"На листа не пише нищо освен името: Джейк. Пет букви върху кремава хартия, без никаква допълнителна информация, но оградени в черна рамка. Тази бележка има тежест. Държа в ръката си нещо важно. Намирам я пъхната под вратата ми точно когато тръгвам за вечерята. Вечерята, на която, според тази хартийка, ще срещна мъжа, с когото ще прекарам живота си. Това не се е случвало никога досега. Но всъщност такива неща не се случват повече от веднъж. Ресторантът е в Западен Холивуд, недалече от жилището ми. Предпочитам аз да избирам местата. Ако получа бележката късно, например по време на десерта - и там пише - два часа, мога да приключа вечерята набързо.
Вече сме съвсем в края на лятото и температурите в по-топлите вечери в Лос Анджелис спадат до около двайсет градуса. Вятърът е започнал да се усилва - напомняйки ни какво може да ни донесе есента. Пъхам косата си зад ушите и я отмятам зад раменете, докато се качвам по стъпалата и отварям вратата.
– Здрасти, Дафни! - Хостесата в Грасиас Мадре, непретенциозно веганско заведение на Мелроуз, ме разпознава веднага. Тя се казва Мариса и знам, че по-рано работеше като барманка в Пайки на Сънсет Булевард, преди да го затворят. – Пристигаш първа, искаш ли да седнеш?
Мястото е много приятно - пространството около бара прелива в голяма и оживена тераса отстрани. Из целия ресторант има саксии с цветя, а от тавана висят стъклени лампи, светещи в топло жълто, които оформят отражения като пчелна пита върху теракотените плочи на пода. Нервна съм, а това е нетипично за мен. Нося черен потник и дънки. Неонови обувки на токчета. Сигурно трябваше да избера друг тоалет, да кажем нещо малко по-романтично, след като това ще бъде последната първа среща в живота ми, но вече се бях облякла и си останах така.
– Разбира се - казвам ѝ. – Страхотен гащеризон. - Соча дънковия ѝ гащеризон. На мен няма да ми стои добре, но на нея много ѝ отива.
– От винтидж магазина на Мелроуз, за който ми каза.
– Вярно, че ти го препоръчах - кимам, докато вървим. – Имат хубави неща.
В Западен Холивуд има няколко места, където продават дрехи втора употреба, но Уейстленд е най-доброто. Нямам много хобита, но обикалянето по винтидж магазини е едно от тях. Тя ме оставя до масата - сядам в дъното на ресторанта, което ми осигурява видимост към цялото пространство - и вадя телефона си. Имам съобщение от майка ми Дебра. Сладурче, погледна ли снимките, които ти пратих? Тя е процъфтяващ фотограф и снима основно мезузи - еврейски плакети за врати - не се шегувам. Отговорът е - не. Има и съобщение от хазяина ми Майк, който пита дали градинарите са дошли днес. Отвръщам му с емоджи. Също не. Няколко съобщения в групов чат, за който съм изключила известяването - приятелки от колежа, обсъждащи моминското парти на Морган. Не съм виждала половината от поне десет години, чудно как изобщо са ме добавили.
И едно съобщение от Хюго, бившето ми гадже (ще стигна и дотам): Е? Още го няма - пиша в отговор. После добавям: Тъкмо седнах. Чудя се дали да му кажа, че този път - за пръв път - листът е бил почти празен, но се отказвам. Предстои ми да срещна сродната си душа е нещо, което се казва очи в очи, или поне по телефона. Твърде много важни неща се пишат в съобщения в наши дни. Да пийнем по нещо после? Имам среща с Натали в Крейгс, сигурно ще свърша до 8. Опитвам да си спомня коя е Натали. Момичето, с което се запозна на йогата? Или онази от Бъмбъл? Може би. Оставям телефона върху масата с екрана надолу. Минават пет минути, после десет. Поръчвам си питие - една от специалните маргарити от менюто. Нещо с агаве и пушени люти чушки. Коктейлът пристига и го изгълтвам. Солен и пиперлив е. Той закъснява. Това не е добре, но мога да го понеса. Преди около пет години, горе-долу по времето, когато с Хюго решихме да се разделим, започнах да ходя навсякъде навреме. Справям се доста успешно. Въпреки трафика в Ел Ей. Човек просто трябва да научи ритъма на своя град. Да не се опитва да стигне от Брентууд до УеХо следобед. На Уилшър до Уестууд Булевард винаги има ремонти, трябва да се мине по Сънсет. Сан Висенте към Седма улица до Пасифик Коуст Хайуей е най-бавният маршрут до Малибу, но е най-красивият.
Телефонът ми дрънва. Ново съобщение от майка ми: ? Родителите ми живеят в Палисейдс, от другата страна на Шосе 405 в Лос Анджелис. Палисейдс прилича на идеалните градчета от старите филми, нови къщи като от картичка и търговски център, където са прекалили с ваканционните стоки. Това е възможно най-отдалеченото място, където все още се водиш, че живееш в града. Страхотни! - пиша в отговор, без да отварям имейла ѝ със снимките. Миналата седмица ми беше пратила цяло онлайн хранилище, пълно със снимки на нейния равин в различни степени на разсъблеченост в задния двор на къщата. Чудя се дали да ѝ обясня, че макар да обожава юдаизма и фотографията, не е задължително всички снимки, които прави, да са свързани с евреите и че еврейската ѝ идентичност трябва някак да се съвмести с тази на фотограф, но решавам, че няма смисъл. Няма да стане с две съобщения, а сега не искам да се разсейвам.
Никакво разсейване. Трийсет и три години, шест сериозни връзки, четиресет и две първи срещи, един дълъг уикенд в Париж. И ето ни тук. Първият и последен лист хартия без срок на годност.
– Дафни?
Вдигам поглед и виждам мъж, който не е много по-висок от мен, с леко прошарена кестенява коса и лешниково-зелени очи. Облечен е с риза и дънки и носи една червена роза.
– Здравей - казвам и понечвам да се изправя, за да - какво? Да го прегърна? Бързо се спирам и оставам седнала.
Той ми подава розата. Когато заговаря, гласът му звучи приятно и познато.
– Един човек ги продаваше отвън и реших да ти взема една като извинение, че закъснях с петнайсет минути.
Когато се усмихва, около очите му се образуват бръчици.
– Добра идея - кимвам и поемам розата. – Защо се забави?
Той клати глава, сякаш иска да каже: Нямаш си и представа.
– С колко време разполагаме? - пита ме Джейк.
Оглеждам го. Истински, от плът и кръв, срещу мен. Има белег под челюстта си, една луничка до лявото око. Всички тези дребни детайли, които оформят човека, точно този човек.
– Много време - казвам му. – Разполагаме с много време."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
