За последно превъртя личната си карта - избеляла и оръфана - между пръстите на премръзналата си десница... От пет века - благодарение на огромния си арсенал от измами - съществуваше с неизменната визия на тридесет годишен: 185 cm, 70 kg, светло сиви очи. От седмица косата му бе пепеляво руса - небрежно галеща раменете му... Хвърли бегъл поглед на образа си върху картата - послушник пред изпитание - последното му превъплъщение в брюнет... Прибра я с погнуса във вътрешния джоб на якето си, очаквайки поредно, абсурдно недоразумение с патрулиращите полицаи. Тази вечер бе успял да се изплъзне само на четирима... Законът дебнеше отдавна - винаги из под хоризонта, към който безнадеждно се простираха най-чепатите градски улици... „Глупаци! Глупаци! Глупаци!" - експлоадираше все по-дълбоко в сърцето му...