Пълната история на Facebook: Идеализъм или сделка с дявола

Пълната история на Facebook: Идеализъм или сделка с дявола Стивън Ливи Времетраене: 1:41 мин. Хората, които променят България Даниел Пенев Времетраене: 13:38 мин. Креативен отбор Кен Косиенда Времетраене: 1:04 мин. Изход от Лабиринта Спенсър Джонсън Времетраене: 1:47 мин. Лидерски промени Джон К. Максуел Времетраене: 0:58 мин. Домът Марион Дж. Ел Времетраене: 1:03 мин. Проклятието на Живкови Времетраене: 0:57 мин. Укрепващи практики за свръхсензитивните хора Бертолд Кайнар Времетраене: 1:05 мин. Влюбена в живота Мария Конакчиева Времетраене: 1:08 мин. Мусаши Йошикава Ейджи Времетраене: 0:53 мин. Източни тайни за запазване на силата и младостта Ки Шенг Ю Времетраене: 1:05 мин. Неочакваният дар на травмата Едит Широ Времетраене: 0:54 мин. Магология Времетраене: 0:50 мин. Затъмнение Навеса Алън Времетраене: 1:01 мин. Добро момиче Сара Кейт Времетраене: 0:55 мин.

От книгата ще научите:

• Как от скромното мъниче, което Марк Зукърбърг създава като университетски сайт, свързващ студентите, Facebook се превърна в най-голямата социална мрежа в света?
• Как Facebook промени начина, по който общуваме помежду си?
• С каква власт разполага Facebook върху живота ни и как ни влияе?
• Какво е бъдещето на компанията... и нашето?

Отговорите на тези въпроси ни дава "гуруто" на американската технологична журналистика Стивън Ливи, като събира в книгата си "Пълната история на Facebook: Идеализъм или сделка с дявола" всички парчета от пъзела на компанията - от раждането ѝ, през главозамайващия ѝ растеж, до бурното настояще, когато репутацията ѝ е жестоко пропукана.

Получил специален достъп до централата на Facebook, в продължение на три години авторът провежда редица разговори със Зукърбърг и Шерил Сандбърг и над 300 интервюта с бивши и настоящи служители на компанията. Вътрешната информация и неизвестните досега факти, с които разполага, му дават възможност да разкаже безпристрастно и обективно за аферата с "Cambridge Analytica", за влиянието на фалшивите новини върху изборите в САЩ от 2016 г. и за връзката с Русия, за директната намеса в изборите във Филипините. За пренебрежението относно опазването на личните данни на потребителите. За моралните дилеми около оставянето или триенето на постове и блокирането на профили. За маниакалното преследване на растежа. За съмнителната етика на мотото на Facebook Движи се бързо и разрушавай по пътя си.

Увлекателно и в брилянтен стил Стивън Ливи ни представя пълната история на Facebook или как се стигна от мечтата на Зукърбърг да свърже хората от цял свят до анатемосването му днес, че е сключил сделка с дявола. И задава най-трудния въпрос: може ли разрушеното да бъде поправено и Facebook да остане на страната на доброто.

"Зърната могат да се виждат само ако към тях има прикрепени бебета.

Към средата на 2007 г. група прокурори се заемат с проблема за тормоза над деца и порнографията в MySpace и печели споразумение с компанията. Изведнъж социалните мрежи се превръщат в повод за притеснение. Сред групата прокурори, поели на кръстоносен поход, са Андрю Куомо от Ню Йорк (който по-късно става губернатор), Ричард Блументал от Кънектикът (който става сенатор) и Рой Купър от Северна Каролина (който също става губернатор). След MySpace те насочват вниманието си към Facebook. През юли New York Times пише за "притеснен родител", който си създал фалшив профил на 15-годишно момиче, за да разбере колко е опасен Facebook. Фалшивата тийнейджърка писала в профила си, че е "момиче, което си търси белята". Обявила, че търси "случайни забавления" и "иска всичко, което може да получи". След което се включва във Facebook групи от рода на "Групов секс" и "Интересувам се от кръвосмешение". Не е изненадващо, че този род поведение я довежда до съответните приятелства. (По-късно Кели твърди, че Facebook проследява следите на фалшивите профили на "притеснения родител", които водят до правната кантора NewsCorp, собственост на MySpace.) Въпреки това... Защо изобщо съществуват такива групи във Facebook? Кели започва да обсъжда проблема с Блументал и Купър, като се опитва да ги убеди, че Facebook ще се справи със ситуацията.
- Винаги казвам на властите едно и също нещо: Вижте сега, в човешкото общество винаги са се случвали лоши неща, затова лоши неща ще се случват и във Facebook - заявява той.

Наема двама консултанти, които да помогнат на компанията. Единият е бивш прокурор от щата Индиана, а другият е доскорошен служител на Федералната комисия по търговия. Уреждат си среща с Купър и Блументал. Тя не протича добре, тъй като прокурорите показват купища порнография, която са намерили на сайта. След това излизат резултатите от подмолната операция на Андрю Куомо. Екипът на нюйоркския прокурор е създал фалшиви профили на тийнейджъри. Не отнело много време, преди те да станат мишена на сексуални насилници. Конкретно Блументал изобщо не харесва Facebook. Децата му го използват. Хвърля вината върху "Отворената регистрация".
- Бях свидетел как Facebook мутира в нещо различно - казва той пред репортера на New York Times. - Съществуват проблематични аспекти на някои от функционалностите и културата, които преди отсъстваха. (Десетилетие по-късно притесненията му изобщо не са намалели).
Куомо натиска Facebook да се съгласи да засили контрола върху подобно поведение. След напрегнати триседмични преговори Facebook се споразумява с прокуратурата. Споразумението гласи, че на всички съобщения за тормоз или присъствие на порнография, трябва да се обърне внимание в рамките на 24 часа. Това поражда ред промени в екипа по поддръжката. За първи път на компанията ѝ се налага да проследява съдържанието седем дни седмично. Макар фейсбукъри да усещат, че главната мотивация на прокурорите е появяването им в челните заглавия на медиите, споразумението помага на Facebook да сложи ред в контролните си структури.

- Всички предизвикателства, които донесе със себе си това споразумение върху една доста незряла по онова време компания, бяха много наложителни, защото кога друг път бихме сложили приоритета на вниманието си върху съобщенията за порнография? - пита Шарлът Уилнър, която се присъединява към Facebook през 2007 г. (По-късно при нея идва и тогавашният ѝ приятел и бъдещ съпруг Дейв). - Не заради наказанията съгласно споразумението. Превърна се във въпрос на чест. С броя на потребителите на Facebook расте и необходимостта от повече модератори, особено зад граница. През 2009 г. екипът се разширява, отваря филиал в Дъблин и ползва услугите на външна фирма за намиране на подходящи кадри. Започва и набирането на чуждоезични служители. През следващата година се отваря офис и в Хайдерабад, Индия. И така, до 2012 г. повечето от хората, които преглеждат съдържанието, са служители на компанията на пълен работен ден, като по-голямата част от дейността им се свежда до издирване на порнография и голота. Наета е и външната фирма Accenture, за да разкрие голям модераторски център в Манила, Филипините. През следващите няколко години броят на модераторите нараства главоломно. Ще има повече модератори на повече езици, а обхватът на дейността им ще се разпростре отвъд голотата върху проблеми като тормоз, език на омразата и дори канибализъм. (Той е в разрез с условията за ползване на Facebook, в които се забранява яденето на хора.)

Докато Янцер напусне поста си през 2015 г., поддръжката вече наброява 250 души в четири офиса: Пало Алто, Остин, Дъблин и Хайдерабад. Колективно съставеният документ вече не върши работа като ръководство. Дори неща, които на пръв поглед са очевидни, се оказват по-сложни.
- Трябваше да дефинираме какво е голотата - казва Янцер. - Едно отнай-ясните определения беше "Зърната да не се виждат". Налагането на тази политика обаче означава, че екипът по поддръжката във Facebook започва да сваля снимки на майки, кърмещи бебетата си. Това се очаквало. Янцер казва, че екипът му бил на становище, че на кърменето трябва да се гледа като на изключение, но в крайна сметка решили да се върнат към простичкото правило "без зърна". Оцапаните с кърма не правят изключение. Някои жени се ядосват доста относно правото си да кърмят на публични места, а онези, чиито снимки са свалени, побесняват. За тях Facebook гледа на абсолютната проява на родителска грижа като на нещо сексуално. Оплакванията стават все по-гръмогласни и ситуацията излиза от контрол през 2009 г., когато група с название "Кърмачките" организира протест пред офисите на Facebook. 11 000 майки се присъединяват виртуално в мрежата. Макар първоначално компанията да се опитва да защити позицията си, в крайна сметка я променя и прави изключение за зърната, към които има прикачени бебета.

Политиката относно тормоза на публични личности също е различна. Няма проблем да кажеш "Да му го начукам на Арън Роджърс", но как стоят нещата с някой известен играч от гимназиалния отбор? Ами ако е от университетския? Има ли значение, ако младежът е известен в щата си? Колко добър играч трябва да си, за да могат хората да те обиждат, без да им свалим коментарите? А когато заговорим за другите държави, откъде, по дяволите, да знаем кой е известен и кое се приема за обида?
- Турската конституция забранява очернянето на образа на Ататюрк, основателя на Републиката - казва Дейв Уилнър. - Според тях идеята за геноцид над арменците съставлява такова очерняне на Ататюрк, тъй като се е направил, че не го вижда. Така че коментирането на арменския геноцид се приема за историческа обида от много турци. От друга страна, тъй като напрежението между Турция и Гърция е исторически обусловено, много гърци с удоволствие фотошопват Ататюрк, като му слагат руж по бузите, защото знаят, че това ще подразни хората в Турция.

Дейв Уилнър доброволно се заема да изглади стандартите. - Работата се състоеше в обобщаване на документираните случаи и всичко, на което сме ставали свидетели. Спомням си, че преглеждах по 15 000 снимки ежедневно. Например не одобряваме голотата, за която и държава да става дума, заплахите срещу хора са нещо лошо и други такива. В крайна сметка започнахме да се придържаме към Принципа на вредата на Джон Стюарт Мил, за да оправдаваме действията си. Извън общата рамка Facebook се нуждае от по-висши принципи, според Уилнър. Защо някои неща са забранени, а други - не. Казва, че всичко се свежда до едно нещо: мисията. Дай на хората властта да споделят и направи света по-отворен и взаимосвързан. Това много наподобява философията на свободата на словото и е изцяло в синхрон с възгледите на Марк Зукърбърг.
- Участието на Марк се сведе до очертаването на интелектуалната рамка и поставянето на целите пред компанията - казва Уилнър. - Той не каза: Съставете списък от правила за свободата на словото. Всъщност никой не беше писал никакви правила. Затова аз се заех със задачата, защото имахме нужда от тях. Документът излиза около три страници. Истинското предизвикателство обаче става прилагането им на практика. Неизбежно хората допускат грешки. - Ужасно сложно е, а когато имаш безумно сложни процеси, в които са замесени хора, създаващи милиони късчета съдържание, ще допуснеш и много грешки - казва Уилнър. - Хората искат да вземеш становище по житейски или морални ценности, които е много трудно да опишеш на хартия.

Дори въпросът с кърменето не е изцяло уреден, тъй като една кърмеща жена може да демонстрира и друг вид голота. - Ако жена кърми, но е без панталони, това какво е? - пита Уилнър и веднага отговаря на въпроса си: - "Без панталони" печели. Махаме снимката. Въздъхва. Напуска Facebook и сега оглавява отдела по стандарти на съдържанието на Airbnb, където хората често са некоректни в офертите си за апартаменти и къщи."
Из книгата

Кръгозор ООД
София, 1124
ул. Светослав Тертер 2 ап. 4
office@kragozor.com