"Икономиката в реалния свят
Да позволим ли покупко-продажбата на човешки органи - сърца, бъбреци и черни дробове - за трансплантиране на сериозно болни пациенти? Много от нас биха казали "не". Ще се ужасим от мисълта, че бедни хора ще умират само защото не могат да си позволят бъбреците, които богатите биха могли да купят, без да се замислят. Това е причината търговията с органи да е незаконна. Лекарите решават кои пациенти се нуждаят от трансплантация и се стараят да им намерят подходящи донори, обаче често се налага пациентите да чакат дълго. В Съединените щати през 2006 година 70 000 пациенти чакаха бъбреци, но бяха осъществени по-малко от 11 000 трансплантации, а 5000 души умряха или болестта им се влоши дотолкова, че трансплантацията беше безсмислена. Американският икономист Алвин Рот (р. 1951 г.) използва икономически принципи, за да предложи начин броят на органите за трансплантация да се увеличи, без да се налага хора да ги продават.
Решението на Рот стъпва на факта, че хората имат два бъбрека, но могат да живеят и с един, така че ако брат ви се нуждае от бъбрек, можете да решите да му дадете единия от вашите. Проблемът е, че когато лекарите проведат нужните изследвания, може да се окаже, че бъбрекът ви е несъвместим - че не е годен за него. Брат ви ще трябва да чака да се появи съвместим бъбрек. Нека сега си представим, че има друг пациент и друг донор, напълно непознати за вас, които са в подобно положение. Какво би станало, ако вашият бъбрек се окаже подходящ за другия пациент, а бъбрекът на другия донор се окаже подходящ за вашия брат? Няма ли да е добре да се размените? Това е по същество решението на Рот.
Това е вариант на основна икономическа ситуация - ако имам риба, но искам сирене, а ти имаш сирене, а искаш риба, ще разменим стоката си и ще спечелим и двамата. Работата е там, че е трудно да се открием взаимно и поради това използваме пари - продавам рибата си за някаква сума, после отивам да си купя сирене. Рот създава система, която позволява ползотворна размяна на бъбреци, без никакви пари да сменят собственика си. Първото условие е да се поддържа база данни на донорите на бъбреци и на пациентите, нуждаещи се от бъбречна трансплантация. Базата данни се използва за откриване на подходящи бъбреци и размяната им. С помощта на висша математика и компютърно програмиране Рот успява да изчисли сложни последователности от размени между пациенти и донори, благодарение на които са открити подходящи бъбреци за много повече пациенти, отколкото преди това. Методът му е използван за създаването на Програмата за размяна на бъбреци на Ню Ингланд, която работи с единадесет центъра за бъбречни трансплантации в Ню Ингланд, Съединените щати.
Бъбреци получават хиляди пациенти, които иначе не биха имали шанс. Системата на Рот показва какво положително влияние може да окаже икономиката върху живота на хората. Тя също така е и пример за друг тип икономика. Досега мислехме за икономическата наука като за описание на функционирането на стопанството и преценка доколко добре работи то. Икономистите като Рот отиват по-далече - те използват икономическата теория, за да създават нови полета на икономиката в реалния живот. Макар тук да не става дума за покупко-продажби, размяната на бъбреци наподобява пазар, в смисъл че позволява на хората да получават нещо срещу нещо друго. Когато Рот изгражда своята база данни и компютърните си програми, той създава нещо подобно на пазар в област, в която преди това пазар не е съществувал. Това е пример за нова област в икономическата наука, известна като "формиране на пазари". Повечето от нас никога няма да имат нужда от бъбрек, разбира се. Един наистина известен пример за създаване на пазари - свързан с мобилните телефони в джобовете ни - засяга много повече хора и за разлика от размяната на бъбреци, тук купувачите плащат огромни суми на продавачите."
Из книгата