Иов

Романът на един обикновен човек. Романът Иов си остава най-известното произведение на Йозеф Рот. Излиза през 1930 г. и още на следващата година оглавява бестселър листата на САЩ.

Йозеф Рот умира, ненавършил 45 години, в приют за бездомници в Париж. Оставя след себе си литературно наследство от тринайсет романа, осем новели и стотици есета, фейлетони, рецензии, пътеписи, статии.

Романът е един модерен прочит на библейския мит за Иов и на вечната мечта на човека да бъде щастлив. Наказанията и трудностите, които поставят на изпитание нашата вяра и дух, ни правят или по-силни или ни сломяват. Затова преживяш и се идентифицираш със съдбата на Мендел Зингер, чиято история разказва романът. Това е една обикновена човешка история, подобна на личната история на много от нас, разказана с хумор и меланхолия.

"Част първа

Преди много години в Цухнов живееше мъж на име Мендел Зингер. Беше праведен, богобоязлив и обикновен, съвсем делничен евреин. Упражняваше простата професия на учител. В къщата му, която се състоеше единствено от просторна кухня, караше децата да наизустяват библията. Учеше ги с откровено усърдие и без завиден резултат. Стотици хиляди преди него бяха живели и преподавали по същия начин.

Незначително като неговото същество беше и бледото му лице. Обрамчваше го брада с най-обикновен черен цвят. Мустаците скриваха устата. Очите му бяха големи, черни, лениви и наполовина притулени от тежки клепачи. Върху главата му се мъдреше шапка от черно копринено рипсено кадифе, материя, от която понякога се правеха старомодни и евтини вратовръзки. Тялото му бе скрито в не много дълъг, обичаен за тази местност еврейски кафтан, чиито поли се размятаха, когато Мендел Зингер бързаше из улиците и с твърд, ритмичен плясък се удряха в кончова на високите му кожени ботуши.

Изглежда, Зингер нямаше много време и все го гонеха бързи дела. Всъщност животът му беше безкрайно тегло, а понякога - истинска мъка. Той трябваше да облича и храни една жена и три деца. (А тя дори чакаше четвърто.) Бог бе отредил плодовитост на пояса му, хладнокръвие на сърцето и бедност на ръцете му. Те нямаха злато за мерене и банкноти за броене. И все пак животът му бягаше напред като жалко поточе посред голи брегове. Всяка сутрин Мендел благодареше на Бога за съня, за това, че се е събудил, и за разпукващия се ден. Щом слънцето залезеше, се молеше отново. Когато заблещукваха първите звезди, се молеше за трети път. А преди да си легне, шептеше припряно молитва с уморени, ала усърдни устни. Сънят му бе лишен от сън. Съвестта му беше чиста. Душата му - праведна. Не бе нужно да се кае за нещо, нямаше и за какво да ламти. Обичаше жена си и намираше наслада в плътта й. Със здрав апетит изяждаше бързо храната си. Двамата си синове, Йонас и Шемариа, потупваше заради вироглавството им. Но най-малката, дъщеря си Мириам, милваше често. Тя имаше неговата черна коса и неговите черни, лениви, меки очи. Крайниците ѝ бяха нежни, ставите ѝ - пъргави. Същинска млада газелка.

Той учеше дванадесет шестгодишни ученика да четат и да зубрят Библията. Всеки от тях му носеше в петък по двадесет копейки. Това бяха единствените приходи на Мендел Зингер."
из книгата

ФънТези ЕООД
София, 1202
район Оборище, ул. Св. св. Кирил и Методий 88, вх. Б
funtasy@abv.bg