Новата книга от поредицата „Личен избор“ представя поета Александър Вутимски чрез подбрани от литературния историк и критик Божидар Кунчев негови стихотворения и поеми, приказки, есета и писма, както и фрагмент от повестта „Очите, които плачат“. Обширният предговор на Божидар Кунчев въвежда в същината на това творчество, завършено фактически преди повече от шест десетилетия, но продължаващо във времето на българската поезия с често превратни критически интерпретации. Вутимски като че ли е предчувствал тази превратност, защото в една от поемите си пише: „Умниците над мойте стихове (ще се усмихнат мъдро, ще отминат). „Поет реакционен“ – ще продумат. “ Той наистина беше смятан дълго време за такъв от ортодоксалната критика заради самотата и страданието, които говорят в поезията му – макар да беше всъщност един от най-човечните ни поети на XX век. Обречен на ранна смърт, но влюбен в живота самотник, „с копнеж по една реалност, различна от „нормалното човешко съществуване“, както пише за него Божидар Кунчев, Вутимски намира „пристан в мечтаната и сътворявана от него красота“. Най-хубавото от поезията му е и наш пристан.

Александър Вутимски (1919–1943) е роден в Своге, починал в санаториума за туберкулозни в Сурдулица. Печатал запомнящи се стихотворни цикли в авторитетното сп. „Златорог“ с редактор Владимир Василев. Приживе не издава стихосбирка, но поезията му оказва значително влияние върху неговото и следващи поколения български поети.

Божидар Кунчев (1948) e литературен критик и историк; професор в СУ „Св. Кл. Охридски“. Автор e на над 10 книги и много публикации в специализирания и периодичния печат. Проф. Б. Кунчев е най-проникновеният ни изследовател на поетическото поколение от 40-те години на миналия век.