store.bg - бързо, лесно и удобно
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Български романи и разкази    ...    Дъното на Рая - Виолета С...
Начало   Книги    ...    ...    Съвременна лите...  
Търсене
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

Дъното на Рая


Виолета Стайкова

Стандартна цена 15.00 лв.
Вземи с отстъпка -20% до 14-06-2020г.
Цена:  12.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Петък 05-06-2020 г., Понеделник 08-06-2020 г. или
Вторник 09-06-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#253980
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоЕкрие
Категории
КорицаМека
Страници288
Размери14.50 / 20.90 / 2.50 cm
Тегло0.370 kg
EAN9786197507041
ISBN9786197507041
Видео
  • Описание
  • Откъс от книгата
"Дъното на Рая" - роман за нашето съвремие, атрактивен и задълбочен. Чете се леко, човек няма търпение да научи какво става с всяка отгърната страница. Книгата разкрива не само социални проблеми, но и преплетените сърдечни перипетии в отношенията между действащите лица. Главната героиня Вяра стига "Дъното на Рая", но надмогва и него, и себе си, за да открие, че няма нищо по-ценно от любовта."
Митко Новков

"Докато настъпи моментът книгата ми от електронен файл да се превърне в това, което държите в ръцете си, мина време и цифрите се промениха, но положението и мястото, в което живеем - не!"
Виолета Стайкова
"Виненочервеното ауди плавно се отлепи от тротоара и бавно започна да се отдалечава от плаката. Само няколко пресечки по-надолу отново спря. Младата жена излезе, без да гаси двигателя, и се насочи към един от павилионите за лотарийни билети, стратегически поникнали като гъби мухоморки по всички спирки в града. Павилионите предлагаха основно бързо забогатяване, но в тях се намираха и стоки от първа необходимост – каквито бяха цигарите.
В това време един автобус спря на спирката, разтовари пътниците и тъкмо щеше да потегли, когато отнякъде се чу:
- Моля, задръжте автобуса, ако обичате.
Старица, помъкнала раздърпани найлонови торби, си проправяше път през тълпата и махаше на шофьора да я изчака. Подпираше се на две патерици и с мъка правеше следващата си крачка. Почти беше стигнала до автобуса, когато шофьорът затръшна вратата под носа ѝ и потегли.
Жената с опашката погледна объркано към автобуса, после към старицата. Скочи в колата, подаде рязко газ и ауди-то се стрелна, надавайки оглушителен рев. След няколко секунди изпревари автобуса, препречи му пътя и спря.
Жената излезе от колата и замаха на шофьора. Онзи отвори вратата и ѝ се озъби:
-К'во искаш, ма?
-Защо не изчака жената на спирката бе, кретен? – изкрещя му тя.
-Ма я си еби майката, ма – шофьорът тръсна дебелата си бръсната глава и затвори вратата.

Отзад изнервените клаксони на автомобили започнаха да вдигат симфония от недоволство.
- Айде разкарай се от пътя, ма. Ти луда ли си? – извика някой.
Младата жена не помръдна от мястото си - по средата на пътя, до спрялото напреки ауди. Шофьорът на автобуса крещеше нещо отвътре и махаше заканително с ръце. Тя извади телефона си, снима го, показа му среден пръст, качи се в колата и отпуши пътя.
Върна се на спирката, свали автоматичния прозорец и се обърна към възрастната жена:
- Здравейте, госпожо, накъде сте тръгнала?
- Здравейте, млада госпожице. Отивам към центъра. Защо се интересувате?- отговори непознатата с безупречната дикция на телевизионен водещ.
- Качвайте се, ще ви закарам. С това темпо няма да стигнете днес – и слезе от колата, за да натовари найлоновите торби в багажника. Тежаха.
- Много ви благодаря. Признателна съм ви – възрастната жена бавно се качи в колата и внимателно нагласи патериците до себе си.
Когато затвориха вратите уличният шум остана навън.
- Какво е станало с крака ви? – попита младата жена, докато обръщаше в малката пресечка вляво. Единият крак на непозната беше почти неподвижен и труден за управление.
- Инцидент в градския транспорт. Шофьорът ме влачи 15 метра, преди да разбере, че ме е затиснал с вратата. А когато спря, автобусът мина през крака ми. И ето ме сега инвалид.
Младата жена се намръщи. Подобни инциденти с възрастни хора често пъти бяха водещи новини в пресата, особено ако денят беше беден откъм атентати, убийства и тежки катастрофи. Възрастната жена продължи:
- Разбира се, осъдих ги, но какво от това. 200 000 лева не могат да ми върнат здравия крак.
- 200 000 са голяма сума. Браво на вас, че сте ги съдили!
- Искате ли да ви дам тези 200 000 лева, млада госпожице, а вие да ми дадете крака си. Стоят си в банката. С каква радост човек да харчи пари, изкарани, докато са го мачкали под гумите? Нима мога да си купя достойнството наново?

Младата жена се смути и докосна неволно дясното си око.
- Извинявайте, права сте – промълви тя. - За колко време стигате обикновено до центъра?
- За 4 часа. Пътувам с автобус, но без помощ не мога да се кача дори на тротоара. Кракът ми е 90 процента неподвижен. Винаги трябва да се моля на някого да ми помогне.
- Но къде отивате в такъв случай и то с тези тежки торби?
- Щом съм инвалид, не трябва да излизам от къщи, така ли смятате?
- Не, в никакъв случай, просто...
- Просто на вас ви пука. Виждам го в очите ви. Знаете ли какво е да те влачи автобус по асфалта, все едно не си човешко същество, а чувал с картофи. Да крещиш от ужас и да се молиш автобусът да спре. По време на делото шофьорът не изпита никаква вина. Дори не се извини. За него това беше битов инцидент. После застрахователите използваха всички налични вратички в процедурите и в закона, дори се опитаха да подкупят лекарите, които изготвиха експертизата, само и само да не ми изплатят застраховката, въпреки че 20 години си плащам вноските по нея. Шест години ми трябваха в съда, за да докажа очевидното. Представяте ли си? Може да съм си загубила крака, но аз съм човешко същество и нито една институция не може да ми отнеме достойнството. Сърцето ми не е по-малко от на всички останали. И въпреки че трябва да разчитам на помощта на непознати всеки път, когато съм навън, продължавам да излизам и да се возя в автобус.
Младата жена зави по павираната улица вдясно, за да избегне движението по големите булеварди, и въздъхна:
- Светът има нужда от промяна.
- Не светът, а хората имат нужда от промяна – отвърна възрастната жена и се вторачи в града, който минаваше кадър след кадър през прозореца на колата. - Отдавна не съм минавала оттук. Има много нови сгради.
- Искате ли да ви повозя из града, да го разгледате?
-Не, благодаря Ви. Достатъчно направихте за мен. А и, предполагам, бързате за някъде. Днес всички бързат. Няма да Ви отнемам от времето. Благодаря Ви, че се отнесохте с мен като с човешко същество.
- Моля Ви, не съм направила нищо. Просто Ви закарах на два километра разстояние.
- Как се казвате? – попита възрастната пътничка.
- Вяра.
- Вяра коя?
- Вяра Комнева.

Жената извади от вътрешния джоб на жилетката си стар черен тефтер. Записа си прилежно името на момичето и телефонния ѝ номер и го затвори.
- Аз съм Маргарита Калимаринска. Искам да си запишете моя телефон. Сигурна съм, че някой ден ще мога да ви се отблагодаря. Някога бях заместник-министър на финансите и все още поназнайвам някого тук-там. А синът ми е съдия във ВКС.
- Много ви благодаря, Маргарита, но не мисля, че едно кратко шофиране може да се равнява на връзките, които имате. Не мога да се възползвам от тях, дори и да имах нужда.
- А защо си мислите, че за мен набирането на един телефонен номер представлява по-голяма трудност, отколкото за вас шофирането? Настоявам да си запишете телефона ми.
След още няколко преки стигнаха до крайната дестинация, която Маргарита изминаваше за 4 часа, редовият гражданин - за 20 минути, а ауди-то - за 6. Вяра запамети телефонния номер на непознатата, изчака я търпеливо да слезе от колата, извади торбите от багажника и ѝ ги подаде.
-Вяра... не е случайно име - загадъчно каза възрастната. – Не позволявайте да ви я отнемат.
И Маргарита Калимаринска тръгна с бавните си крачки по улиците на града, опитал се да отнеме достойнството и живота ѝ.
Елегантната ѝ осанка, високо вдигнатата глава и бавната походка образуваха около нея невидимо излъчване на вроден аристократизъм, който не се придобива с пари.В хаоса от бързащите занякъде пешеходци изглеждаше като ранена газела сред хищници.

Миро разръчка с изкривената маша огъня в камината и седна на дивана, загледан в пламъците му. Тази вечер беше решил да си остане у дома. Чувстваше се преуморен. Тялото го болеше, а и безсънието, от което страдаше напоследък, го изтощаваше допълнително. "Добре, че от безсъние не се умира, а само се полудява" – помисли си той, запали цигара и си наляуиски. Пушеше много. Но как човек да не пуши много, когато има толкова неща на главата - фирма, за която отговаря; майка, за която се грижи, и баща, за когото плаща скъпа издръжка. Въпреки че едва-що беше навършил 30 години, в късо подстриганата му коса вече се белееха няколко косъмчета.
Той изгълта уискито и си наля ново. Алкохолът и пращенето на огъня не успяха да разсеят мислите му от цифрите, сметките и бъдещите планове.
Всекидневно във фирмата му трябваше да постъпва четирицифрена сума, за да може да издържа производството, да покрива разходите по наема на цеха, сметките и редовните заплати на работниците. Това беше екзистенц-минимумът, от който се нуждаеше, за да не спира работата. Всичко останало, изкарано над тази сума, се считаше за печалба. Макар че на хартия печалба е едно, но на практика излиза съвсем различно.

След като поделяха печалбата си с Вяра, за подобрение във фирмата или за купуването на нова машина не оставаше почти нищо. Миро отдавна беше изчислил, че по този начин никога няма да има достатъчно пари за строеж на модерно производствено предприятие, каквото искаше. Можеше да живее като средностатистически гъзар – да кара прилична кола, да ходи на почивки и да живее в удобна къща, в каквато действително живееше. Миналата година, когато печалбите осезаемо нарастнаха, беше ремонтирал основно наследствения имот, в който живееше заедно с майка си, и беше превърнал старата двуетажна къща в малко семейно имение, пълно с всякакви удобства.
Първият етаж и дворът бяха владение на майка му, както някога бяха владение да баба му и дядо му, и бяха направени и обзаведени по неин вкус – с отделно перално помещение, с гардеробна и голяма кухня, която приличаше на готварна. Майка му беше отличен кулинар и откакто Миро ѝ беше купил оставащите години за пенсия, тя се занимаваше с любимото си занимание - кулинарията.

Миро обитаваше втория етаж на къщата, където като малък живееше с родителите си. Беше гопреобразилизцяло – не искаше нищо да му напомня за баща му.
Но всички тези битови удобства, с които се беше сдобил, не означаваха развитие за фирмата. На него мижавият цех под наем и разнебитените машини не му бяха достатъчни, както бяха достатъчни, изглежда, на Вяра. Щом имаше пари за луксозен живот – всичко за нея беше добре. Вяра не мислеше за нови машини, а за нови коли. Не мислеше как да организира работата в цеха, а как да организира часовете си при фризьорите и козметиците. И всичките пари, които изкарваше, харчеше за несъществени неща. Така и не беше вложила в нищо, което щеше да ѝ остане след време.
Огънят в камината се беше разбушувал и пламъците му хвърляха меките си светлини по стените на стаята. Миро изпи и втората чаша уиски и посегна към бутилката за още, но се отказа.
Щом по този начин не можеше да изкара достатъчно, за да построи модерно предприятие, значи нещо трябваше да се промени.

Годишните отчети на фирмата бяха разпилени върху огромната квадратна маса в дъното на цеха, близо до тоалетната. Масата беше два пъти колкото маса за тенис, сглобена от заварена метална конструкция, а отгоре вместо плотимаше талашитени плоскости, захванати с дълги груби видии. Беше грозна, но удобна за работниците, които я ползвахаза различните ръчни операции в цеха.
Цифрите върху отчетите бяха красноречиви – само за двете години, откакто съществуваше, фирмата беше декларирала над милион лева приходи, беше се сдобила с малък машинен парк и осигуряваше заплатите на десетина души.
За стандартите на България това си беше сравнително приличен бизнес. За стандартите на Европа – фирма "Пластнекс" беше микропредприятие, което едва се виждаше през лупата на световната икономика. Предприятие с микроперсонал и с микродоходи, които задоволяваха прищевките на собствениците, но в никакъв случай фалитът ѝ нямаше да се отрази на местната или световната икономика, както фалитът на някоя банка или на някой фонд за пенсионно, здравно или изобщо някакво осигуряване.
На света не му пукаше дали "Пластнекс" ще я бъде или не, дали ще бъде засегната от икономическа криза или пък най-обикновено късо съединение щеше да предизвика пожар и да превърне в пепел всичко. Или пък дали някой чиновник щеше да злоупотреби с положението си и да унищожи с поставянето на един подпис една добре стартиралафирмичка. Ей така - просто защото може. За света "Пластнекс" беше дребен играч и докато не порастнеше и не започнеше да се превръща в конкуренция, да завзема пазари, да концентрира влияние, да прави собствено ядрено оръжие и да купува парцели на луната, светът нямаше причина да се опитва да му пречи да съществува. За света беше достатъчно "Пластнекс" да бъде послушно дете, да си плаща данъците, да не се пречка в краката на администрацията и да преглътне претенциите си за порастване, за да не се задави с тях.

За света положението беше такова, но не и за Миро и Вяра - младите собственици на фирмата, чиито усилия и труд стояха зад цифрите на хартията.
Двамата бяха седнали един срещу друг в двата края на грозната, но удобна маса и се бяха съсредоточили върху отчетите.
- Пак имаме да внасяме много ДДС – изсумтя Миро и размърда дългите си крака, които висяха свободно от ръба на масата. Жилавото му тяло беше усукано в неудобна наглед поза - с едната ръка се беше облегнал на масата, с другата държеше цигара, а краката му висяха свободно надолу.
- И сме в края на годината, ще трябва да платим и данък печалба – Вяра беше забила поглед в документите и не вдигаше глава. Седеше по турски върху масата и гърбът ѝ беше превит почти на две. Беше по чорапи, а черните ѝ обувки с токчета лежаха до нея.

- Превъртели сме 1 200 000лeва само тази година, а печалбата ни ще бъде по-малка от 10 процента – каза Миро замислено и поднесе цигарата към устните си. – Всичко ли обсъди със счетоводителите?
- Всичко. Каквото и да правим, не можем да се отървем с по-малко. В края на годината няма кой да ни издаде фиктивни фактури. Единственият ни вариант е да направим някакви разходи. Да си купим машина или много заготовки. Така ще бутнем и ДДС-то, и данъка печалба, но тъй като сме богати само на хартия и това не можем да си позволим. Предимството да бъдеш изряден данъкоплатец – Вяра се засмя печално и вдигна глава към него.
На два метра от тях, на друга подобна маса, двама работници с черни гащеризони с оранжеви джобове подготвяха листове полиетилен, преди да ги пуснат на тежките преси, които с горещия си въздух и огромно налягане да ги превърнат в части за телефони, декоративни тапи за мебели или нещо, от което светът имаше нужда в момента.

- Много ли ти е смешно, Вяра? – Миро хвърли фаса на прашния циментов под. Последната ивица дим се издигна, сгърчи се и се стопи в шума от машините.
- Какво искаш - да си нарежа вените ли? А и не забравяй, че сме на пазара само от две години. Никак не сме зле.
- Заради германците стана тая работа. Фактурата им трябваше да влезе в новата година, ама те ни извиха ръцете. И ти не трябваше да се съгласяваш с техните срокове.
- С техните срокове се съгласих не само аз, а и ти– Вяра повиши тон, за да надвика гилотината, която беше започнала да бълва ивици полиетилен. - Не можем да предвидим всичко, Миро. Пък и промениха закона малко преди края на годината и ни оставиха без възможност за реагиране. Ако държавата не се беше набъркала с поредната недомислица, всичко щеше да е наред. Така че, ако има виновен, това е началникът на нацията и мафията му в парламента.
Миро сякаш не я чу и отвърна:
- И новото ти ауди. Не можа да изчакаш още малко, ами точно сега трябваше да се правиш на гъзарка.
- Сега пък ауди-то ти е виновно. Мислех, че с моите пари мога да си купувам каквото си поискам. Аз да не би да ти държа сметка за личните разходи, а?
Един работник с побеляла коса и добре оформено катинарче на брадата се доближи до тях и подаде на Миро малък пластмасов чучур с широк пръстен в задния край:
- Така става ли, шефе? – попита работникът и обръщението "шефе" прозвуча нелепо от устата му. Миро беше на половината му възраст – 30-годишен, със слабо тяло, месести устни и почти голобрад, което му придаваше още по-младежки вид, който той упорито се опитваше да прикрие с рехави мустачки и брада.

Миро хвърли бърз поглед на детайла и запали нова цигара:
- Става, Пеше. Прави ги така.
Пешо прокара доволен ръка по катинарчето си, ухили се широко и тъкмо се обърнa, когато Вяра се намеси и попари задоволството му:
- Как ще става бе, Миро? Не виждаш ли, че има чепаци? Пешо, дай да го видя.
Пешо пристъпи към нея, избърса детайла в гащеризона си и внимателно го постави в протегнатата ръка на Вяра, която продължаваше да седи по турски. Тя погали нежно пластмасата и каза:
- Трябва да се изглади още малко.
- Нямаме време да отделяме толкова внимание на всеки детайл, Вяра, – отсече Миро и дебелите му устни изпуснаха кълбо дим.
- Значи нямаме време да работим качествено, така ли? – черните очи на Вяра светнаха насреща му.
- Не и за цената, която сме дали, Верче – когато искаше да покаже превъзходство, Миро използваше умалителни имена, които от устата му често звучаха направо презрително.
Пешо стърчеше смутен до тях и чакаше да получи нареждане дали да шлайфа още или да остави детайла така.
- Ох. Не ми се води същият спор за стотен път. Прави ги както искаш, шефче – не му остана длъжна Вяра, изправи гръб и бавно се протегна. Отвръщаше механично на всяко негово подобно подмятане, особено ако беше пред хора и най-вече пред собствените им работници. Иначе нямаше как да опази авторитета си пред другите.
- Прави ги като този, Пешо– нареди Миро.

Работникът се обърна и тръгна. Вяра му подвикна и му подхвърли детайла, който беше останал в ръцете ѝ. Разтри врата си, раздвижи главата си и затвори очи за секунда. После се обу, изправи се до масата и започна да събира отчетите в плоска чанта за документи. Беше облечена с черно кожено яке и дънки и приличаше по-скоро на жена на мутра, отколкото на делова сухарка. Хвана чантата в ръка.
- Тръгвам – каза тя на Миро, който продължаваше да седи на масата и да пуши, загледан в случващото се в цеха - машините блъскаха и удряха, а работниците се суетяха около тях и всячески им угаждаха. Миро я изгледа и вдигна рамене.
Не беше направила и крачка, когато телефонът ѝ завибрира. Погледна непознатия номер на екрана, остави чантата на масата и се мушна в тоалетната, за да избяга от шума на машините. Тя беше малка и мръсна и си личеше, че е посещавана само от хора, които пикаят прави. Вяра плъзна пръст по дисплея и каза:
- Ало!
- Добър ден, госпожа Вяра Комнева търся? – чу се енергичен мъжки глас.
- На телефона.
- Обаждам се от районния съд, госпожо. Попов на телефона – продължи гласът, сякаш собственикът му имаше норматив за провеждане на разговори. – Уведомявам Ви, че имате 20-дневен срок да обжалвате влязла в сила присъда по дело номер...
- Присъда срещу кого? – Вяра го прекъсна.
- Срещу вас, г-жо Комнева.
- За какво са ме осъдили?
-Не мога да ви дам такава информация, госпожо. Можете да проверите на място в съда, стая...
- Как така ще ме осъдят, без да знам, че срещу мен се води дело?
- Най-вероятно призовкарите не са ви открили, госпожо.
- Господине, не съм си сменяла телефонния номер никога. Как вие ме открихте, а призовкарите не са?
- Не знам, госпожо. Цялата информация ще получите в сградата на районния съд, стая 203. Номерът на делото е 14/2014. Лек ден, госпожо, – изстреля гласът отсреща, после се чуха три последователни сигнала и след тях телефонът онемя.
Вяра го свали от ухото си и погледна дисплея. Попов беше затворил.
- Страхотно,– измърмори тя и излезе от тоалетната. Шумът от машините в цеха беше в пълен синхрон с шума от мислите в главата ѝ.
Осъдена. Ей така. От нищото. Факт.
Извади лист и химикалка от плоската чанта и записа номера на делото. Потърси с поглед Миро. Не го намери. Взе чантата и тръгна към колата."
Из книгата
Страници от тази книга








Рейтинг
Рейтинг: 10.00 / 4 гласа 
За да оцените книгата "Дъното на Рая", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Храмът - Росица Милкова -
Храмът
Росица Милкова
Екрие
Цена:  16.00 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.
Закупилите тази книга, купуват също
Живот в скалите - Мария Лалева - книга

Живот в скалите


Мария Лалева

Книгомания
Цени от:  15.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с няколко души, които скоро стават тяхно семейство: Михаил - бивш популярен актьор и настоящ пияница, Демир - мъдър и благ старец, Луиза - борбена и импулсивна арменка, и баба Настасия - ясновидка и гадателка. От този миг животът на всички се преобръща, а съдбите им се преплитат необратимо в любов, раздяла, смърт, прошка, мистика и усещане за предопределеност. Драматичната история на ръба между философията и притчата провокира читателя да си задава въпроси, да открива своите лични отговори и да изживее цяла палитра от ...
Произход - Дан Браун - книга

Произход


Дан Браун

Бард
Цена:  24.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Какъвто и да си, в каквото и да вярваш, скоро всичко ще се промени! ... Откъде идваме? Къде отиваме? Билбао, Испания. Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в ултрамодерния музей "Гугенхайм" в Билбао, за да присъства на изключително важно събитие - оповестяване на откритие, което "завинаги ще промени съдбата на науката". Организатор на събитието е Едмънд Кърш, четиресетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни високотехнологични изобретения и дръзки предвиждания са му донесли световна слава. Кърш, който преди двайсет години е бил един от първите ...
Чернобилска молитва - Светлана Алексиевич - книга

Чернобилска молитва


Светлана Алексиевич

Парадокс
Цена:  18.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е вдъхновила създаването на популярния сериал "Чернобил", излъчван по HBO. ... Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното "многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време". Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха - чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове. Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на ...
Физика на тъгата - Георги Господинов - книга

Физика на тъгата


Георги Господинов

Жанет - 45
Цени от:  16.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Осмо издание. Илюстрации: Теодор Ушев. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70-те и 80-те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – ...
Стефан Данаилов : Романът на моя живот - Стефан Данаилов, Георги Тошев - книга

Стефан Данаилов
Романът на моя живот


Стефан Данаилов, Георги Тошев

Книгомания
Цена:  19.90 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
"Романът на моя живот" е богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцента Георги Тошев. На дългите разговори между двамата дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето. Ламбо ясно дава да се разбере, че актьорската професия е по-важна за него от политическата му кариера. А също и че съпругата ...
Старогръцки легенди и митове - Николай A. Кун - книга

Старогръцки легенди и митове


Николай A. Кун

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание ...
Задругата - Добри Божилов - книга

Задругата


Добри Божилов

Лексикон
Цена:  19.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Йезуити, тамплиери, масони, Опус Деи, илюминати... Те са се провалили. Защото всички са разбрали за тях. Истински успялата тайна кауза е онази, за която никой никога не е чул. Лишени от пълното познание, коренящо се в древността на Изтока, и пренесено в Европа от конните народи, западните общества никога не са успели да създадат организация, която да постигне конкретни цели и да функционира с векове. Но някои други са успели... От Лондон през Истанбул и Виена до Москва, едно тайно семейство от безусловни верни помежду си българи, превежда народа през най-тъмния период от историята. Тайна задруга, съществуваща векове, ...
Моето семейство и други животни - Джералд Даръл - книга

Моето семейство и други животни


Джералд Даръл

Колибри
Цена:  12.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Като самопровъзгласил се "поборник за правата на дребните грозници" Джералд Даръл (1925 - 1995) посвещава живота си на съхраняването на природата и животинския свят, без значение дали става въпрос за розовия гълъб от остров Мавриций или за плодовия прилеп на Родригес. Но освен че защитава животните, той и пише забавно и информативно за своя опит и преживелици, докато обикаля света в издирване на животински видове. Намерението му точно преди 60 години при написването на "Моето семейство и други животни" е било да сподели знанията си за дивата природа на остров Корфу, но в крайна сметка се оказва крайно ...
Аз съм българче - Иван Вазов - книга

Аз съм българче


Иван Вазов

Хермес
Цена:  3.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Серия Детско-юношеска класика "Златно перо" ... В сборника са включени едни от най-популярните и родолюбиви стихове на класика на българската литература Иван Вазов. ...
Избрани творби - Христо Ботев - Христо Ботев - книга

Избрани творби - Христо Ботев


Христо Ботев

Пан
Цена:  4.50 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Адаптирано ученическо издание. ... По думите на друг известен български радетел Захари Стоянов, каквото и да е написал Христо Ботев, каквото и да е казал, душата му всецяло е участвала в думите му, в плача му, в смеха му... Настоящата книга включва стихотворения, сатирична проза, критика, книгопис и публицистика от Ботев. ...
Легенди и митове - книга

Легенди и митове


Персей
Цена:  8.00 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Продуктът е представен с вътрешни страници
53 тарогръцки, скандинавски, библейски, български, славянски, арменски, индийски, египетски, германски, келтски, ромски и други митове, изучавани в училище и препоръчителни за извънкласно четене. ... Потопи се в света на легендите и митовете, за да се срещнеш с богове като Зевс, Атина, Аполон и Афродита, Один и Тор, Озирис и Изида, Вахагн и Астхик, Перун и Сварог. Виж какво са създали те и какви премеждия са имали, докато утвърдят вселенските закони, на които да се подчиняват богове и простосмъртни. Изправи се срещу силите на злото рамо до рамо с необикновени герои. Легендите и митовете са адаптирани за деца и са ...
Старогръцки митове и легенди - Николай А. Кун - книга

Старогръцки митове и легенди


Николай А. Кун

Хермес
Цена:  4.95 лв.
Продуктът е сред най-продаваните в store.bg
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... Чрез митовете и легендите, разказани от Николай А. Кун, читателите ще се запознаят с древногръцките богове и герои. Със смелите Тезей, Херакъл и Одисей, способни да извършат невероятни подвизи, както и с невиждани чудовища, побеждавани от човешката съобразителност. Увлекателните истории за произхода на света, за похода на аргонавтите и за Троянската война ще потопят читателите в един магичен и епичен свят. ...

Дъното на Рая


Виолета Стайкова

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Стандартна цена 15.00 лв.
Вземи с отстъпка -20% до 14-06-2020г.
Цена:  12.00 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Петък 05-06-2020 г., Понеделник 08-06-2020 г. или
Вторник 09-06-2020 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#253980
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена2019 г.
ИздателствоЕкрие
Категории
КорицаМека
Страници288
Размери14.50 / 20.90 / 2.50 cm
Тегло0.370 kg
EAN9786197507041
ISBN9786197507041
Описание
"Дъното на Рая" - роман за нашето съвремие, атрактивен и задълбочен. Чете се леко, човек няма търпение да научи какво става с всяка отгърната страница. Книгата разкрива не само социални проблеми, но и преплетените сърдечни перипетии в отношенията между действащите лица. Главната героиня Вяра стига "Дъното на Рая", но надмогва и него, и себе си, за да открие, че няма нищо по-ценно от любовта."
Митко Новков

"Докато настъпи моментът книгата ми от електронен файл да се превърне в това, което държите в ръцете си, мина време и цифрите се промениха, но положението и мястото, в което живеем - не!"
Виолета Стайкова
Откъс от книгата
"Виненочервеното ауди плавно се отлепи от тротоара и бавно започна да се отдалечава от плаката. Само няколко пресечки по-надолу отново спря. Младата жена излезе, без да гаси двигателя, и се насочи към един от павилионите за лотарийни билети, стратегически поникнали като гъби мухоморки по всички спирки в града. Павилионите предлагаха основно бързо забогатяване, но в тях се намираха и стоки от първа необходимост – каквито бяха цигарите.
В това време един автобус спря на спирката, разтовари пътниците и тъкмо щеше да потегли, когато отнякъде се чу:
- Моля, задръжте автобуса, ако обичате.
Старица, помъкнала раздърпани найлонови торби, си проправяше път през тълпата и махаше на шофьора да я изчака. Подпираше се на две патерици и с мъка правеше следващата си крачка. Почти беше стигнала до автобуса, когато шофьорът затръшна вратата под носа ѝ и потегли.
Жената с опашката погледна объркано към автобуса, после към старицата. Скочи в колата, подаде рязко газ и ауди-то се стрелна, надавайки оглушителен рев. След няколко секунди изпревари автобуса, препречи му пътя и спря.
Жената излезе от колата и замаха на шофьора. Онзи отвори вратата и ѝ се озъби:
-К'во искаш, ма?
-Защо не изчака жената на спирката бе, кретен? – изкрещя му тя.
-Ма я си еби майката, ма – шофьорът тръсна дебелата си бръсната глава и затвори вратата.

Отзад изнервените клаксони на автомобили започнаха да вдигат симфония от недоволство.
- Айде разкарай се от пътя, ма. Ти луда ли си? – извика някой.
Младата жена не помръдна от мястото си - по средата на пътя, до спрялото напреки ауди. Шофьорът на автобуса крещеше нещо отвътре и махаше заканително с ръце. Тя извади телефона си, снима го, показа му среден пръст, качи се в колата и отпуши пътя.
Върна се на спирката, свали автоматичния прозорец и се обърна към възрастната жена:
- Здравейте, госпожо, накъде сте тръгнала?
- Здравейте, млада госпожице. Отивам към центъра. Защо се интересувате?- отговори непознатата с безупречната дикция на телевизионен водещ.
- Качвайте се, ще ви закарам. С това темпо няма да стигнете днес – и слезе от колата, за да натовари найлоновите торби в багажника. Тежаха.
- Много ви благодаря. Признателна съм ви – възрастната жена бавно се качи в колата и внимателно нагласи патериците до себе си.
Когато затвориха вратите уличният шум остана навън.
- Какво е станало с крака ви? – попита младата жена, докато обръщаше в малката пресечка вляво. Единият крак на непозната беше почти неподвижен и труден за управление.
- Инцидент в градския транспорт. Шофьорът ме влачи 15 метра, преди да разбере, че ме е затиснал с вратата. А когато спря, автобусът мина през крака ми. И ето ме сега инвалид.
Младата жена се намръщи. Подобни инциденти с възрастни хора често пъти бяха водещи новини в пресата, особено ако денят беше беден откъм атентати, убийства и тежки катастрофи. Възрастната жена продължи:
- Разбира се, осъдих ги, но какво от това. 200 000 лева не могат да ми върнат здравия крак.
- 200 000 са голяма сума. Браво на вас, че сте ги съдили!
- Искате ли да ви дам тези 200 000 лева, млада госпожице, а вие да ми дадете крака си. Стоят си в банката. С каква радост човек да харчи пари, изкарани, докато са го мачкали под гумите? Нима мога да си купя достойнството наново?

Младата жена се смути и докосна неволно дясното си око.
- Извинявайте, права сте – промълви тя. - За колко време стигате обикновено до центъра?
- За 4 часа. Пътувам с автобус, но без помощ не мога да се кача дори на тротоара. Кракът ми е 90 процента неподвижен. Винаги трябва да се моля на някого да ми помогне.
- Но къде отивате в такъв случай и то с тези тежки торби?
- Щом съм инвалид, не трябва да излизам от къщи, така ли смятате?
- Не, в никакъв случай, просто...
- Просто на вас ви пука. Виждам го в очите ви. Знаете ли какво е да те влачи автобус по асфалта, все едно не си човешко същество, а чувал с картофи. Да крещиш от ужас и да се молиш автобусът да спре. По време на делото шофьорът не изпита никаква вина. Дори не се извини. За него това беше битов инцидент. После застрахователите използваха всички налични вратички в процедурите и в закона, дори се опитаха да подкупят лекарите, които изготвиха експертизата, само и само да не ми изплатят застраховката, въпреки че 20 години си плащам вноските по нея. Шест години ми трябваха в съда, за да докажа очевидното. Представяте ли си? Може да съм си загубила крака, но аз съм човешко същество и нито една институция не може да ми отнеме достойнството. Сърцето ми не е по-малко от на всички останали. И въпреки че трябва да разчитам на помощта на непознати всеки път, когато съм навън, продължавам да излизам и да се возя в автобус.
Младата жена зави по павираната улица вдясно, за да избегне движението по големите булеварди, и въздъхна:
- Светът има нужда от промяна.
- Не светът, а хората имат нужда от промяна – отвърна възрастната жена и се вторачи в града, който минаваше кадър след кадър през прозореца на колата. - Отдавна не съм минавала оттук. Има много нови сгради.
- Искате ли да ви повозя из града, да го разгледате?
-Не, благодаря Ви. Достатъчно направихте за мен. А и, предполагам, бързате за някъде. Днес всички бързат. Няма да Ви отнемам от времето. Благодаря Ви, че се отнесохте с мен като с човешко същество.
- Моля Ви, не съм направила нищо. Просто Ви закарах на два километра разстояние.
- Как се казвате? – попита възрастната пътничка.
- Вяра.
- Вяра коя?
- Вяра Комнева.

Жената извади от вътрешния джоб на жилетката си стар черен тефтер. Записа си прилежно името на момичето и телефонния ѝ номер и го затвори.
- Аз съм Маргарита Калимаринска. Искам да си запишете моя телефон. Сигурна съм, че някой ден ще мога да ви се отблагодаря. Някога бях заместник-министър на финансите и все още поназнайвам някого тук-там. А синът ми е съдия във ВКС.
- Много ви благодаря, Маргарита, но не мисля, че едно кратко шофиране може да се равнява на връзките, които имате. Не мога да се възползвам от тях, дори и да имах нужда.
- А защо си мислите, че за мен набирането на един телефонен номер представлява по-голяма трудност, отколкото за вас шофирането? Настоявам да си запишете телефона ми.
След още няколко преки стигнаха до крайната дестинация, която Маргарита изминаваше за 4 часа, редовият гражданин - за 20 минути, а ауди-то - за 6. Вяра запамети телефонния номер на непознатата, изчака я търпеливо да слезе от колата, извади торбите от багажника и ѝ ги подаде.
-Вяра... не е случайно име - загадъчно каза възрастната. – Не позволявайте да ви я отнемат.
И Маргарита Калимаринска тръгна с бавните си крачки по улиците на града, опитал се да отнеме достойнството и живота ѝ.
Елегантната ѝ осанка, високо вдигнатата глава и бавната походка образуваха около нея невидимо излъчване на вроден аристократизъм, който не се придобива с пари.В хаоса от бързащите занякъде пешеходци изглеждаше като ранена газела сред хищници.

Миро разръчка с изкривената маша огъня в камината и седна на дивана, загледан в пламъците му. Тази вечер беше решил да си остане у дома. Чувстваше се преуморен. Тялото го болеше, а и безсънието, от което страдаше напоследък, го изтощаваше допълнително. "Добре, че от безсъние не се умира, а само се полудява" – помисли си той, запали цигара и си наляуиски. Пушеше много. Но как човек да не пуши много, когато има толкова неща на главата - фирма, за която отговаря; майка, за която се грижи, и баща, за когото плаща скъпа издръжка. Въпреки че едва-що беше навършил 30 години, в късо подстриганата му коса вече се белееха няколко косъмчета.
Той изгълта уискито и си наля ново. Алкохолът и пращенето на огъня не успяха да разсеят мислите му от цифрите, сметките и бъдещите планове.
Всекидневно във фирмата му трябваше да постъпва четирицифрена сума, за да може да издържа производството, да покрива разходите по наема на цеха, сметките и редовните заплати на работниците. Това беше екзистенц-минимумът, от който се нуждаеше, за да не спира работата. Всичко останало, изкарано над тази сума, се считаше за печалба. Макар че на хартия печалба е едно, но на практика излиза съвсем различно.

След като поделяха печалбата си с Вяра, за подобрение във фирмата или за купуването на нова машина не оставаше почти нищо. Миро отдавна беше изчислил, че по този начин никога няма да има достатъчно пари за строеж на модерно производствено предприятие, каквото искаше. Можеше да живее като средностатистически гъзар – да кара прилична кола, да ходи на почивки и да живее в удобна къща, в каквато действително живееше. Миналата година, когато печалбите осезаемо нарастнаха, беше ремонтирал основно наследствения имот, в който живееше заедно с майка си, и беше превърнал старата двуетажна къща в малко семейно имение, пълно с всякакви удобства.
Първият етаж и дворът бяха владение на майка му, както някога бяха владение да баба му и дядо му, и бяха направени и обзаведени по неин вкус – с отделно перално помещение, с гардеробна и голяма кухня, която приличаше на готварна. Майка му беше отличен кулинар и откакто Миро ѝ беше купил оставащите години за пенсия, тя се занимаваше с любимото си занимание - кулинарията.

Миро обитаваше втория етаж на къщата, където като малък живееше с родителите си. Беше гопреобразилизцяло – не искаше нищо да му напомня за баща му.
Но всички тези битови удобства, с които се беше сдобил, не означаваха развитие за фирмата. На него мижавият цех под наем и разнебитените машини не му бяха достатъчни, както бяха достатъчни, изглежда, на Вяра. Щом имаше пари за луксозен живот – всичко за нея беше добре. Вяра не мислеше за нови машини, а за нови коли. Не мислеше как да организира работата в цеха, а как да организира часовете си при фризьорите и козметиците. И всичките пари, които изкарваше, харчеше за несъществени неща. Така и не беше вложила в нищо, което щеше да ѝ остане след време.
Огънят в камината се беше разбушувал и пламъците му хвърляха меките си светлини по стените на стаята. Миро изпи и втората чаша уиски и посегна към бутилката за още, но се отказа.
Щом по този начин не можеше да изкара достатъчно, за да построи модерно предприятие, значи нещо трябваше да се промени.

Годишните отчети на фирмата бяха разпилени върху огромната квадратна маса в дъното на цеха, близо до тоалетната. Масата беше два пъти колкото маса за тенис, сглобена от заварена метална конструкция, а отгоре вместо плотимаше талашитени плоскости, захванати с дълги груби видии. Беше грозна, но удобна за работниците, които я ползвахаза различните ръчни операции в цеха.
Цифрите върху отчетите бяха красноречиви – само за двете години, откакто съществуваше, фирмата беше декларирала над милион лева приходи, беше се сдобила с малък машинен парк и осигуряваше заплатите на десетина души.
За стандартите на България това си беше сравнително приличен бизнес. За стандартите на Европа – фирма "Пластнекс" беше микропредприятие, което едва се виждаше през лупата на световната икономика. Предприятие с микроперсонал и с микродоходи, които задоволяваха прищевките на собствениците, но в никакъв случай фалитът ѝ нямаше да се отрази на местната или световната икономика, както фалитът на някоя банка или на някой фонд за пенсионно, здравно или изобщо някакво осигуряване.
На света не му пукаше дали "Пластнекс" ще я бъде или не, дали ще бъде засегната от икономическа криза или пък най-обикновено късо съединение щеше да предизвика пожар и да превърне в пепел всичко. Или пък дали някой чиновник щеше да злоупотреби с положението си и да унищожи с поставянето на един подпис една добре стартиралафирмичка. Ей така - просто защото може. За света "Пластнекс" беше дребен играч и докато не порастнеше и не започнеше да се превръща в конкуренция, да завзема пазари, да концентрира влияние, да прави собствено ядрено оръжие и да купува парцели на луната, светът нямаше причина да се опитва да му пречи да съществува. За света беше достатъчно "Пластнекс" да бъде послушно дете, да си плаща данъците, да не се пречка в краката на администрацията и да преглътне претенциите си за порастване, за да не се задави с тях.

За света положението беше такова, но не и за Миро и Вяра - младите собственици на фирмата, чиито усилия и труд стояха зад цифрите на хартията.
Двамата бяха седнали един срещу друг в двата края на грозната, но удобна маса и се бяха съсредоточили върху отчетите.
- Пак имаме да внасяме много ДДС – изсумтя Миро и размърда дългите си крака, които висяха свободно от ръба на масата. Жилавото му тяло беше усукано в неудобна наглед поза - с едната ръка се беше облегнал на масата, с другата държеше цигара, а краката му висяха свободно надолу.
- И сме в края на годината, ще трябва да платим и данък печалба – Вяра беше забила поглед в документите и не вдигаше глава. Седеше по турски върху масата и гърбът ѝ беше превит почти на две. Беше по чорапи, а черните ѝ обувки с токчета лежаха до нея.

- Превъртели сме 1 200 000лeва само тази година, а печалбата ни ще бъде по-малка от 10 процента – каза Миро замислено и поднесе цигарата към устните си. – Всичко ли обсъди със счетоводителите?
- Всичко. Каквото и да правим, не можем да се отървем с по-малко. В края на годината няма кой да ни издаде фиктивни фактури. Единственият ни вариант е да направим някакви разходи. Да си купим машина или много заготовки. Така ще бутнем и ДДС-то, и данъка печалба, но тъй като сме богати само на хартия и това не можем да си позволим. Предимството да бъдеш изряден данъкоплатец – Вяра се засмя печално и вдигна глава към него.
На два метра от тях, на друга подобна маса, двама работници с черни гащеризони с оранжеви джобове подготвяха листове полиетилен, преди да ги пуснат на тежките преси, които с горещия си въздух и огромно налягане да ги превърнат в части за телефони, декоративни тапи за мебели или нещо, от което светът имаше нужда в момента.

- Много ли ти е смешно, Вяра? – Миро хвърли фаса на прашния циментов под. Последната ивица дим се издигна, сгърчи се и се стопи в шума от машините.
- Какво искаш - да си нарежа вените ли? А и не забравяй, че сме на пазара само от две години. Никак не сме зле.
- Заради германците стана тая работа. Фактурата им трябваше да влезе в новата година, ама те ни извиха ръцете. И ти не трябваше да се съгласяваш с техните срокове.
- С техните срокове се съгласих не само аз, а и ти– Вяра повиши тон, за да надвика гилотината, която беше започнала да бълва ивици полиетилен. - Не можем да предвидим всичко, Миро. Пък и промениха закона малко преди края на годината и ни оставиха без възможност за реагиране. Ако държавата не се беше набъркала с поредната недомислица, всичко щеше да е наред. Така че, ако има виновен, това е началникът на нацията и мафията му в парламента.
Миро сякаш не я чу и отвърна:
- И новото ти ауди. Не можа да изчакаш още малко, ами точно сега трябваше да се правиш на гъзарка.
- Сега пък ауди-то ти е виновно. Мислех, че с моите пари мога да си купувам каквото си поискам. Аз да не би да ти държа сметка за личните разходи, а?
Един работник с побеляла коса и добре оформено катинарче на брадата се доближи до тях и подаде на Миро малък пластмасов чучур с широк пръстен в задния край:
- Така става ли, шефе? – попита работникът и обръщението "шефе" прозвуча нелепо от устата му. Миро беше на половината му възраст – 30-годишен, със слабо тяло, месести устни и почти голобрад, което му придаваше още по-младежки вид, който той упорито се опитваше да прикрие с рехави мустачки и брада.

Миро хвърли бърз поглед на детайла и запали нова цигара:
- Става, Пеше. Прави ги така.
Пешо прокара доволен ръка по катинарчето си, ухили се широко и тъкмо се обърнa, когато Вяра се намеси и попари задоволството му:
- Как ще става бе, Миро? Не виждаш ли, че има чепаци? Пешо, дай да го видя.
Пешо пристъпи към нея, избърса детайла в гащеризона си и внимателно го постави в протегнатата ръка на Вяра, която продължаваше да седи по турски. Тя погали нежно пластмасата и каза:
- Трябва да се изглади още малко.
- Нямаме време да отделяме толкова внимание на всеки детайл, Вяра, – отсече Миро и дебелите му устни изпуснаха кълбо дим.
- Значи нямаме време да работим качествено, така ли? – черните очи на Вяра светнаха насреща му.
- Не и за цената, която сме дали, Верче – когато искаше да покаже превъзходство, Миро използваше умалителни имена, които от устата му често звучаха направо презрително.
Пешо стърчеше смутен до тях и чакаше да получи нареждане дали да шлайфа още или да остави детайла така.
- Ох. Не ми се води същият спор за стотен път. Прави ги както искаш, шефче – не му остана длъжна Вяра, изправи гръб и бавно се протегна. Отвръщаше механично на всяко негово подобно подмятане, особено ако беше пред хора и най-вече пред собствените им работници. Иначе нямаше как да опази авторитета си пред другите.
- Прави ги като този, Пешо– нареди Миро.

Работникът се обърна и тръгна. Вяра му подвикна и му подхвърли детайла, който беше останал в ръцете ѝ. Разтри врата си, раздвижи главата си и затвори очи за секунда. После се обу, изправи се до масата и започна да събира отчетите в плоска чанта за документи. Беше облечена с черно кожено яке и дънки и приличаше по-скоро на жена на мутра, отколкото на делова сухарка. Хвана чантата в ръка.
- Тръгвам – каза тя на Миро, който продължаваше да седи на масата и да пуши, загледан в случващото се в цеха - машините блъскаха и удряха, а работниците се суетяха около тях и всячески им угаждаха. Миро я изгледа и вдигна рамене.
Не беше направила и крачка, когато телефонът ѝ завибрира. Погледна непознатия номер на екрана, остави чантата на масата и се мушна в тоалетната, за да избяга от шума на машините. Тя беше малка и мръсна и си личеше, че е посещавана само от хора, които пикаят прави. Вяра плъзна пръст по дисплея и каза:
- Ало!
- Добър ден, госпожа Вяра Комнева търся? – чу се енергичен мъжки глас.
- На телефона.
- Обаждам се от районния съд, госпожо. Попов на телефона – продължи гласът, сякаш собственикът му имаше норматив за провеждане на разговори. – Уведомявам Ви, че имате 20-дневен срок да обжалвате влязла в сила присъда по дело номер...
- Присъда срещу кого? – Вяра го прекъсна.
- Срещу вас, г-жо Комнева.
- За какво са ме осъдили?
-Не мога да ви дам такава информация, госпожо. Можете да проверите на място в съда, стая...
- Как така ще ме осъдят, без да знам, че срещу мен се води дело?
- Най-вероятно призовкарите не са ви открили, госпожо.
- Господине, не съм си сменяла телефонния номер никога. Как вие ме открихте, а призовкарите не са?
- Не знам, госпожо. Цялата информация ще получите в сградата на районния съд, стая 203. Номерът на делото е 14/2014. Лек ден, госпожо, – изстреля гласът отсреща, после се чуха три последователни сигнала и след тях телефонът онемя.
Вяра го свали от ухото си и погледна дисплея. Попов беше затворил.
- Страхотно,– измърмори тя и излезе от тоалетната. Шумът от машините в цеха беше в пълен синхрон с шума от мислите в главата ѝ.
Осъдена. Ей така. От нищото. Факт.
Извади лист и химикалка от плоската чанта и записа номера на делото. Потърси с поглед Миро. Не го намери. Взе чантата и тръгна към колата."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Истории за малки, големи и пораснали деца: Приключението на котенцето Ричи
Терез Никол
Стандартна цена 12.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  9.60 лв.
Храмът
Росица Милкова
Стандартна цена 20.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  16.00 лв.
English with Rex: Учебно помагало по английски език за нивата A1 и A2
По учебната програма за 2019/2020 г.

Милена Ганева , Ирена Георгиева
Цена:  20.00 лв.
Пловдивски потайности
Мира Папо
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с видео материали
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Me Gusta Leer con Ecrier: Помагало за развиване на уменията за четене на испански език - ниво A1-B2
Милена Колева
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  20.00 лв.
Дневник на моята бременност
Ивелина Рускова, д-р Зорка Угринова, Елена Терзиева
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  18.00 лв.
Тестове и обучителни задачи по руски език за нива A1-B2: Ни пуха, ни пера + CD
По учебната програма за 2019/2020 г.

Невена Табакова, Милена Стойкова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  18.00 лв.
РАЗКАЗИ от града под тепетата
Мира Папо
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  12.00 лв.
Светлина от Изтока
Наталия Бояджиева
Цена:  20.00 лв.
Граматика по френски език - ниво A1 - A2
La Grammaire. Les Aventures fantastiques de Milou

Катерина Трифонова, Ани Иванова
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Цена:  16.00 лв.
Назад към "Съвременна българска литература"
Джесика Адамс
Фьодор М. Достоевски
Елена Вавилова
За да я има книгата и да пребъде. Включи се сега!
Очаквайте продължение на историческия роман "Задругата".
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Намаление на хиляди книги