Децата на мрака. Романът Пилгрим на Тимъти Финдли

Публикуваният през 1999 г. Пилгрим заема особено важно място сред метафикционалните романи на Тимъти Финдли. Това е роман за силата на живота, но и за неговата слабост, за точките на кризиса.

Сюжетът на романа представя една развиваща се в различни исторически епохи история. Пилгрим е пилигримът, пътникът през времето - героят, който е лишен от покоя, от утешението на края, от даровете на смъртта. Оцелял за пореден път от опита да се самоубие, той попада в психиатричната клиника Бургхьолцли. В сблъсъка между крехкия свят на болните и агресивната претенция на повечето от лечителите се очертава и вторият ключов образ в романа - този на психиатъра Карл Густав Юнг. Пилгрим е безсмъртният, човекът на дългата памет, символът на неумиращия живот. Юнг е създателят на теорията за дългата памет, бащата на архетиповете, които не умират в човека и човечеството, а ги направляват на несъзнавано ниво. В сюжетен план Пилгрим и Юнг са до голяма степен антагонисти, но те съвместно очертават и внушават едно от основополагащите послания на романа - за богатството и преносимостта на човешкия психически опит във времето.

С особеностите на своето изграждане и с обхвата на посланието си романът Пилгрим е истинско предизвикателство за изследователя, предлагайки добра възможност чрез даденостите на един конкретен художествен текст да се проблематизират и осмислят важни аспекти от спецификата на постмодерната култура и постмодерното писане.

Настоящото изследване се стреми да направи портрет на пилигрима Тимъти Финдли в опита му да прекоси и осмисли важни пространства от културната история на човечеството. То проследява и оценява онези характеристики на неговите романи и най-вече на романа Пилгрим, които ги представят като споделящи ключови характеристики на постмодерния наратив. Споделящи също така изобразителната политика на историографската метафикция.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg