Утринно слово 1933 - 1934: Новото разбиране

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Утринно слово (1933 - 1934): Новото разбиране съдържа 48 беседи, държани от 24.09.1933 до 16.09.1934 г.

"Това е учил едно време Христос: покаяние трябва, наближило е Царството Божие! Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат да бъдат здрави, могат да бъдат разумни, могат да бъдат добри. Това значи Царството Божие."
Петър Дънов

Утринните слова са раздел в Словото, които са били изнасяни в неделя, в пет часа сутринта. Адресирани са към по-тесен кръг хора и са по-кратки. Учителя говори върху глави от Библията, като превежда духовните им послания на съвременен език. Свещените текстове съдържат в себе си висш смисъл, който понякога е труднодостъпен за човешкия ум. Тълкуването им се съдържа в Утринните слова.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Бяло Братство
София, 1113
ул. Ген. Щерю Атанасов 2
izdatelstvo.bratstvo@gmail.com

Новото разбиране на връзката в живота, 24.09.1933 г.
Двата процеса в живота, 1.10.1933 г.
Вечният порядък и безпорядъкът в живота, 8.10.1933 г.
Разбирането на Словото, 15.10.1933 г.
Слушайте Го!, 22.10.1933 г.
Няма да ви остави, 29.10.1933 г.
Общото благо, 5.11.1933 г.
Силен и умен, 12.11.1933 г.
Истинската добродетел, 19.11.1933 г.
Красивата страна на живота, 26.11.1933 г.
Молитвата, 3.12.1933 г.
Законът на молитвата, 10.12.1933 г.
Две правила, 17.12.1933 г.
Трите изпитания, 24.12.1933 г.
Радост, която никой няма да отнеме, 31.12.1933 г.
Едно изречение, 7.01.1934 г.
Реалното и нереалното, 14.01.1934 г.
Синовно отношение, 21.01.1934 г.
В какво седи духовният живот, 28.01.1934 г.
Изпълнение на Волята Божия, 4.02.1934 г.
Младият, възрастният и старият, 11.02.1934 г.
Не пресушавай живота, 18.02.1934 г.
Любов и разбиране, 25.02.1934 г.
Обичай Божественото, 4.03.1934 г.
Новата дреха, 11.03.1934 г.
Едно ви трябва, 18.03.1934 г.
Възстановете Любовта, 25.03.1934 г.
Единственият свободен, 1.04.1934 г.
Слугуване, 8.04.1934 г.
Божествен и човешки порядък, 15.04.1934 г.
Бъдете като Баща си, 22.04.1934 г.
Бедният Лазар и богатият, 29.04.1934 г.
Господарят и на двете, 6.05.1934 г.
Носителят на Неговото Слово, 13.05.1934 г.
Като себе си, 20.05.1934 г.
Двата порядъка, 27.05.1934 г.
Трите страни на съзнанието, 3.06.1934 г.
Противоречие и благо, 10.06.1934 г.
Което става, 17.06.1934 г.
Към Емаус, 24.06.1934 г.
Върховният авторитет, 8.07.1934 г.
Справедливост, милосърдие, 15.07.1934 г.
Пътят на възкресението, 22.07.1934 г.
Човешкото и Божественото, 29.07.1934 г.
Трите изпита, 26.08.1934 г.
Законът на подмладяването, 2.09.1934 г.
Съшествие на Духа, 9.09.1934 г.
Вярата и Небето, 16.09.1934 г.
Приложение

• Речник на остарели и чужди думи
• Обяснителни бележки