Три велики романа на Шел Вестьо го утвърдиха като водещото име сред съвременните финландскошведски автори. "Където някога вървяхме" беше преведен на повечето европейски езици и бе отличен с наградата "Финландия", най-престижната в родината му, а филмът по него бе номиниран за "Оскар". "Мираж 38" бе удостоен с Наградата на Северния съвет за 2014 г. "Небето, жълто като сяра" получи наградата на Обществото за шведска литература. След първите два романа, това е третият, който излиза на български в издание на "Персей" и превод на Росица Цветанова. Номиниран е във Франция за наградата "Жан Моне" и Наградата на читателите.
Семейството на младия герой разказвач заминава за почивка в скромна селска къща, която са наели край морето, където небето носи оттенък на жълта сяра. Разказвачът е потомък на средната класа, но това лято се сприятелява със самоуверения Алекс Рабел, внук на индустриален магнат. Той се влюбва в Стела, по-малката сестра на Алекс. И така започва бурна и неизбежна любовна връзка, която обхваща години. Светът около тях се променя, както и животът им. Но под блестящото лустро семейство Рабел крие тъмна тайна.
Повествованието се простира от избелелите от слънцето спомени от детството на разказвача от 60-те чак до днес, когато мракът все повече се сгъстява. Майсторски написана история за любов и предателство, надежди и мечти, насилие и съучастие, приятелство и спомени, как те се променят с времето и как се изграждаме като личност от любовта, провала и времето, в което живеем. Шел Вестьо наистина е в най-добрата си форма.
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
