"– Ето там е вашата канцелария - каза Колиър, като сочеше
към една полуцилиндрична барака на ъгъла, където се пресичаха две пътеки без настилка. Лейтенант Арън Ъпстейн стоеше на малката покрита площадка пред бараката, а по високото му чело, над очилата с обикновени пластмасови рамки, проблясваха капчици пот. Колиър сви встрани от пътя с издълбани коловози и отвори капака на багажника.
– Квартирата ви е направо в тази посока, отдясно.
– Смятам първо да се отбия в лабораторията.
– Всъщност, сър, генерал Гроувс би искал да ви види веднага щом...
– Разбира се. Веднага щом приключа с посещението на лабораторията.
– Да, сър, разбрано. Тази кола ще бъде на ваше разположение по време на престоя ви тук. - Той подхвърли ловко ключовете към Джак, а Джак ги сграбчи още във въздуха и на свой ред ги метна към Ъпстейн.
– Радвам се да ви видя, лейтенант. Нещо ново?
Двамата се спуснаха към паянтовата барака - така наречената канцелария - с широки, бързи крачки.
– Да - отвърна Ъпстейн. – Цензорите спипаха това. Той подаде на Джак телеграма на "Уестърн Юниън". Джак я
пое внимателно, очевидно разтревожен. Разпозна името на получателя от списъка с швейцарски учени, които доста бяха прекосявали неутралните граници.
До: Грегор Щерн. Кажи ми дали Сабине е добре. Край.
Без да са го канили, Колиър отвори вратата на канцеларията
със замах, вмъкна се вътре и я затръшна след себе си.
– Аз разпитах служителя на "Уестърн Юниън", който докладва за нея - каза Ъпстейн. – Твърди, че я е донесло дванайсетгодишно момче.
Логично е - заключи Колиър. – Ако тук има шпионин, той едва ли е глупак. - Засмя се сам на шегата си и погледна към Джак като послушно кутре, което си чака наградата. Но щом видя каменното му изражение, притихна.
– Сержант Колиър - започна Джак, – тази телеграма може да означава, че някой от вашите хора води тайна кореспонденция с чуждестранните ни противници.
– "Моите" хора ли? Мога да ви уверя, сър, че те не са "мои" хора - отвърна Колиър с тон, точно отмерен да не излиза извън
рамките на зачитането на йерархията.
– Ще започнем с разпити на учените от Европа, подписали петицията за етичен контрол.
– На Хълма има около четири хиляди учени, сър. Две трети от тях са европейци.
– Тогава ще започнем с тези, които говорят немски и са пряко ангажирани с разработването на бомбата.
– Джаджата, сър. Има нареждане да я наричаме "Джаджата". Ъпстейн побутна очилата нагоре по носа си.
– Oishe geveine lech!
– Да, не се съмнявам, че вие ще се разбирате с ония дървени философи - вметна Колиър и от гърлото му се изтръгна нещо като смесица от сумтене и кикот.
– Някаква алергия ли ви мъчи, сержант? - попита Джак, а Ъпстейн преглътна злобния коментар, без дори да трепне. "Явно е свикнал", помисли си Джак. Ъпстейн посочи внушителна купчина папки на бюрото на Джак.
– Извадих личните досиета на учените, подписали петицията. Тази е на Райхъл, инициативата за съставянето ѝ е негова...
– Да, размирникът, който си въобразява, че шепа дървени философи са по-наясно с нещата от висшите офицери.
– ...и Вайс...
– Типичен шваб, все едно гледаш вурстчета и кисело зеле.
– Всъщност е от австрийците - поправи го Ъпстейн.
– Имало ли е поне един американец в лекцията по ядрена
физика? - зачуди се Джак.
– Ами... Опенхаймер - отвърна Ъпстейн.
– Червен и в червата - намеси се пак Колиър.
– Генерал Гроувс иска да се срещне с вас веднага щом се настаните.
– Разбира се - отвърна Джак. – Ще намина през лабораторията и след това веднага ще се явя при него.
– Да, сър, разбрано.
– Не се притеснявайте, сержант, нямам намерение да дразня никого. Свободен сте.
– Как така "свободен"? - трепна Колиър. – Ще започна да ви липсвам, ако си тръгна.
– Поемем риска.
Джак разгърна най-горната папка: Робърт Опенхаймер го гледаше втренчено от снимката, закачена с кламер на формуляра от личното му досие, а в очите му проблясваше свръхестествена искрица - като кобра, която се готви да нападне. Джак видя в погледа му арогантността на нацупено разглезено дете, чиято депресивност може да избие в агресия, ако не стане на неговото."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
