"Няма място за ангели" е разказ за свободата, която не спасява. За решенията, които сме принудени да вземаме и белезите, които те оставят в живота ни. За суровото мъжко приятелство. За невъзможната любов. За греха и опрощението. За това колко от чуждата болка можем да откраднем и колко от нашата любов можем да дарим. ... |
|
Второ допълнено издание ... Черният лебед е рядко или случайно събитие, което е неочаквано и се отличава с три характеристики – то е непредсказуемо, има огромно въздействие и може да бъде обяснено със задна дата. Тъй като черните лебеди са непредвидими, ние трябва да се пригодим към тяхното съществуване (вместо наивно да се опитваме да ги предвидим). Невероятният успех на „Гугъл“ е черен лебед, както и терористичните атаки от 11 септември 2001 г. За Насим Никълъс Талеб черните лебеди лежат в основата на почти всичко в нашия свят – от възникването на религиозни течения до събитията в личния ни живот. Години наред Талеб ... |
|
Пето издание. ... Прекрасният нов свят е жестока, остроумна и разтърсваща творба, гениална в прозрението за ужасите на възможното антиутопия, сравнима единствено с Оруеловия роман 1984, който предшества във времето и на който не отстъпва по мощ. Олдъс Хъксли (1894 - 1963) е британски писател, поет, есеист и драматург, автор на повече от 50 книги. Прекрасният нов свят е най-прочутата му творба и според всички авторитетни класации на читатели, критици и издатели се нарежда сред десетте най-добри англоезични романа."Прекрасният нов свят е една от най-възхитителните и стряскащи книги, писани някога. Тя ни показва ... |
|
"Камбаната" се родее с романа на Георги Божинов "Калуня-каля" - същите потресаващи картини на насилие и жестокост, същото изострено чувство за справедливост, страст в любовта и първично усещане за природата. И един нов Калуньо се появява в лицето на бившия затворник Вено - защитник на слабите и беззащитни българи в уж свободна България. По ирония на съдбата точно на него се пада жребият да бие тревожната камбана за спасение. "Дойде време камбаната да спасяваш, момче - каза поп Васил. - Чуваш ли! Камбаната! Като Варава да идеш на кръста, но сам да се възкачиш на него, Господ в сърцето си да ... |
|
"И аз се смея, задето ти се смееш - и по този начин край няма смехът на този свят! Всеки си е башка луд; но най-голямата лудост е, струва ми се, да не си никак луд.""Казандзакис вярваше все повече в могъществото на духа: Ако човек знае как да желае нещо, той го получава. Дори сам го създава от празнотата." Елени Казандзаки Никос Казандзакис е може би най-известният в чужбина гръцки автор. Романът на Казандзакис "Алексис Зорбас" след филмирането му от Михалис Какоянис ("Зорба гъркът") става световен бестселър. Следват и романите "Христос отново разпнат", "Свобода ... |
|
"Мистичният аспект на причината за написването на тази книга е случайната ми среща с Велко Кънев на площада пред Народния театър. Беше се върнал от поредно лечение в Германия и говореше тихо с дрезгав глас. Качихме се в гримьорната му в театъра, за да поговорим. Тогава ми разказа за децата, болни от рак в германската болница, които развеселявал с импровизации. Напомних му, че бяхме обсъждали желанието ми да пиша книга за работата му в театъра и киното. Бяхме отложили няколко пъти разговора за по-ненатоварено за него време. Каквото никога не дойде. Отново трябваше да отложим за дните, когато оздравее. И те не дойдоха.. ... |
|
Без съмнение "Последното изкушение" е една от най-философските, но и противоречиви творби на писателя, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек - безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син. Джанет Маслин от в. "Ню Йорк Таймс" пише: "Радикален и напълно революционен, "Последното изкушение" преосмисля божественото през човешкия избор." Според Казандзакис загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото "всеки човек е ... |
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |