Революция на демокрацията

Реална утопия. Германия е по-демократична, отколкото в миналото, особено след като през 1990 г. конституцията се наложи и в провинциите на провалилата се ГДР. Обаче Германия не е демокрация! Осъществен е изборният принцип, но само дотолкова, че да не застрашава партийната олигархия. Това се постига с помощта на пропорционалната избирателна система с бариерата от пет процента, която сега ще бъде въведена в целия Европейски съюз. Свободните избори трябва да дадат шанс в парламента да попаднат хора, които са достойни за великата задача да представляват народа в процеса на законотворчество. На другия полюс са обвързаността с партиите и отделните фракции. Избирателите почти или изобщо не познават кандидатите. Към това се прибавя и дезинформацията на обществото във всички сфери на политиката, особено що се отнася до европейската и глобалната интеграция, което няма нищо общо с демократичните избори. В партийната държава парламентът не е в състояние да изпълнява задачите си. Партийната държава се характеризира с водачество и капсулиране, а не с познание за истинските и същностните неща. Партийната държава е упадъчно явление на републиката. Олигархичният характер на партийната държава се изостри благодарение на интернационализма. Спазват се само договореностите на държавните ръководители.

Заблудата по отношение принципа на демокрацията води началото си от превода на думата като "народовластие". Демокрация означава свобода на хората, а не господство на властта над поданиците. Общата свобода води логично до категоричния императив, към повелята за нравственост, към личния разум, който изисква от всички граждани, и най-вече от техните представители, моралност - това е волята за законност в съвместния живот - добрата воля според Кантовата метафизика. По тази причина политиката може да бъде единствено "законност в действие", а не борба за власт, борба за мнозинство. Демокрацията като господство на мнозинството за даден период от време е любимата лъжа на партийните държави.

С тази книга Йоханес Хайнрихс разгръща пред нас една "реална утопия": "Революция на демокрацията". Неговото учение за демокрацията е колкото фундаментално, толкова и разтърсващо и необходимо. Фундаментално, защото се гради върху елементарна антропология, а именно върху социалната рефлексионна теория, която цени човека като човек сред другите човеци. Разтърсващо, защото оспорва идеологията на партийната държава. Необходимо е, защото свободата на човечеството е мечта на просвещението и цел на всяка една политика. Произведението на Хайнрихс разказва за революцията в нейния истински смисъл, а именно като освобождение за постигане на законност, т.е. за изграждане на човечество на човеците...

"Обществото дреме върху лаврите от победите над монарси и диктатори, отъждествява демокрацията с капиталистическото потребителско общество, потъва в сладкия сън на постиженията на демократичните системи до следващото ужасно пробуждане от скуката."
Йоханес Хайнрихс

"Йоханес Хайнрихс е движен от разбирането, че партийната държава не би могла да бъде отговор на големия въпрос на просвещението и на самото човечество за постигане на добър живот за всички. Неговият проект диференцира много сериозно нещата, но пък дава на демокрацията първия истински шанс. Учението му за демокрацията е колкото фундаментално, толкова и разтърсващо и необходимо, фундаментално, защото се гради върху елементарна антропология, а именно върху социалната рефлексионна теория, която цени човека като човек сред другите човеци.
Разтърсващо, защото оспорва идеологията на партийната държава. Необходимо, защото свободата на човечеството е мечта на просвещението и цел на всяка политика. Произведението на Хайнрихс представлява съществен принос към политическата философия и към теорията на демокрацията. Ще се опитам да подпомогна успеха на неговата революция."
Проф. д.ю.н. Карл Албрехт Шархтшнайдер

Стено
Варна, 9002
ул. Ген. Киселов №27
stenobg@gmail.com