Места и функции на театралността в драматичните текстове на Молиер

Въпросът за статута на драматичните текстове на Молиер изглежда безспорен, а Всъщност е не само нерешен, а и рядко поставян. Днес масово се забравя или се пренебрегва фактът, че тези текстове представляват печатен израз на драматични творби, съществували и реализирани в публични представления далеч преди печатните си издания - творби, създадени за сцената, а не за книгата. В началото е театърът - пиесите на Молиер се раждат и съществуват в него, а когато преминават в книгите, запазват в печатните текстове следи от своята театралност, тъй като ръката на автора им вписва в тях значими елементи от представлението. Нашата убеденост в това е залегнала в основата на настоящото изследване именно на театралността във и около оригиналните текстове на Молиер.

Весела Генова е професор по френска литература на Средновековието, Ренесанса и Класицизма В катедра "Романистика" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на три книги - Хитростта в "Роман за лисицата" и в творчеството на Франсоа Рабле (2003, на френски език), "Играта във френските средновековни фарсове" (2015) и "Еволюция на смешното във френската класицистична комедия от XVII век" (2018) - и на редица студии и статии в областта на съпоставителните литературни изследвания, по-специално на различни форми на средновековната комическа литература и на френския средновековен и класицистичен театър. Весела Генова е и дългогодишен преводач на хуманитарна литература.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg