Том седми от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Най-често съм принудена да отговарям тъкмо на въпроса за раздвоението между историческата наука и художествената литература, дори - административно. Вярно е, че съжителството между двете ми професии е необичайно преди всичко с това, че всяка от тях е всепоглъщаща и особено ревнива към всичко останало. Неслучайно точно всред учените и всред творците най-често се срещат мономани, хора, обсебени от една идея. Такъв е характерът на самия им труд. Но, от друга страна, случаят не е безпрецедентен, дори напротив, имало е многобройни подобни ... |
|
|
Том единадесети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Верините бивалици, от една страна, са обикновени, като на всяко дете и юноша. Същевременно са безкрайно лични и неповторими, защото са пронизани, стоплени и осветени от една впечатляваща чувствителност и индивидуалност още на тия години. То си е Божие подадине, ген го наречи, среда, семейна атмосфера. От двегодишна помни как седи върху зелената възглавница в тесния кабинет на баща и - историка професор (само там палели през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. Ще се чуди що за работа е неговата и с детска безцеремонност ще го ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Сафо̀ (около 630–570 г. пр.н.е.), наричана още "божествената Сафо", е древногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция. Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е ... |
|
|
Том шести от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... "Опознай себе си!" - заповядвал един от първите европейски мислители на своите ученици. Още Сократ се усъмнил в аксиомата, че нашето аз и истината за него са идентични. Ще се уверим колко прав бил мъдрецът, ако вникнем в чия да е автобиография. Излиза, че човек не може да разсъждава, без да твори. Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна. Затуй автобиографията и автопортретът не са повече от мнението на някого за себе си. Затуй биографията и портретът са мнението на другиго за оногова. Те могат да бъдат ... |
|
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
|
|
Автобиографията на Бенвенуто Челини е собственоръчен портрет на голям ренесансов творец и невероятен авантюрист. Повече от столетие са държали ръкописа на Челини в чекмеджето от предпазливост, но появата му на бял свят е приветствана - книгата е оценена като шедьовър и става настолна за поколения напред... Разказвайки живота си, Челини говори за своите прочути скулпторни и ювелирни творби, за любов, дуели, отравяния, затвори, грабежи, нашествия, войни; за спречкване с нахални гостилничари, с красиви държанки и чираци, за спорове с прочути клиенти. Обвинява папи и херцози, банкери и кралски фаворитки, но най-вече дарява ... |
|
|
"Ще разкажа за тела, превърнати в нови тела; богове, метаморфозите вие сътворихте – дайте дух на тази песен, която за преобръщения на форми, от зората на света до днес, стих след стих да нареди!" Публий Овидий "Метаморфози" е митологична поема, която описва в енциклопедичен мащаб трансформациите в гръцката и римската митология от появата на вселената до обожествяването на Юлий Цезар . Поредицата поетични разкази описва превръщането на човешки същества в дървета, скали, животни, цветя, съзвездия. Тя е една от най-популярните творби на митологична тематика. Публий Овидий е древноримски поет, смятан за ... |
|
|
Това е шедьовърът на кратката проза на легендарния швейцарец Роберт Валзер (1878 - 1956), един писател, когото съвременният свят преоткрива днес като "липсващата връзка" между сюрреализма и Франц Кафка. В действителност приживе Валзер е бил по-известен от самия Кафка или Валтер Бенямин - автори, които са му се възхищавали и върху които тази книга е оставила отпечатък. "Разходката" - това са бляскави и най-вече весели гирлянди от думи, които опровергават усещането ни, че вече сме чели толкова много, че не е възможно да бъдем изненадани от нечий стил и слог. Напротив, възможно е, и Валзер го прави ... |
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
