Празници в смъртта

Празници в смъртта Нора Робъртс Времетраене: 0:33 мин. Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин.

Личният фитнес треньор Трей Зиглър е във върховна физическа форма. Ако не се брои ножът, забит в идеално оформените му гърди.

Скоро лейтенант Ив Далас открива много жени, които са били омайвани, използвани и рекетирани от нарцистичния негодник. А докато проверява дългия списък с врагове на Трей, тя трябва да се справи с още няколко списъка - тези за коледното пазаруване и за приема, който тя и съпругът ѝ организират. Без настроение за празнуване, Ив се опитва да пренебрегне неприязънта си към жертвата и да разкрие загадката на убийството ѝ. До Коледа остават само броени часове и любимото ни ченге от отдел "Убийства" е решено да спре поредния хладнокръвен убиец преди настъпването на новата година.

"Бързо четяща се, превъзходно написана история, която е невероятна комбинация от първокласен съспенс, добро детективско разследване и силно романтична чувственост."
Library Journal

"Включваща страхотни герои, внезапни обрати, които завъртат целия сюжет на 360 градуса и биха развълнували и най-претенциозния читател, книгата на Нора Робъртс е олицетворение на добра художествена литература."
Денис Лехан

Книгата е част от поредицата "В смъртта" на Нора Робъртс.

"Мъже! - помисли си Сима. – Не можем да живеем с тях, но не можем и да ги пребием до смърт със стик за голф. Да, но въпреки това едно момиче можеше да измисли достойно отмъщение. А Сима беше момиче, твърдо решено да направи точно това. Никой не заслужаваше такова отмъщение повече от Трей Зиглър. Шибанякът я беше изритал от апартамента, в който живееха заедно, макар че тя имаше същите права като него. През седемте седмици и половина на тяхното неофициално съвместно съжителство двамата си деляха разходите за наем и храна. Чистенето беше изцяло нейна отговорност (копеле мързеливо!), както и пазаруването. През тези седем седмици и половина тя му бе отдала най-хубавото време от живота си. И секс.

И така, след дълги размисли, задълбочени разговори с близки приятелки, два десетминутни сеанса по медитация и шест шота текила, тя окончателно измисли как, къде и кога ще осъществи своето отмъщение. Как щеше да се случи всичко? С помощта на въпросния стик за голф, богата колекция от кашмирени чорапи и сърбящ прах. Къде? Разбира се, в техния апартамент в Уест Вилидж, разположен точно над студиото за татуировки и пиърсинг "Литъл Майк". Кога? Майната му! Още сега!

Сима не искаше да си има вземане-даване с хора, които знаеха как да проникнат в апартамента. Но много искаше да влезе в жилището. И така, подкрепяна от приятелката си, тя извади картата, за да отключи входната врата на сградата, в която се намираше апартаментът. Широката ѝ усмивка, предизвикана от изпитата текила, се разшири още повече, когато ключалката се отключи.
– Знаех си! Той никога не би дал пари, за да деактивира стария код и да сложи нов.
– Може би не би го направил за тази врата. Ще видим дали ще успеем да отключим апартамента. – Приятелката ѝ я погледна изпитателно. – Напълно ли си сигурна, че той не си е вкъщи?
– Абсолютно. Шефката му го е изпратила на семинар през почивните дни, планиран от седмици. Не може да плюе на такава възможност. Безплатен хотел, безплатна храна и възможност да се изфука.
Сима тръгна към тесния асансьор и посегна да си свали ръкавиците.
– Ще се качим по стълбите. Не сваляй ръкавиците. Забрави ли? Не трябва да оставяме отпечатъци.
– Добре, права си. Това е първото ми проникване с взлом - разкикоти се притеснено Сима и тръгна нагоре по стълбите.
– Не е влизане с взлом. Имаш ключ. Освен това си плащала наема.
...
Най-сетне стигнаха до четвъртия етаж.
– Моментът на истината настъпи.
Сима си пое дълбоко въздух. Да изкачиш три етажа със зимно палто, шал, шапка и ботуши - декември 2060 година бе студен като разбитото ѝ сърце - не беше никак лесно. Тя се измори и поизпоти. Стисна палци, извади картата и я плъзна през четеца. Ключалките се отвориха с щракване.
...
Сима изпъна рамене и кимна. Стиснала ръката на приятелката си за морална подкрепа, тя се отправи към спалнята, която в продължение на седем седмици и половина бе делила със своя стиснат, безсърдечен приятел, който на всичкото отгоре я беше мамил.
– Дори не е сложил коледна украса. Има ледено сърце!
Сима дори не подозираше колко точни са думите ѝ.
Трей Зиглър седеше в леглото, подпрян на възглавници. Дългата му кестенява коса със златисти кичури, с която той толкова се гордееше, беше сплъстена и изпоцапана с кръв. Смарагдовозелените му очи бяха втренчени в нищото. От мускулестите му гърди стърчеше кухненски нож, забит право в студеното му сърце. На ножа бе закачен картон с надпис: Дядо Коледа каза, че си бил непослушен!!! Хо-хо-хо!"
Из книгата

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com