Учебният материал е представен в достъпна диалогична форма с отделяне на достатъчно време за поставянето и разрешаването на конкретни житейски проблеми от всекидневието на младите хора. Към всяка тема е предвиден час за практически дейности и упражнения - Философски семинар, който предполага интерактивни методи на работа и стимулиране на активността на учениците. Рубриката Морални дилеми провокира споделяне на личен опит при анализ на морална дилема, дискусия и прилагане на усвоените знания от темата за решаването на дилемата. В рубриката И още са зададени разнообразни практически задачи, в които учениците практически ... |
|
|
Одобрено от МОН със заповед № РД 09-1153/21.05.2020 г. ... Биографиите на двама от най-авторитетните учители във философията, Сократ и Кант, по нещо са приличат - и двамата почти не са напускали родните си градове. Сократ цял живот е живял в Атина, а Кант - в Кьонигсберг. Дали тази философска уседналост е незначителен биографичен детайл? А може би този житейски факт има символично значение. С житието си тези мислители сякаш ни казват: мислещият е винаги при себе си. Не му е нужна екзотика, за да живее истински. Защото "самото мислене е благо", а "мъдростта е мислене, което се отвръща от низкото и води ... |
|
|
Можем ли да говорим днес за нов етап във философската антропология? Има ли нова антропологична идея, която да катализира такъв процес? Настоящото изследване опитва да отговори утвърдително на тези въпроси и този нов етап е наречен кардиален. През последните години може да говорим за ренесанс на чувствата. Неговото начало започва в началото на 80 -те години на ХХ в. и през следващите десетилетия изследванията придобиха значителна интензивност. Не е трудно да открием аналогия между сърцето (καρδία) и чувствата. В своите изследвания Аристотел достига до извода, че сърцето е най-топлият орган ... |
|
|
Настоящото издание е одобрено от МОН и е съвместимо с учебната програма за 2025/2026 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии. ... |
|
|
Одобрено от МОН със заповед № РД 09-1153/21.05.2020 г. ... Идеята за история на идеите принадлежи на американския философ и историк Артър Лавджой (Arthur Lovejoy, 1873 - 1962). През 1936 г. той издава книгата "Великата верига на битието: Изследване историята на една идея" (The Great Chain of Being: The Study of the History of an Idea). В нея ученият излага своя възглед за обособяване на история на идеите като специфична насока на историческото дирене, която да е различна не само от история на философията, но и от другите области на историческо изследване (обща история, история на религията, история на ... |
|
|
Основна цел на авторите при разработването на учебника е представянето на съвременното развитие и постиженията на философията по начин, който да убеди учениците в ползата от философско осмисляне на системата от ценности, която са си изградили и предстои да надграждат през годините. По ненатрапчив начин са представени различните аспекти на ценното: човешката личност, чувства и добродетели като ценност; свещеното, вярата и религията като ценност; семейството, общността и обществото като ценност; социалното равенство, справедливост и солидарност като ценност; красивото и естетичното като ценност; и не на последно място - ... |
|
|
"За разлика от другите същества на Земята човекът е същество с много дълго детство. Дълго съзрява и трябва да минат доста години, преди да се почувства зрял и самостоятелен. С това обаче не завършва неговото развитие. То продължава цял живот. Това е много важна част от достойнството на човека. Италианският философ Пико дела Мирандола формулирал така идеята за човека: "Човекът е същество, което може да падне до зверовете, но може и да се въздигне до божественото!". Пътят на човека е много по-сложен от поведението на животните. Човек се променя много, може да се възвиси, но може и да пропадне. Може да следва ... |
|
|
"Човекът е политическо същество, гласи известната мисъл на Аристотел. По това човекът се различава от животните - както от тези, които живеят единично, така и от стадните. Животните различават приятно и неприятно, но човекът ги превъзхожда по това, че различава също добро и зло. Животните имат глас, а човекът нещо повече - логос. Понеже е логосно същество, човекът може да размишлява и да измисля нови възможности, да дебатира и да убеждава. Точно това прави човека способен да живее не в бърлоги или в гнезда, а в полис (държава). Като свободно полисно същество човекът е гражданин. Според Аристотел останалата част от ... |
Книги 
Рейтинг: 6.50 / 4 гласа 
