store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    Сиела  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Сиела    Баба Марта и месеците - Слави Ганев
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Баба Марта и месеците


Цена:  14.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 25-03-2019 г. или
Вторник 26-03-2019 г.
Продукт#248467
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена27-02-2019 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници248
Тегло0.300 kg
ISBN9789542828181
  • Описание
  • Откъс от книгата
Любезни читателю, запознай се с месеците!

О, нима мислиш, че в това няма нищо ново? Повярвай ми, грешиш. Знаеш, че са цветни... знаеш, че имат собствен характер... знаеш, че всеки е красив по свой начин...

Aла чувал ли си, че те самите крачат по земята? Сигурен съм, срещал си сприхавата Марта. Колко мартенички окичи тая година, за да я умилостивиш? А посрещна ли любимите ѝ щъркели, свили гнезда по стълбове и комини? Двамата ѝ братя сечковци - Малък и Голям - също познаваш, студът им ти хапе страните още от дете, ама идва ли ти на ум откъде са им имената?

Знаеш ли, че Януари пристига на вихрения си жребец и носи студ само по неволя? Знаеш ли, че Февруари обича да похапва вкусни зимни гозби? Виждал си майските цветя, но знаеш ли, че с вълшебния си божур ги твори самият Май, най-красивият сред месеците?

Познаваш месеците като чудновати мигове от годишните времена, но не и като хора със свой собствен лик, със свой собствен говор и привички. А тъкмо заради тях ще се засмееш, ще се удивиш, пък и не една поука ще те вдъхнови да бъдеш по-добър човек.
"Баба Година и Дядо Време
Притча I
От различна камбанария различно се вижда

Някога земята не била в порядък - годиш­ните времена още не съществува­ли. Една през друга връхлитали стихиите: дъжд се из­ливал из ведро, ала скоро грейвало слънце и небето се прояснявало само за да се извие снежна виелица и миг по-късно тя да се превърне в нежен, топъл зефир. Не били родени месеците, а халите враждували помежду си, никоя не отстъпвала. От тая работа най-много страдали хората. Зве­ровете си имали кожуси, лесовете не изпитвали студ, а те, горките, си нямали нищо да ги защити. Строели домовете си от дърво и камък, загръщали се в дрехи от вълна и кожи, ала времето мира не им давало. През тия времена красивото се сменяло с грозно­то само за миг, доброто с лошото – преди да мигнеш. Лягаш си в топла лятна вечер, събуждаш се в мрачна зимна утрин. Звездите греят ярки на небето, ала после сивкавата дрезгавина не ти дава да се насладиш на из­грева. Само една неизменна хубост съществувала то­гава – обаянието на чудна девойка, която хората по-късно нарекли Баба Година. Ех, ех, не била старица тая красавица, любезни читателю, ала нали хората слушали за нея от прастари времена, зовели я с това име. От зо­рата на тоя свят тя крачела по земния ръб, край бурния Океан, дето стискал бреговете, дето се виел покрай нея – че нали той бил безкрайно дълга синя змия, която се усуквала край нашата суша. В това вярвали хората. Толкова прелестна била Баба Година, че само слънцето спирало понякога да я погледа, замечтавало се да я вземе за невеста и бляскавият му лик изгарял цели гори, опо­жарявал хиляди села.

– Ах, ах, само да те отнеса в дома си, Годино – на­ричало то, – повече няма да грея над земята, само тебе ще гледам!
Не била отредена нему обаче Баба ни Година, друг някой щял да я вземе за своя жена...
По онова време, пък също и сега, един чуден и всеси­лен юнак скитал по света. Много били имената, с кои­то го наричали. С тях зоват го и днес: Миг, Час, Мину­та, Век, Бързоходец и безброй други. Най-често обаче казвали му Време. И нали също бродел, откакто свят светува, останал в паметта човеческа като Дядо Вре­ме. Ама и той не бил старец, а вечно млад хубавец, кой­то не спирал нито за миг, а скачал от място на мяс­то, препускал непрестанно през цялата земя, че дори и отвъд нея: в небесните селения, по люспите на Велика­та змия Океан, дори навестявал звездите, слънцето и брат му Месеца, самия Господ Бог... Рядко се задържал на едно място Дядо Време, ни­вга не спирали нозете му, вечно напред го понасяли и тъй бързо, че сякаш летели. Едни народи считали го за благодат, други свързвали го с пари, с жизненост, с мла­дост, трети – със страх го наричали прокоба. Всички знаели за него, всички искали да го забавят, да го спрат, па макар и само за миг. Пред никого обаче нямал жалост Дядо Време и вечно крачел по неясния си път.

Само веднъж го спрели очите му. Сторило му се, че за секунда стъпалата му стояли на място, ала за хората изминали векове. Затова и някога людете преживявали по хиляда и повече години. В тия лета Дядо Време не бързал заникъде. Той гледал Баба Година, любувал се на красотата ѝ, поискал я за невеста. Колко само завидяло слънцето, че не можело да се отклони от пътя си като Бързоходеца! Отвисоко на­блюдавало девойката и пламъците му се разжарявали от любов към нея, а тя едва отгатвала въжделенията му. Как само обаче засиявало от ревност заревото му, докато гледало как Дядо Време я задява. А той! Той взел често да дохожда при хубавицата. Понякога закачливо наближавал и поднасял в ръцете ѝ китка здравец, друг път пристъпвал полека край нея, за да се опре тя на ра­мото му, пък да си отдъхне, без да спира. Водица ѝ но­сел, да накваси устни – нали не бивало да се отклонява от всевечния си път.

По-рано ти казах, че Дядо Време не стоял на едно място, не вървял по друм, определен от Бога. Нему пад­нал оброк да бъде пътешественик, непознаващ покой, затова и скитал, дето му видят очите. Макар да искал да остави тая своя привичка и да тръгне по един път с Баба Година, страстта към приключенията била по-могъща от всяко чувство в душата му. Затова и нещо все го карало да се отклони, да тръгне, да блуждае, а по­сле се връщал да покрачи пак с нея, да ѝ донесе вкусен свеж плод, нова хубава премяна или пък да закичи коси­те ѝ с цвете. Хем били родени един за друг девойката и юнакът, хем съвсем различна съдба следвали. Година крачела само по едни и същи друми, всяка стъпка ѝ била позната. Знаела на кои планини ще се диви, знаела и по кои про­секи ще поеме, за да е на хлад, ако въздухът от пек се нажежи, знаела от коя река ще пийне водица, преди по таен брод от бряг до бряг да я прекоси. Нали всеки път минавала край природни красоти, край градове и къщи, все еднакви, промените у тях не пробождали нито по­гледа, нито сърцето ѝ. Същите скали виждала, същите вековни дървета, същите люде, а точно те растели на бой и на ум, закрепвали ръцете им, разхубавявали се ликовете им. Кой знае защо обаче, след време залиня­вали човеците, заслабвали, прегърбвали се, помръквали очите им. Прорязвана била от бразди кожата им, също като изпръхнала земя. Косите им пък покривало сре­бро. Един по един тия люде изчезвали, ала Баба Година не знаела ни защо, ни къде отивали.

Па макар също като нея нивга да не спирал, Дядо Време, Бързоходецa над бързоходците, нямал собствен път като своята любима. Той рядко скитал по едни и същи места. Вместо това препускал накъдето тръгне­ли нозете му. Нийде не се задържал освен край милата си Година. Той срещал хората само по веднъж в живота им. Следващия път наместо тях заварвал чудновати камъни или дъски, на които били изписани имената им. Отивали в земята хората, така знаел Дядо Време и не тъжал за тях. Щом такъв бил животът им, щом така било отредено, нямало защо да скърби. Затова и не ги почитал. Слабовати били, глуповати, едва се появява­ли на света, а трябвало да го напуснат.

"Като мухи!" – казвал си той, щом видел поредния надпис, и продължавал нататък. За тая работа людете биха рекли, че от неговата камбанария така се виждала земята. Живеел бързо Дядо Време, не спирал. Баба Година пък виждала как хората растат, как стават силни, как умират. Затова двама­та гледали по различен начин на света. Не бива обаче да виним Бързоходеца по тая причина. Както ще научиш по-късно, любезни читателю, по-хубаво е, ако срещнеш човек като него, да му покажеш какъв е пейзажът от твоята камбанария. Затова приемай гледната точка на другите. Може пък ти сам да бъркаш."
Из книгата
Страници от тази книга








Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
За да оцените книгата "Баба Марта и месеците", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Народни песни за Индже войвода - Милю Петров -
Народни песни за Индже войвода
Милю Петров
Захарий Стоянов
Цена:  9.00 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.

Баба Марта и месеците


Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Цена:  14.90 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 25-03-2019 г. или
Вторник 26-03-2019 г.
Продукт#248467
ВидКнига
НаличностДа, на склад при доставчик
Физически е наличен при доставчик на store.bg
Издадена27-02-2019 г.
Издателство
Категории
КорицаМека
Страници248
Тегло0.300 kg
ISBN9789542828181
Описание
Любезни читателю, запознай се с месеците!

О, нима мислиш, че в това няма нищо ново? Повярвай ми, грешиш. Знаеш, че са цветни... знаеш, че имат собствен характер... знаеш, че всеки е красив по свой начин...

Aла чувал ли си, че те самите крачат по земята? Сигурен съм, срещал си сприхавата Марта. Колко мартенички окичи тая година, за да я умилостивиш? А посрещна ли любимите ѝ щъркели, свили гнезда по стълбове и комини? Двамата ѝ братя сечковци - Малък и Голям - също познаваш, студът им ти хапе страните още от дете, ама идва ли ти на ум откъде са им имената?

Знаеш ли, че Януари пристига на вихрения си жребец и носи студ само по неволя? Знаеш ли, че Февруари обича да похапва вкусни зимни гозби? Виждал си майските цветя, но знаеш ли, че с вълшебния си божур ги твори самият Май, най-красивият сред месеците?

Познаваш месеците като чудновати мигове от годишните времена, но не и като хора със свой собствен лик, със свой собствен говор и привички. А тъкмо заради тях ще се засмееш, ще се удивиш, пък и не една поука ще те вдъхнови да бъдеш по-добър човек.
Откъс от книгата
"Баба Година и Дядо Време
Притча I
От различна камбанария различно се вижда

Някога земята не била в порядък - годиш­ните времена още не съществува­ли. Една през друга връхлитали стихиите: дъжд се из­ливал из ведро, ала скоро грейвало слънце и небето се прояснявало само за да се извие снежна виелица и миг по-късно тя да се превърне в нежен, топъл зефир. Не били родени месеците, а халите враждували помежду си, никоя не отстъпвала. От тая работа най-много страдали хората. Зве­ровете си имали кожуси, лесовете не изпитвали студ, а те, горките, си нямали нищо да ги защити. Строели домовете си от дърво и камък, загръщали се в дрехи от вълна и кожи, ала времето мира не им давало. През тия времена красивото се сменяло с грозно­то само за миг, доброто с лошото – преди да мигнеш. Лягаш си в топла лятна вечер, събуждаш се в мрачна зимна утрин. Звездите греят ярки на небето, ала после сивкавата дрезгавина не ти дава да се насладиш на из­грева. Само една неизменна хубост съществувала то­гава – обаянието на чудна девойка, която хората по-късно нарекли Баба Година. Ех, ех, не била старица тая красавица, любезни читателю, ала нали хората слушали за нея от прастари времена, зовели я с това име. От зо­рата на тоя свят тя крачела по земния ръб, край бурния Океан, дето стискал бреговете, дето се виел покрай нея – че нали той бил безкрайно дълга синя змия, която се усуквала край нашата суша. В това вярвали хората. Толкова прелестна била Баба Година, че само слънцето спирало понякога да я погледа, замечтавало се да я вземе за невеста и бляскавият му лик изгарял цели гори, опо­жарявал хиляди села.

– Ах, ах, само да те отнеса в дома си, Годино – на­ричало то, – повече няма да грея над земята, само тебе ще гледам!
Не била отредена нему обаче Баба ни Година, друг някой щял да я вземе за своя жена...
По онова време, пък също и сега, един чуден и всеси­лен юнак скитал по света. Много били имената, с кои­то го наричали. С тях зоват го и днес: Миг, Час, Мину­та, Век, Бързоходец и безброй други. Най-често обаче казвали му Време. И нали също бродел, откакто свят светува, останал в паметта човеческа като Дядо Вре­ме. Ама и той не бил старец, а вечно млад хубавец, кой­то не спирал нито за миг, а скачал от място на мяс­то, препускал непрестанно през цялата земя, че дори и отвъд нея: в небесните селения, по люспите на Велика­та змия Океан, дори навестявал звездите, слънцето и брат му Месеца, самия Господ Бог... Рядко се задържал на едно място Дядо Време, ни­вга не спирали нозете му, вечно напред го понасяли и тъй бързо, че сякаш летели. Едни народи считали го за благодат, други свързвали го с пари, с жизненост, с мла­дост, трети – със страх го наричали прокоба. Всички знаели за него, всички искали да го забавят, да го спрат, па макар и само за миг. Пред никого обаче нямал жалост Дядо Време и вечно крачел по неясния си път.

Само веднъж го спрели очите му. Сторило му се, че за секунда стъпалата му стояли на място, ала за хората изминали векове. Затова и някога людете преживявали по хиляда и повече години. В тия лета Дядо Време не бързал заникъде. Той гледал Баба Година, любувал се на красотата ѝ, поискал я за невеста. Колко само завидяло слънцето, че не можело да се отклони от пътя си като Бързоходеца! Отвисоко на­блюдавало девойката и пламъците му се разжарявали от любов към нея, а тя едва отгатвала въжделенията му. Как само обаче засиявало от ревност заревото му, докато гледало как Дядо Време я задява. А той! Той взел често да дохожда при хубавицата. Понякога закачливо наближавал и поднасял в ръцете ѝ китка здравец, друг път пристъпвал полека край нея, за да се опре тя на ра­мото му, пък да си отдъхне, без да спира. Водица ѝ но­сел, да накваси устни – нали не бивало да се отклонява от всевечния си път.

По-рано ти казах, че Дядо Време не стоял на едно място, не вървял по друм, определен от Бога. Нему пад­нал оброк да бъде пътешественик, непознаващ покой, затова и скитал, дето му видят очите. Макар да искал да остави тая своя привичка и да тръгне по един път с Баба Година, страстта към приключенията била по-могъща от всяко чувство в душата му. Затова и нещо все го карало да се отклони, да тръгне, да блуждае, а по­сле се връщал да покрачи пак с нея, да ѝ донесе вкусен свеж плод, нова хубава премяна или пък да закичи коси­те ѝ с цвете. Хем били родени един за друг девойката и юнакът, хем съвсем различна съдба следвали. Година крачела само по едни и същи друми, всяка стъпка ѝ била позната. Знаела на кои планини ще се диви, знаела и по кои про­секи ще поеме, за да е на хлад, ако въздухът от пек се нажежи, знаела от коя река ще пийне водица, преди по таен брод от бряг до бряг да я прекоси. Нали всеки път минавала край природни красоти, край градове и къщи, все еднакви, промените у тях не пробождали нито по­гледа, нито сърцето ѝ. Същите скали виждала, същите вековни дървета, същите люде, а точно те растели на бой и на ум, закрепвали ръцете им, разхубавявали се ликовете им. Кой знае защо обаче, след време залиня­вали човеците, заслабвали, прегърбвали се, помръквали очите им. Прорязвана била от бразди кожата им, също като изпръхнала земя. Косите им пък покривало сре­бро. Един по един тия люде изчезвали, ала Баба Година не знаела ни защо, ни къде отивали.

Па макар също като нея нивга да не спирал, Дядо Време, Бързоходецa над бързоходците, нямал собствен път като своята любима. Той рядко скитал по едни и същи места. Вместо това препускал накъдето тръгне­ли нозете му. Нийде не се задържал освен край милата си Година. Той срещал хората само по веднъж в живота им. Следващия път наместо тях заварвал чудновати камъни или дъски, на които били изписани имената им. Отивали в земята хората, така знаел Дядо Време и не тъжал за тях. Щом такъв бил животът им, щом така било отредено, нямало защо да скърби. Затова и не ги почитал. Слабовати били, глуповати, едва се появява­ли на света, а трябвало да го напуснат.

"Като мухи!" – казвал си той, щом видел поредния надпис, и продължавал нататък. За тая работа людете биха рекли, че от неговата камбанария така се виждала земята. Живеел бързо Дядо Време, не спирал. Баба Година пък виждала как хората растат, как стават силни, как умират. Затова двама­та гледали по различен начин на света. Не бива обаче да виним Бързоходеца по тая причина. Както ще научиш по-късно, любезни читателю, по-хубаво е, ако срещнеш човек като него, да му покажеш какъв е пейзажът от твоята камбанария. Затова приемай гледната точка на другите. Може пък ти сам да бъркаш."
Из книгата
Страници от тази книга
Книги от Слави Ганев
Книга-игра: Призвание Герой! - част 4
Стефан Стефанов, Радослав Апостолов, Слави Ганев, Сикамор Брайт
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.99 лв.
Други интересни предложения
Българската съкровищница
The Treasures of Bulgaria

Румяна Николова, Николай Генов
Продуктът е нов за каталога на store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  59.90 лв.
Орисия. Разкази
Стефан Стефанов
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.90 лв.
Капанските баби от село Садина и удивителната капанска шевица
Светлана Радева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Книга-игра: Призвание Герой! - част 4
Стефан Стефанов, Радослав Апостолов, Слави Ганев, Сикамор Брайт
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  13.99 лв.
Предишният преход. Жената и семейството при социализма
Ина Пачаманова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  10.00 лв.
Общи бележки за българската фолклорна култура
Томислав Дяков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  7.00 лв.
България
Николай Генов, Румяна Николова
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  49.00 лв.
Bulgaria - Nature, People, Civilizations
Bulgarie - La nature, Les hommes, Les civilisations

Николай Генов, Румяна Николова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  49.00 лв.
Митология, фолклор, литература: Трета част
Томислав Дяков
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  8.00 лв.
Народни песни за Индже войвода
Милю Петров
Цена:  9.00 лв.
Назад
Книга-игра: Призвание Герой! - част 4 - Стефан Стефанов, Радослав Апостолов, Слави Ганев, Сикамор Брайт -
Книга-игра: Призвание ...
Стефан Стефанов, Радослав ...
Сборник с книги-игри. : Tрима дебютиращи автори, три мрачни истории, трима чудати герои, които се ...
Някой като теб
Шавиер Бош
Яростта на тайфуна
Клайв Къслър, Бойд Морисън
Жени в слънчева светлина
Новият роман от Франсис Мейс разказва историята на четири американки в слънчева Тоскана.
Мисия татко: Диалози
В новата си книга Симеон Колев дава съвети за отглеждането на мислещи деца.
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Artesania Latina - кораби от дърво