Игра на котка и мишка

Нов роман от кралицата на романтичния съспенс - Сандра Браун.

​Дрекс Истън има една-единствена цел. Иска да залови негодника, който е убил майка му. В продължение на трийсет години измамникът променя външността и самоличността си с лекота. Оплита в мрежите си богати жени, присвоява парите им и изчезва, без да остави никакви следи. Заедно с него изчезват и жертвите му. Осем жени, свързани помежду си единствено от факта, че в живота им наскоро се е появил нов мъж. Когато най-накрая успява да стигне до него, Дрекс знае, че за да го залови, трябва не само да е внимателен, но и много изобретателен. Първо обаче трябва да разбере дали младата и невероятно привлекателна Талия Шафър е следващата жертва на измамника, или е негов съучастник.

"Депресиращ ръмеж замъгляваше очертанията на тялото, което лежеше на брега. Мъглата се виеше на ореоли около стълбовете на лампите по кея, но не можеше да разсее ярките лъчи на фенерите, донесени от хората, откликнали първи на обаждането. Те осветяваха силно и безмилостно покритата фигура, като някаква гротескна пародия на театрални светлини, озаряващи центъра на сцената.

Ниско над мястото прелетя полицейски хеликоптер. Безпощадно яркият му прожектор премина по цялата дължина на кея. Лъчът се плъзна бързо над малкото пристанище, където лодките се полюшваха приспивно на лекото течение, в рязък контраст с целия хаос наоколо.

Преди да се премести към прибоя, прожекторът хвърли ивица светлина върху трупа. Вятърът от ротора отметна единия край на яркожълтия найлонов чаршаф и отдолу се показа ръка, безжизнена и бяла като кост върху отъпкания пясък. След като откриха тялото, на местопрестъплението се бяха стекли представители на няколко правоприлагащи органа. Цветните лъчи на един спасителен хеликоптер примигваха насред облаците, надвиснали ниско над пристанището. Зад Форт Съмтър една патрулираща лодка от щатската брегова охрана пореше водите на Атлантическия океан и прожекторът й се плъзгаше по всяка вълна. Бяха пристигнали мобилни телевизионни станции, от които се изсипваха нетърпеливи репортери и снимачни екипи.

Неизбежните зяпачи се бяха струпали на кея. Бореха се за предните места, откъдето да се пулят към тялото, да надзирават действията на полицията и медиите и да си правят селфита на фона на покрития труп. Обменяха информация и предположения. Говореше се, че трупът бил изхвърлен на брега от вечерния прилив. Открили го някакъв мъж и неговият син, излезли да разходят шоколадовия си лабрадор в тази част на плажа. Говореше се, че очевидната причина за смъртта е удавяне. Говореше се, че става въпрос за злополука с лодка. Нито едно от тези предположения не отговаряше на истината.

Пуснатият от каишката лабрадор се беше втурнал напред и именно кучето се беше натъкнало на страшната находка, докато се плацикаше в прибоя. Заслушан в обмяната на факти, фантазии и съжаления, един от наблюдателите на кея се усмихна самодоволно, без да казва нищо."
Из книгата