Книгата е част от поредицата "Малка история на..." от издателство Дамян Яков. Какво причинява бедността и неравенството? Неизбежни ли са икономическите кризи при капитализма? Добър подход ли е държавната намеса в икономиката или това е катастрофална идея? Отговорите на тези въпроси засягат всички нас, но заради математиката и непознатия жаргон четенето на икономически анализи изглежда обезсърчително.

Книгата на Ниал Кищайни разказва за големите идеи в историята на икономическото мислене - от древността до наши дни, за техните създатели и за историческите събития, които са им повлияли. Икономическата наука оживява като драматична история на дебати и борби между хора и идеи, които често не могат да постигнат съгласие относно решаването на най-належащите проблеми на тяхното време. "Малка история на икономиката" е написана ясно, достъпно и с чувство за хумор - за всички, които биха проявили интерес към тази материя, дори за начинаещи.

Ниал Кищайни е писател, икономист, преподавател и историк. Своята кариера започва като държавен служител в "British civil service" - анализатор и изследовател в Близкия изток и икономически съветник на агенциите за развитие на Етиопия, Албания и Палестинските територии. По това време започва да пише различни журналистически материали за всичко - от египетските пустини до новите лъскави банки в Кайро.

Ниал Кищайни преподава икономика и история на икономиката в "London School of Economics" и "University of Warwick". "Малка история на икономиката", последната книга на Кищайни, е публикувана от "Yale University Press" през 2017 г.

"Остроумна и забавна, но същевременно пълноценна в обясненията на това - с какво икономистите са допринесли за нашето разбирне на света."
Робърт Дж. Шилър, нобелов лауреат по икономика

"Вярвам, че историята на икономическото мислене и икономически борби могат да ни кажат много за нашата настояща ситуация. Интересувам се преди всичко от историите, които си разказваме за нашия икономически свят, защо те са най-важни. Иска ми се да мога да отговоря на всички въпроси, които хората ми задават и най-вече защо някои икономики се сриват и защо много от нас губят вяра, че днешните икономики са нещо добро."
Ниал Кищайни

"Икономиката в реалния свят

Да позволим ли покупко-продажбата на човешки органи - сърца, бъбреци и черни дробове - за трансплантиране на сериозно болни пациенти? Много от нас биха казали "не". Ще се ужасим от мисълта, че бедни хора ще умират само защото не могат да си позволят бъбреците, които богатите биха могли да купят, без да се замислят. Това е причината търговията с органи да е незаконна. Лекарите решават кои пациенти се нуждаят от трансплантация и се стараят да им намерят подходящи донори, обаче често се налага пациентите да чакат дълго. В Съединените щати през 2006 година 70 000 пациенти чакаха бъбреци, но бяха осъществени по-малко от 11 000 трансплантации, а 5000 души умряха или болестта им се влоши дотолкова, че трансплантацията беше безсмислена. Американският икономист Алвин Рот (р. 1951 г.) използва икономически принципи, за да предложи начин броят на органите за трансплантация да се увеличи, без да се налага хора да ги продават.

Решението на Рот стъпва на факта, че хората имат два бъбрека, но могат да живеят и с един, така че ако брат ви се нуждае от бъбрек, можете да решите да му дадете единия от вашите. Проблемът е, че когато лекарите проведат нужните изследвания, може да се окаже, че бъбрекът ви е несъвместим - че не е годен за него. Брат ви ще трябва да чака да се появи съвместим бъбрек. Нека сега си представим, че има друг пациент и друг донор, напълно непознати за вас, които са в подобно положение. Какво би станало, ако вашият бъбрек се окаже подходящ за другия пациент, а бъбрекът на другия донор се окаже подходящ за вашия брат? Няма ли да е добре да се размените? Това е по същество решението на Рот.

Това е вариант на основна икономическа ситуация - ако имам риба, но искам сирене, а ти имаш сирене, а искаш риба, ще разменим стоката си и ще спечелим и двамата. Работата е там, че е трудно да се открием взаимно и поради това използваме пари - продавам рибата си за някаква сума, после отивам да си купя сирене. Рот създава система, която позволява ползотворна размяна на бъбреци, без никакви пари да сменят собственика си. Първото условие е да се поддържа база данни на донорите на бъбреци и на пациентите, нуждаещи се от бъбречна трансплантация. Базата данни се използва за откриване на подходящи бъбреци и размяната им. С помощта на висша математика и компютърно програмиране Рот успява да изчисли сложни последователности от размени между пациенти и донори, благодарение на които са открити подходящи бъбреци за много повече пациенти, отколкото преди това. Методът му е използван за създаването на Програмата за размяна на бъбреци на Ню Ингланд, която работи с единадесет центъра за бъбречни трансплантации в Ню Ингланд, Съединените щати.

Бъбреци получават хиляди пациенти, които иначе не биха имали шанс. Системата на Рот показва какво положително влияние може да окаже икономиката върху живота на хората. Тя също така е и пример за друг тип икономика. Досега мислехме за икономическата наука като за описание на функционирането на стопанството и преценка доколко добре работи то. Икономистите като Рот отиват по-далече - те използват икономическата теория, за да създават нови полета на икономиката в реалния живот. Макар тук да не става дума за покупко-продажби, размяната на бъбреци наподобява пазар, в смисъл че позволява на хората да получават нещо срещу нещо друго. Когато Рот изгражда своята база данни и компютърните си програми, той създава нещо подобно на пазар в област, в която преди това пазар не е съществувал. Това е пример за нова област в икономическата наука, известна като "формиране на пазари". Повечето от нас никога няма да имат нужда от бъбрек, разбира се. Един наистина известен пример за създаване на пазари - свързан с мобилните телефони в джобовете ни - засяга много повече хора и за разлика от размяната на бъбреци, тук купувачите плащат огромни суми на продавачите."
Из книгата