"Жителите на Ходелдорф усетиха връхлитащата снежна буря много преди камбаната да удари три пъти. По всичко личеше: вятърът виеше в агония, стрелките на градския часовник се счупиха, а опитаха ли да поемат глътка въздух, хората тутакси започваха да кашлят. Беше толкова мразовито, че перата на птиците замръзваха в полет и те тупваха като камъни от небето. Една такава птица - доста едро полско врабче - събуди магазинера.
– Проклети дрипльовци! - възнегодува той пред съпругата си след глухото изтрополяване по покрива.
– Щях да забогатея, ако вземах по монета за всяко хлапе, което нощува домашния комин.
– Ти вече си богат - напомни жена му.
– Щях да стана още по-богат - магазинерът отметна завивката и стана от леглото.
– Остави го тази нощ - помоли жена му. – Нали чу камбаната? Задава се виелица. Опасно е да излизаш навън.
– Знаеш ли кое е опасно? Дрипави хлапета да сноват по покрива ни. Ако не ги изпъдя, ще се съберат като глутница вълци, ще продънят тавана и ще ни премажат в леглото!
Той мразеше всички деца, но най-големите злосторници според него бяха мръсните малки дрипльовци, които крадяха от магазина му и спяха на покрива. Магазинерът навлече три палта, грабна ръжена и излезе. Отвън го посрещна мощен леден порив, но бушуващият в гърдите му гняв го сгряваше.
– Махай се! - кресна той. – Махай се от покрива, да не извикам пазачите!
В отговор - тишина. Магазинерът пресече на отсрещната страна и вдигна поглед към покрива на къщата си. Ала вместо невръстен дрипльо, сгушен до комина му, видя замръзнала птица.
– Проклети врабци! - изсумтя мъжът.
Вече се канеше да се прибира, когато забеляза две фигури, притихнали до стената на къщата му. Дали на покрива, или тук - все си беше неприятност.
– Я да ставате! Пръждосвайте се оттук! - провикна се магазинерът.
Мъжът и жената не помръднаха. Бяха се увили плътно с палтата си и се подаваше само горната половина на главите им. Върху косата им се беше посипал снежец. От вледененото небе продължаваха да хвърчат снежинки. Мъжът и жената изглеждаха заспали.
– Марш оттук! - викна магазинерът и ги смушка с острия връх на ръжена. Пак не помръднаха.
– Вълци, вещици и гори безкрайни! - изруга мъжът. Хората бяха мъртви.
Тази нощ не можеше да направи нищо за тях, затова магазинерът се обърна и се запъти обратно вътре. И тогава се чу тих плач. Мъжът и жената си седяха все така неподвижно, но под палтата им нещо помръдна."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа 
