Български празници и обичаи

Български празници и обичаи Лилия Старева Времетраене: 11:03 мин. Голяма книга на българските празници и обичаи Вихра Баева, Веселка Тончева Времетраене: 0:55 мин.

Книга за всеки дом. От Нова Година и Трифонци, през Великден и Еньовден до Никулден и Рождество Христово - Български празници и обичаи събира най-важните дати от празничния ни календар, описва обредите и ритуалите и ни предлага рецепти за трапезата и в делник, и в празник. Това е книга за всеки дом, която ни прави част от вековните традиции и ни помага да създадем незабравими семейни спомени за своите деца.

В своята многолетна история българският народ е сътворил богат календар от християнски традиции, неписани ритуали, обредни практики, благословии и молитви. Български празници и обичаи събира най-важното от този календар. Кога, какво и защо празнуваме? Какви знаци ни дава светът около нас за онова, което предстои? Кои са основните обредни вещи, храни и символи? Какво означава да празнуваме истински? Отговорите на тези въпроси ни позволяват да се докоснем до мъдростта, практичността и духовността на старите българи и да ги превърнем в част от своя живот и живота на нашите наследници.

В книгата ще откриете:

• най-важните християнски и народни празници, представени в хронологичен ред;
• детайлен поглед към традиционните обреди, ритуали и наричания;
• избрани рецепти, подходящи за всяка празнична трапеза.

От наричанията на Нова година и лазарките на Цветница, през обичаите за дъжд и ладуването, до нестинарските танци и ястията на Коледната трапеза - Лилия Старева не само описва традициите, а и ги обяснява и осмисля, свързвайки ги с днешния ден. Защото силата на фолклора ни е доказана през вековете - той пази усещането ни за принадлежност към голям и мъдър народ, той е наша опора в трудните мигове и ни учи на по-добър живот.

"Нова година, Васильовден, Сурва
Имен ден празнуват: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Въло

Както всяко начало, и Нова година се чака с надежда за по-добро. Човек се опитва да го види във всеки знак, който дава светът около него, и да го предизвика с жест, ритуал, слово. Вярва в магията на изреченото, на направеното заклинание. Хората днес не са загубили надеждата на предците ни, че всеки може да влияе на съдбата си, да ѝ покаже с различни ритуални действия и думи какво очаква от нея, да я направлява, да я предизвика, да я направи такава, каквато би искал да се случи. Именно с тази надежда са свързани голяма част от българските народни ритуали на 1 януари. Към нея препраща и Васильовден. Празнува се в чест на свети Василий Велики, чието име идва от гръцки език и означава царски, царствен. Светецът помага срещу магии, уроки, зли сили и душевни заболявания. Пречиства мислите и грешните желания, дава надежда при униние и отчаяние. По-малко известен е фактът, че на 1 януари Църквата празнува и Обрезание Господне, или обрязването на Христос. Според тогавашния еврейски закон всички момченца се обрязвали на осмия ден от раждането им, а обрязването на Христос е символ свидетелство за това, че Господ е станал човек.

Как празнуваме

Вечерта срещу Нова година е втората след Бъдни вечер, в която храната се прекадява, т.е. освещава и пречиства със силата на тамяна и огъня. Чрез вечерята в този ден хората дават най-важните знаци за това, което очакват да им се случи в настъпващата година. Един от тях е празничната пита с пара. Питата се разчупва високо и се раздава на всички по старшинство. Най-добре е парата да остане за дома, за иконата или за главата на семейството. Ако се падне на другиго, стопанинът има възможност да я откупи. Това е още една възможност сполуката и благополучието да са за целия дом. Сценката с пазаренето прави откупуването още по-весело. След каденето на трапезата и разчупването на питата стопанинът завърта тавата с баницата с късмети. Всеки взема парчето, което му се пада. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези, които отсъстват от дома. На някои места се разменят и новогодишни подаръци. След вечеря новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, храната се оставя за праотеца стопанин. Огънят в огнището се поддържа през цялата нощ и се смята, че не е на хубаво, ако се остави да угасне. На масата задължително присъстват свещ и жито, които се запазват след вечерята. През годината се използват в различни ритуали, най-често свързани с предпазване от градушка и различни болести.

Сурвакане

За първия ден на Нова година е характерен обичаят сурвакане. Сурвакарите са деца със сурвакница (дрянова клонка, украсена с пуканки, с червени конци, с парички или малки звънчета), които изричат новогодишна благословия: "Пълна къща с дечица, пълна кесия с пари, пълни обори със стока". С дряновата пръчка те удрят по гърбовете всеки член на семейството по старшинство и наричат:
Сурва, сурва година,
весела година,
златен клас на нива,
зелен грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна.

Или в по-съвременен вариант:

Живо-здраво догодина,
догодина, до амина!
Сурва, сурва, весела година,
живи здрави догодина, до амина!
На всекиго жълтица,
а на мене с торбица!

Кукери

Характерни за този ден са маскираните сурвакари - кукерите. Те са мъже, облечени в женски дрехи, украсени с маски на животни и птици, често силно гримирани. Появата им съвпада с периода на т.нар. Мръсни, Некръстени дни. Такъв е и смисълът на този своеобразен мъжки карнавал - да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалеч и да предизвика плодородие. От 2015 г. кукерството и коледарството влизат в списъка на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. Началото на българското участие в списъка бе поставено от Бистришките баби през 2005 г."
Из книгата

Софтпрес Трейд ООД
София, 1407
ул. Данаил Дечев № 6
clients@soft-press.com