Изповед на един убиец, направена за една нощ

"Невъзможно е да се опияняваш от почтеността. Добродетелта винаги е трезва."
Из книгата

Руски ресторант в Париж, на левия бряг на Сена. Времето е спряло, Семьон Семьонович Голубчик - бивш служител на царската тайна полиция, изповядва живота си. Защо един убиец се смята за добър човек? Как пропадаш в бездната от низост и позор и кога Злото ухае на теменужки? Йозеф Рот превежда читателите си из ада на човешката душа.

Йозеф Рот (1894 - 1939), чиито романи "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините" са сред перлите на европейската литература от началото на ХХ век, рядко е давал точни данни за себе си. Изключение прави през 1930 г., когато посвещава на издателя си Густав Кипенхойер автобиографична скица. В нея пише:

"Никъде, в никой църковен или общински регистър, не е отбелязан денят на моето раждане, не е отбелязано моето име. Нямам родина и дом, чувствам се у дома си единствено в мен самия. Където се чувствам зле, там е моето отечество. Добре се чувствам единствено в чужбина. Напусна ли веднъж себе си, напълно се изгубвам. Затова много внимавам да оставам при себе си.

Роден съм в малко градче във Волиния, на 2 септември 1894 г., под знака на Девата, към която името ми Йозеф има известно отношение. Майка ми беше еврейка със здрава, земна славянска природа, често пееше украински песни, понеже беше много нещастна. (Защото у нас песни пеят бедните, не щастливите, както е в страните на Запада. Затова източните песни са по-хубави и който има сърце да ги чуе, е готов да заплаче.)"
Йозеф Рот

Буук Тренд ЕООД
София, 1000
ул. Ген. Йосиф Гурко 49 Б
office@listbooks.bg