Notre-Dame de Paris - ниво B2 + аудио материали

По романа на Виктор Юго, преразказан от Пиер Хаузи. Paris, 6 janvier 1482.

Au cours des festivités qui accompagnent traditionnellement le jour de l'Épiphanie, le belle Esmeralda danse sur la place de Grève où flambe un grand feu de joie. Parmi les mille visages rougis par le reflet des flammes, il y en a un qui semble plus que tous les autres absorbés par la contemplation de la danseuse. Et tandis que la jeune bohémienne danse et voltige au plaisir de tous, la rêverie de l’homme semble devenir de plus en plus sombre.

Книгата е част от поредицата Lectures Seniors от издателство Клет България.

Виктор Юго е изключителна разностранно надарена личност, която твори във всички области на литературния живот. Голяма част от неговите произведения са преведени на всички езици и са го направили любим автор на много поколения по света. Този легендарен френски писател, поет, драматург, общественик, ярък представител на романтичното литературно движение е роден на 26 февруари 1802 година в Безансон, в семейството на генерал. Той е най-малкият от тримата братя в семейството. Когато Виктор е малък родителите му често пътуват, поради което той прекарва детството си на различни места: Париж, Марсилия, Мадрид, Корсика. Пътешествията оставят незаличима следа в душата на романтичното дете, която по-късно съвсем естествено се появява и в творчеството му.

След развода на родителите си, малкият Виктор остава с майка си. Образованието си получава в лицея "Луи Велики", а първите си творби написва едва четиринадесет годишен. В тази крехка възраст той създава една трагедия, посветена на майката, множество стихотворения и преводи на Вергилий. За своите стихотворения Виктор нееднократно е награждаван от "Академията" (фенската). Също така той изявява таланта си на лирик и сатирик. Читателите обръщат внимание на неговото творчество след появата на сатирата "Телеграф". На 20 години Виктор се жени за своята приятелка от детските години - Адел Фуше, с която впоследствие имат 5 деца. Година по-късно публикува романа "Хан Исландеца" (1823 г.), който обаче не придобива голяма популярност. Скоро след това писателят се сприятелява с критика Шарл Нодие, който оказва влияние върху творчеството му. През 1830 година обаче Нодие започва да критикува произведенията на Юго и приятелството им не трае дълго. След като възобновява отношенията с баща си, авторът му посвещава "Ода на баща ми" (1823 г.). Бурни обществени реакции предизвиква пиесата с елементи на романтична драма "Кромуел" (1827 г.) все по-често в дома му гостуват едни от най-видните личности на епохата, като Мериме, Ламартин, Делакроа и др. Пред 1841 година писателят става член на "Френската академия", а няколко години след това - член на камарата на перовете.

Голямо влияние върху творчеството на Юго оказва известният романист Шатобриан. Писателят е автор на много романи с дълбоко хуманно и прогресивно съдържание. Единият от тях се явява безспорно успешният и първият пълноценен роман на автора "Парижката Света Богородица" (1831 г.). Тази творба придобива голяма популярност и веднага след издаването си е преведена на множество европейски езици и започва да привлича хиляди туристи от цял свят във Франция. Най-широка известност обаче писателят си спечелва с романа "Клетниците" (1862 г.), който е многократно превеждан и четен по всички краища на света. Сред другите негови известни произведения са: "Човекът, който се смее" (1869 г.), "Деветдесет и трета година" (1874 г.), "Избрани речи и прокламаци" (1896 г.) и др.

Виктор Юго умира на 22 май 1885 година, вследствие на усложнена пневмония. На погребението му присъстват над 1 милион души, дошли да си кажат сбогом с един от най-гениалните умове на френската литература.

Клет България ООД
София, 1797
ул. Лъчезар Станчев № 5, комплекс Софарма Бизнес Тауърс, сграда А, ет. 12
info@klett.bg