Горящи корони

Кралиците близначки Роуз и Рен управляват заедно Еана, рамо до рамо. Но древен, мощен враг се спотайва в сенките. Уна, злата предшественичка на двете близначки, създава ужасяваща армия и е решена да се бори за трона. И за да спасят всичко и всички, на които държат, сестрите ще бъдат принудени да направят жертви - включително и такива, за каквито не са готови...

"Възхитителен завършек на трилогията - изпълнен с интриги, магия и вълнуваща романтика."
Дейли Мирър

Епичният, спиращ дъха финал на романтичната фентъзи трилогия Две корони от Катерин Дойл, и Катрин Уебър.

"Рен стоеше на брега на езерото Каранам и разтъркваше настръхналите си ръце. Водата се плискаше, кехлибаренозлатна, огрявана от последните лъчи на слънцето. Въпреки че беше първият пролетен ден, вятърът носеше студ. Студ имаше и в костите на Рен. Ала той беше там много преди днешния ден.
– Тази вечер всичко ще мине съвършено. - Застанала до нея, Роуз стисна ръката ѝ. Беше красива, облечена в нова, бледозелена рокля, украсена с фини дантелени цветя, символизиращи идването на пролетта. Агнес беше вплела рози в косата ѝ, която падаше на едри къдрици по гърба ѝ. – Нашите предшественици ни се усмихват от небето, сигурна съм.
Рен носеше простичка тъмносиня рокля, права и пристегната в кръста. На врата ѝ висеше сапфир, принадлежал на майка ѝ; в плитката ѝ беше вплетен венец от деликатни зимни цветя, между които все още имаше тръни. Беше казала на сестра си, че са символ на края на зимата, но докато вплиташе цветята в косата си тази сутрин, ѝ беше трудно да не си представи Гевра и гордите кули на двореца Гринстад, издигащи се в снежните планини. Роуз бе одобрила избора ѝ. Зимата беше зад гърба им, а с нея и ужасният бунт, който бе заплашвал бъдещето на Еана.

Откакто се бяха завърнали, Рен и Роуз бяха дали няколко кралски аудиенции, отваряйки златните порти на Анадон за своите поданици. Ешлин беше построен наново, в заобикалящата го гора бяха засадени хиляди фиданки. Анадонската армия беше прочистена от предателите, заменени от предани млади войници, зърнохранилищата на страната бяха напълнени, земеделските земи бяха преразпределени, трийсет и седем нови лечебници бяха отворили врати. С повече лечители от всякога, вещиците на Орта се оказаха страшно търсени. През последните няколко месеца доста от тях се бяха пръснали из страната, като някои се бяха заселили чак в Норбрук, докато други се бяха отправили на юг, където кулите Амарах преливаха от нови чираци, изгарящи от нетърпение да разчетат тайните на небето. Бавно, но сигурно, близначките се доказваха като истински лидери. Вещици, които всяваха уважение сред хората си, не страх. Кралици, които възнамеряваха да въведат страната си в ера на мир и просперитет. Беше поставено ново начало. И тази вечер те щяха да го ознаменуват с Имболгския фестивал, който щеше да се проведе на няколко километра източно от двореца, на брега на най-старото езеро в Еана.

По покана на двореца хиляди души се бяха събрали край езеро Каранам, за да отпразнуват фестивала. Наблюдавани зорко от анадонските стражи, те се веселяха под звуците на музиката. Някои танцуваха под залязващото слънце, други се бяха скупчили около масите с храна, пиеха вино и пируваха с лакомствата, които Кам и екипът му готвачи бяха приготвили за случая. Селест, най добрата приятелка на Роуз, вече се беше върнала да си вземе допълнително. Имаше хрупкави картофени крокети, хапки печено агнешко, смокини с козе сирене и мед, сладки с круши и бадеми, морковена торта и шоколадови звезди. Близначките стояха встрани от веселието и гледаха как кралството празнува. Роуз се изкиска при вида на Шен Ло, танцуващ с баба Лю, която се заливаше от смях, докато той я въртеше прекалено бързо. Макар пътят да беше дълъг, на наскоро коронования крал на Целунатото от слънцето кралство и за миг не би му минало през ум да откаже покана от кралиците на Еана. Та нали беше безнадеждно влюбен в едната от тях."
Из книгата