"A като Азбука
Беше прекрасен летен ден. Двете малки момчета спаха дълбок сън. Слънчо обаче вече показваше първите си лъчи, за да събуди деня в това прекрасно утро.
Кутията с букви също спеше на перваза на прозореца в очакване на изгрева. Слънчевите лъчи ласкаво погалиха капака й. Усетила топлина, първата буквичка А побутна леко капака и подаде глава навън, за да се увери, че правилно е усетила присъствието на Слънцето. Прекрачи с двете си крачета навън и какво да види! Цветята я бяха изпреварили и вече поздравили Слънцето, разтваряйки своите пъстроцветни чашки.
— Добро утро, Слънчице! - побърза да поздрави буквичката А.
— Добро утро, Буквичке! - отвърна с радост Слънцето. - Какво си замислила да правиш днес? Като първа буква в азбуката вероятно имаш някаква идея?
— Да, така е. Най-напред смятам да събудя моите приятели и да им предложа една игра.
— И каква игра си измислила?
— Ще им предложа да изберат други букви от нашата азбука, които, като прибавят към мен, да образуват дума.
— Това е чудесна идея, но ти имаш крачета, върху които си стъпила здраво, а много от буквите нямат такива.
— Да, помислила съм и за това. Разчитам на моите двама приятели и съм убедена, че заедно с тях ще намерим най-доброто решение.
— Е, добре тогава. Аз с интерес ще наблюдавам вашата игра и ти обещавам — от мен ще имате светлина.
— Благодаря ти, Слънчице! Да започваме тогава.
Буквичката А бавно се приближи до спящите момчета и леко ги погали по главата. Те сякаш само това и чакаха. Отвориха се два чифта очи — едните с цвета на небето, наричаха го Пуканчо, а другите — топли и меки, с цвят на тъмен мед, наричаха го Медун. Медун беше по-големият брат на Пуканчо. Ето защо той определяше правилата на игрите у дома, а Пуканчо попиваше всяка негова дума и жест.
— Добро утро, Буквичке! Не си ли подранила много днес? — поздравиха в един глас двете момчета.
— Добро утро, приятели мои! Денят вече започна. Вижте колко високо се е изкачило Слънцето. Мисля, че е време за игри.
— И какво си намислила днес? Твоите игри са винаги така забавни и поучителни.
— Като начало я ми кажете какво правите, когато се събудите?
— Изтягаме се силнооооооооооооо и гушкаме още веднъж възглавницата — побърза да каже Медун.
— Не, не, имам предвид, когато вече напуснете меката постеля.
— Мием си ръцете, зъбите и лицето — допълни Пуканчо.
— А с какво се миете?
— С вода, разбира се - единодушни бяха двамата малчугани.
— Добре! А знаете ли с кои други букви от нашата азбука изписваме думата вода?
— Разбира се. Това са буквите В, О и Д, а ти стоиш накрая."
Из книгата