Историите, които ме научиха да живея. ... Какво трябва да направим, за да сме щастливи? Според Хорхе Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Кой съм? Къде отивам? С кого? Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи".
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе Букай се опитва да предаде на студента Демиан, ... |
|
|
Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни.
Луксозно издание на една от емблематичните книги на Хорхе Букай. ... Сборник от истории, някои от които съвсем ежедневни, други - със силен притчов елемент. Те изследват отделни страни на човешката природа, различни човешки слабости. Основни теми са любовта, омразата, приятелството, зависимостта от другите и същевременно невъзможността да живеем без тях. Интересното при всички тези истории е неочакваният им край. Целта на автора е не да дава готови отговори на житейски дилеми, а да провокира към размисъл. Мъдростта се постига само като се извърви трънливият път ... |
|
|
Три предизвикателства, три пътя, три въпроса... Ще намерим ли смелост да им отговорим? ... Това е книга за съкровените пътища, които трябва да извървим в търсене на щастието. Някой може да си помисли, че съществува една формула, един път и един начин да бъдем щастливи, и ще се разочарова, че няма да открие тук вълшебната формула. Книгата обаче е своеобразна карта, която ще ви помогне да следвате вярната посока, докато чертаете собствения си път към щастието. Достатъчно е само да си отговорите на три простички въпроса, в които се крие предизвикателството на целия ни живот: Кой съм? Накъде отивам? С кого?
Важно е да ... |
|
|
Хорхе Букай отново ни изненадва, предлагайки този път на вниманието ни... роман, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка. ... Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.
Очакват двойката да запълни празнотата в тях.
Каква ужасна грешка!
Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.
А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ... |
|
|
За маските и илюзиите ... Букай отново ни повежда на приказно пътешествие – към дебрите на собствената ни душа. Какво ще срещнем? Кого ще видим? Страшно ли ще е приключението? Или просто вълшебно? Е, това тепърва ще разберем. Но несъмнено ние никога вече няма да сме същите.
Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и – макар дума да не може да става за сравнение с всички тях – като мен.
Вярно е, че съществува:
Приятна ... |
|
|
Забравения шедьовър - десето издание! ... Книгата "Калуня-каля" разказва за Априлското въстание, но през погледа на помаците. Именно различната гледна точка я прави толкова интересна и необикновена. Това дава основание на мнозина да я наричат забравения шедьовър.
В центъра на романа стои Калуньо кехая. Той не разбира желанието на събратята си да се избиват един другиго, не проумява жаждата им за кръв. Това е роман за един човек, който гледал да прави добро за народа... Искал да прави добро - а все излизало зло... В опитите си да помага и прощава, Калуньо загубва хората, на които най-много държи. Разкрита е ... |
|
|
Историците се смеят. Българската история в кандидат-студентски "бисери" ... |
|
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература.
Есен
Ронят се в златната есен
лист подир лист от дървята,
рони се песен след песен
и на певец из душата.
Ронят се дните ми бледни:
всякой ден "сбогом" на радост
някаква ил на последни
блянове, сенки от младост.
В тиха скръб гледам към заник,
гледам как слънце ще зайде...
Скоро и ази, тук странник,
негли ще чуя зов: "Хайде!"
Одеса, 1888 ... |
Рейтинг: 10.00 / 6 гласа 
Добави мнение 
