Има истории, които започват там, където сякаш всичко свършва. Те се раждат от края - когато пепелта още тлее и малко пламъче надежда тихо мъждука. Новият лекар в болницата не може да устои на историите на баба Магда - мъдра старица с глас като песен и дарбата да те пренася с думи в отминали времена на чудеса, горски създания и изпиващи душата копнежи. В сърцето ѝ се крият не просто спомени, а смайващи легенди от старите български земи, където страшни змейове бродят редом с всякакви други чудати създания. А младата Магда е сякаш орисана да ги привлича. От дете тя расте близо до юнака Марко и дори му помага да ... |
|
"Голямото предизвикателство на Емануел Икономов е, че е непредвидим. По неповторим начин той съчетава типично българските и надвременните проблеми. И продължава да ни смайва, тъй както само той умее." Георги Цанков "Някога един мъдрец е казал, че от една-единствена капка вода можем да разберем за съществуването на океани. По същия начин микрокосмосът на обитателите на приказната гора в Баснословник представя в камерна обстановка най-доброто от сатирично-фантастичните и същевременно тъй реални светове на Емануел Икономов, при това под- несено в удивително лек и увлекателен стил." Любомир Николов- ... |
|
През 1947 година млад и талантлив български биолог пристига в Париж, за да подготви докторантура и да участва в изследвания относно разкриването на ДНК. Година по-късно в СССР се възприема официално доктрината на Лисенко, която отрича наследствеността и реакционната буржоазна генетика. Като верен сателит България е длъжна да се присъедини към тази лъженаука. Насрочена е биологическа конференция, на която да се утвърди новата линия. Желателно е и присъствието на докторанта от Париж, от когото ще се иска да заклейми западната наука. Намират начин да го привлекат обратно в родината с уверението, че е за няколко дни, а после ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
"Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, ... |
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
"Ще се влюбиш, Тейт. И когато това стане, животът ти ще се промени завинаги."Нюйоркският архитект Тейт Донован заминава за Кейп Код с надеждата да започне отначало и да възстанови контрола над живота си. Срещата с мистериозната Рен вдъхва надежда на Тейт. Двамата установяват незабавна връзка, каквато никой от тях не е изпитвал досега. Но постепенно той открива, че зад привидната идилия в малкото градче тлеят омраза, завист и алчност, които заплашват крехката им връзка точно когато тя започва да разцъфтява. А истината за миналото на Рен ще подложи на съмнение всичко, в което Тейт някога е вярвал. Хроникьорът на ... |