Завинаги мое момиче

Завинаги мое момиче Хайди Маклоклин Времетраене: 1:24 мин. Джералд Даръл Времетраене: 0:56 мин. Моето семейство и други животни Джералд Даръл Времетраене: 0:52 мин. Живот в скалите Мария Лалева Времетраене: 0:55 мин. Премълчани истини Колийн Хувър Времетраене: 0:57 мин. Задругата Добри Божилов Времетраене: 11:30 мин. Шептящите фенери: Лабиринтът на изгубеното и намереното Джордан Лийс Времетраене: 1:17 мин. 1989 Вал Макдърмид Времетраене: 1:32 мин. Волята на мнозина Джеймс Айлингтън Времетраене: 1:33 мин. Тайните на мобилната фотография Времетраене: 1:22 мин. Санто Версаче. Братя: Автобиография Времетраене: 1:25 мин. Планетология: Слънце. Луна - част 1 Сергей А. Вронски Времетраене: 1:16 мин. Престъпление 101 Дон Уинслоу Времетраене: 1:24 мин. Преоткриване на живота Антъни де Мело Времетраене: 1:15 мин. Хоуп и Морето Андрю Хакет Времетраене: 0:55 мин. Коледно джудже отива на море Веселина Караиванова Времетраене: 1:11 мин.

Трогателна история за втория шанс, разкаянието, прошката, изкуплението и една голяма любов.

Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран - да играя футбол в колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си. Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих - усмивката ѝ, аромата ѝ... А сега се връщам. След десет години. Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време. Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.

"Лиъм

Леко похъркване ми напомня, че не съм сам. Тежестта на проснатото върху мен тяло ме разбужда веднага. Във въздуха и чаршафите се усеща застоялият аромат на парфюм. Завесите са дръпнати и слънчевите лъчи нахлуват през големия прозорец, който ми осигурява страхотна гледка и уединение. Когато се обръщам, виждам лице, което не познавам, лице, което не мога да свържа с име. Не си спомням как тази жена се е озовала в хотелската ми стая и в леглото ми. Вероятно мога да си обясня частта с леглото. Русата коса ме навежда на мисълта, че не съм си правил труда да я питам за името ѝ или коя е любимата ѝ напитка. Сигурно разговорът ни е бил само с очи, ръце и устни. Има един-единствен цвят коса, който може да накара сърцето ми да затупти, и той не е рус. Нито червен. Очите също. Никога сини очи. Трябва да са кафяви или зелени, но никога сини. Това не е плъзгане надолу по спиралата, нито предизвикана от дрога безпаметност. Не вземам наркотици и никога не съм вземал, но пия прекалено много в определени случаи. Като снощи. Така се справям с грешките и с провалите си. Може и да съм преуспял на сцената, но нощем съм самотен.

И адски се боя, че ще умра сам. Пресягам се за телефона, за да проверя колко е часът, но вместо това отварям галерията, в която е нейната снимка, и палецът ми се задържа над лицето ѝ. Ще я видя, щом се прибера у дома, и не знам какво ще ѝ кажа. Знам, че тя ме мрази. Аз се мразя. Съсипах живота ѝ. Това се казва в гласовото съобщение, което пазя от десет години и прехвърлям от телефон в телефон само за да мога да чуя гласа ѝ, когато съм най-потиснат. В състояние съм да повторя всяка ненавистна дума, която ми е казала, докато бях прекалено зает, за да ѝ вдигна или да ѝ върна обаждане. Така и никога не намерих една секунда, за да ѝ звънна и да ѝ обясня какво направих с връзката ни. Тя беше най-добрият ми приятел, а аз я оставих да се изплъзне между пръстите ми само за да си спестя болката от това да чуя, че не ме иска повече. И аз имах мечти. Тя беше част от тях, но никога нямаше да ги приеме. Защото аз реших да не изживявам нейната американска мечта. Исках да изживея моята. Решението ми унищожи всичко. Непознатата протяга ръка и гали моята. Дръпвам се бързо. Сега, когато вече съм трезвен, нямам никакво желание да бъда нещо за тази особа.

– Лиъм – казва тя, а гласът ѝ, за който тя вероятно смята, че е прелъстителен, звучи като бебешки. Побиват ме тръпки, когато жените ми говорят така. Не усещат ли, че е нелепо? Никой мъж с всичкия си не харесва такива неща. Не е секси. Омотавам чаршафа около кръста си, сядам и пускам крака от леглото, далече от нея и от протегнатата ѝ ръка. Гърбът ми се стяга, когато усещам, че леглото се размърдва. Изправям се и издърпвам чаршафа, за да се покрия поне малко. Не би трябвало, но ми пука. Видяла ме е в тъмното, но няма да позволя нищо повече на нея или на фотоапарата ѝ.
– Зает съм. – Гласът ми е овладян и не издава емоции. – Хорхе, портиерът, ще се погрижи да се прибереш с такси. Спя умишлено с лице към банята, за да не се налага никога да гледам към тях, когато им казвам да си тръгват. Така е по-лесно и няма чувства. Всяка се надява, че тя ще бъде тази, която ще ме опитоми и ще ме накара да се обвържа.

Не съм имал сериозна приятелка, откакто се включих в шоу бизнеса, и никоя забежка за една нощ няма да промени това. Тези момичета не значат нищо и никога няма да значат. Бих могъл да се променя. Да се установя и да се оженя. Да имам едно или две деца. Но защо? Мениджърката ми Сам много би се зарадвала на нещо подобно, особено ако я избера за съпруга. Бил съм повече от веднъж единствено с нея. Първият път беше заради лоша преценка, грешка в самотна нощ по време на път. Сега тя иска повече, а аз не. Когато ми каза, че е бременна, ми се прииска да скоча от някоя скала. Не желаех деца, поне не с нея. В представите ми моята съпруга е висока брюнетка. Със стегнато тяло от годините, в които е била мажоретка, и от ежедневните осем километра тичане, а не жадна за власт изпълнителна директорка в музикалната индустрия, която започна да говори за бавачки още преди лекар да потвърди бременността ѝ. Тя предложи да сключим брак. Аз се уплаших и отлетях за Австралия, за да се уча да карам сърф. После тя направи спонтанен аборт във втория месец.

Заклех се, че от този момент нататък нещата между нас ще бъдат строго професионални, и тогава започнах с приключенията за една нощ. Въпреки всичко тя все още ме обича и чака да променя решението си.
– Знаеш ли? – започва еднодневката от снощи, докато шумоли с дрехите си и диша накъсано. – Чух, че си задник, но не повярвах. Мислех, че имаме нещо специално. Засмивам се и поклащам глава. Слушал съм какво ли не – всяка от тях мисли, че сме имали нещо специално, всяка твърди, че това е била най-невероятната нощ, която е имала.
– Не те избрах заради мисленето ти. Влизам в банята, затварям и заключвам за по-сигурно. Облягам се на вратата и удрям глава в дебелото дърво.
Всеки път си казвам, че ще спра, и известно време смятам, че съм успял, докато нещо не ме докара до състояние, в което ми се иска да забравя. Ръцете ми се плъзват по лицето от безсилие и гняв. Не чакам с нетърпение да се прибера у дома. А причината за връщането ми се взира в мен от плота на мивката. Статия на цяла страница за човека, когото някога наричах мой най-добър приятел. Вдигам вестника и прочитам отново думите, които вече знам наизуст. Мейсън Пауъл, баща на две деца, е починал при трагичен инцидент, когато колата, която е шофирал, била ударена отзад от тир. Той е мъртъв. Няма го. А аз не съм бил там. Заминах като страхливец и дори не се сбогувах. После смених номера си, защото тя не спираше да се обажда.

Трябваше да скъсам окончателно с миналото си, а Мейсън беше част от него. Тя и Кейтлин бяха най-добри приятелки и той щеше да ѝ каже къде съм и какво правя. Така беше най-добре. Планът беше да замина само за година. Казах си, че ще се върна у дома след дванайсет месеца и ще ѝ покажа, че не съм същият човек, в когото се е влюбила още в училище. Тя щеше да разбере и да ми благодари, а после да продължи напред и да се омъжи за някое юпи, което всяка сутрин облича бяла риза и панталон с ръб, който тя е изгладила в идеалната им къща. Стискам вестника в ръце и мисля какво съм пропуснал."
Из книгата

Издателство Ибис ЕООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев 11
info@ibis.bg