"Когато излязох на алеята "Маринър", а горе в Покривалото се мъчеха да уредят дъжд, се свечеряваше. Бих казал, че не се справяха добре. Скалъпиха нещо редичко и студено, което ту започваше, ту спираше, сякаш небето с цвят на червен пипер проплакваше.
Не знаех подробности, защото бях твърде зает. Бях чул за наскоро добавена подпрограма, съчинена от външни консултанти от някоя фирма във възход - кодирана, тествана и пусната някъде горе из огромните променливи тънички слоеве, които топлят Долината. Трябва да е имало и мощен маркетинг, защото гъмжилото по улиците беше прекалено за вечер насред седмицата. И когато дъждът се включи, сякаш целият град се струпа да гледа. Накъдето и да се обърнех, хората спираха и отмятаха глави да се блещят.
Стрелнах небето с кисел поглед, но не спрях. Провирах се упорито, за да не ме бавят неподвижните групички зяпачи и екоманиаци, дърдорещи глупостите си. Ако някой очакваше да се измокри от този боклук, щеше доста да почака. Натрапчивите съблазни на маркетинга карат хората да забравят, че на Марс нищо не пада бързо. Колкото и нов да беше кодът, тези напъни за порой нямаше да нарушат основните закони на физиката. Общо взето, обещаният дъжд само се рееше и размяташе насам-натам над нас с презрение към немощното притегляне, а гаснещата светлина озаряваше кърваво капчиците.
Хубава гледка, няма спор. Но някои хора си имахме работа за вършене.
Наоколо по Стъргалото се издигаха пететажни фасади от периода на Заселването, ремонтните протоколи на прастария нащърбен нанобетон отдавна се бяха изчерпали. Напоследък инертните повърхности приличат повече на коралови рифове при отлив, а не на нещо съградено от хора заради десетилетията остъргване от бурни ветрове и прахоляк. В онези времена инженерите на КОЛИН наблягали на окопаването - строили покрай широк канал между оголените основи, сградите от всяка страна като огледален образ на другата. Този канал беше широк шейсетина метра и се проточваше три километра, като се отклоняваше мъничко от правата линия, за да мине по очертанията на разлома в дъното на Долината. Някога приютявал хидропонни градини и зализани кътчета за отдих за първите заселници под прозрачни похлупаци. Паркове, велосипедни алеи, две-три амфитеатърчета и стадион. Казвали са ми, че дори имало някой и друг плувен басейн. С безплатен достъп за всички.
Гледай ти!
Днес похлупака го няма заедно с останалото. Съборено, изкорубено и разчистено. Мястото му е заето от захабен и осеян с боклуци хлътнал булевард, отрупан със сергии, които се боричкат помежду си да продадат на тълпата долни евтинийки. „Купете си най-новото, купете го сега!“ Кодирани обновления предпоследна версия на промоция, накитчета със зачатъчен интелект и марки на фирми от „Марстех“ - или крадени, или ментета при такива цени, - и какви ли не гозби в изобилие, над които се кълби пара от безброй уокове и тигани. Улични химици се мяркат тук-там и пробутват своите "Двайсет специални начина да ти олекне на душата тутакси". По ъглите се навъртат улични пичове и мацки, за да предложат по-първобитните средства за постигане на същото облекчение. Май и сега би могло да се каже, че си попаднал в нещо като кътче за отдих. Само че днес духът на веселбата, който дебне по Стъргалото, е доста мършав и кичозен и ако се натъкнеш на него, не ти се ще да срещнеш погледа му.
Но ако толкова искате да последвате този дух, ще стигнете до дъното с дълги ескалатори, чиито тунели са пробити нескопосано направо през старите конструкции - има по един в края на повечето пресечки, където опират в ивицата постройки от Заселването и ги притискат от двете страни с далеч не толкова приземени и херметични сгради, защото са били проектирани за поколение, което изведнъж получило шанса да живее Навън. В края на пресечките размахът и устремът на Новия поднебесен стил преминават рязко в мрачните опърпани задни стени на Стария заселнически. Стъпвате на ескалаторите под големите входни фунии в протъркания нанобетон и безкрайната метална лента ви понася надолу.
Но ако сте новак на Марс, слязъл току-що от совалката, или пък се захласвате прекалено по миналото, ще използвате шумно рекламираната туристическа атракция и ще се спуснете с гигантските прастари товарни асансьори в двата края на канала. Буталата на двойните платформи по хиляда квадратни метра все още ги тласкат внушително нагоре и надолу като бавно вдишване и издишване, плавно както през първия ден от работата им. Имат си и досадни повтарящи се предупреждения, уж както било някога - да не доближавате предпазния парапет по краищата. Имат си и въртящи се сигнално жълти лампи, всичко е както се полага. Мърлявото величие на някогашното тежко космическо машиностроене, съхранено до днес, за да му се порадвате преситено.
И на платформите, и на безкрайните стъпала на ескалаторите ви обзема доста подобно чувство. Спускате се полека и потъвате в търбуха на нещо огромно и вероятно опасно за здравето ви.
"Не съм против".
Слязох с ескалатора в края на улица "Жерав" на около километър от мястото, където исках да отида, провирането сред ценителите на дъжда ме бавеше. И когато пристъпих изпод козирката долу, трябваше да изтърпя истински дъжд на улицата, колкото и да беше неочаквано. Плискаше лицето ми, докато вървях през тълпите, намокри яката ми. Покри с непривични капчици челото и ръцете ми. Усещането беше много приятно, но пък в момента с всичко беше така.
"Буден от три дена и прегрят".
Над главата ми се появяваха първите светлини зад отдавна ненужните тесни процепи, пазещи от бури, и май намекваха за страстни тайни в горните етажи на градежа. Имена и емблеми на клубове се вкопчваха в прастарите постройки като напаст от огромни сияещи бръмбари и стоножки. А в прокапващото небе първите рекламембрани разперваха своите почти невидими криле като от сапунени мехури. Сребристи повеи на първоначалния статичен заряд се плъзгаха по повърхностите им както човек се прокашля, преди да заговори. Образите се разгръщаха и започваше видеосводничеството на дългата нощ.
Очаквах, че щом совалката от Земята е пристигнала и се е скачила току-що, ще ни залеят някакви супертуристически клипове или стандартни промоции на "Червен устрем" и "Хоркан Кумба Ултра". Но днес рекламите на дъждотворците командваха парада - навъсено и напрегнато заснети стегнати млади тела лудуваха по нощни улици в проливен дъжд, какъвто никой тук не би могъл да зърне наистина в околните 50 милиона километра. Подгизнали тънки тъмни дрехи, срязани и раздрани в нещо като изискана мода на бразилска фавела, прилепнали по извивки и пазви, настръхнали и сякаш изваяни кръгли зърна на гърди, кадри на осеяна с капчици плът под прорези и пролуки. И повтарящи се маркетингови текстове като знамена по изображенията, подканящи да протегнеш ръка и да сграбчиш...
"Големият удар на "Партикъл Слам" - хайде, измокрете се! Съвместно програмно начинание на "Партикъл Слам" в капиталово партньорство с Колониалната инициатива“.
Ами да, поредният удар на КОЛИН - повсеместните, всемогъщите корпоративни акушерки на раждащото се космическо човечество. Когато подхващали начинанията си преди две столетия, щяхте да бъдете прави, ако ги наречете кейрецу със специално предназначение. Днес това би приличало на табелка "Гущер", сложена на някой тиранозавър. Изобщо не бихте изтъкнали какъв е размахът на тази грамада. Ако нещо е свързано с човешко присъствие където и да било в Слънчевата система или с междупланетните превози и търговия, значи КОЛИН го притежава, управлява и спонсорира или това ще се случи съвсем скоро. Оборотът на техните капитали е като кръвоносна система на тази космическа експанзия, тяхното поглъщане на овехтелите юридически системи на Земята е всеобхватното скеле, което крепи всичко. А приказките им за конкурентна пазарна динамика не са по-искрени или по-смислени от пресилените танцови стъпки и пози на онези съблазнителни млади същества в шоуто на рекламембраните под забавния и дружелюбен дъжд.
През това време дъждът - истинският дъжд тук, в реалния свят - секна внезапно. Изчезна ненадейно в дълга, изпълнена с очакване пауза и започна отново като бавно прокапване. Нямаше как да знам дали новият код работи добре. Може би това накъсано представление се вместваше в някакъв протокол за пестене на енергия, може би дразнеха хората нарочно, но може и всичко да беше шибано бъгясало. Маниаците на екокодирането стърчаха навсякъде по Стъргалото, примижаваха към небето и обсъждаха разгорещено.
– Казах ти, че ще го нагласят. "Партикъл Слам" са яка работа, готин. Изобщо не са като ония типове от Девета улица. Нали го усещаш това по лицето си?
– Да бе, едва. Усеща се като скапано типично просмукване.
– Я се разкарай. Ако беше просмукване, нямаше дори да падне дотук. Виж там - вече се образуват локви.
Промъкнах се покрай спорещите, като гледах да не стъпвам в локвите, само запомнях подробностите, за да умувам по-късно. Не бях и чувал за "Партикъл Слам". Но аз съм свикнал с такива случки след пробуждане. Екопрограмирането е игра за бързаци дори на Земята, а тук никой няма задръжки и с благото поощряване на бизнеса на всяка цена всичко е такава мръснишка борба за оцеляване, че ти писва дори да мислиш за това. При нас някой софтуерен екип може и да стане герой на деня и да бъде забравен като динозаврите за по-малко време, отколкото е нужно на совалката да отлети до Земята и да се върне. Поредната поука за закъсали бивши ликвидатори, които едва свързват двата края - когато все едно си бил мъртъв за света четири месеца, може да пропуснеш адски много.
Но някои неща не се променят никога."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
