"Читателю,
Критиците ме водят драматург, но в тази книга няма да прочетеш пиеса. Драматургията не е литература, читателю, а материал за театъра. Такъв материал произведох за стотици театри по света, но както всеки има мерак за това, което не му е работа, така и аз реших да се докосна до литературата. Или, както се казва, никога не е късно да станеш за резил.
Първото ми докосване с литературата е детството, защото всяко детство е поезия, Баща ми също беше поет по природа, но нямаше навик да чете и затова не прочете нищо. Нито пък е писал. Тази семейна любов към поезията навярно е наследена от баба ми, също поет по природа, но за съжаление беше неграмотна. Подозирам, че майка ми също обичаше литературата, но не мога да твърдя, защото никога не съм я виждал да чете.
Вторият тласък в моето развитие е училището. Учех се много добре, но оценките ми бяха доста скромни. Разбира се, аз учех за знания, а не за оценки.
Третият могъщ тласък беше висшата математика в университета. Висшата математика е като поезията, но за съжаление вече не я помня. Впрочем, аз не успях и да я науча, защото, както знаем висшата математика е необхватна. За мене беше достатъчно само съприкосновението с нея. Чувствувах я интуитивно, без да я разбирам. Като любовта...
А животът е още по-необхватен... Но постепенно забелязах, че много хора са поети, без самите те да подозират. Започнах да подозирам и себе си. Мнозина ме успокояваха, че подозренията ми са неоснователни, но аз продължих да се съмнявам. Съмнявам се и до сега.
Иначе писането не е трудно. Достатъчно е да знаеш азбуката. Останалото е съмнение."
Авторът
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
