Шедьоври на българския военен разказ

Само за няколко десетилетия след Освобождението стотици хиляди българи оставят костите си по бойните полета на четири войни. Още един милион са ранени и пленени или загубват домовете, надеждите и идеалите си в националните катастрофи, които следват войните. И всичко това щяха да бъдат просто банални исторически факти, ако те не бяха преживени и претворени от една плеяда от изключителни писатели, които проливат кръвта си редом с народа си, пишат под светлината на цигарата си между сраженията или следват войските по фронтовете като кореспонденти. Така младата българска литература съзрява във войните и от бойните полета се завръщат бъдещите класици на националната ни белетристика.

"Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх."
Из книгата

"Шедьоври на българския военен разказ" е представителен сборник с най-добрите образци на военната ни проза. Някои от творбите в него като забележителния цикъл на Владимир Мусаков са незаслужено пренебрегвани през годините, а други като разказите на Елин Пелин, Добри Немиров, Кирил Христов и Тодор Кожухаров са инкриминирани и обречени на забвение за повече от сто години. За нас е чест да ги представим отново на българския читател.

Книгата включва произведенията на:

• Иван Вазов;
• Кирил Христов;
• Стефан Руневски;
• Елин Пелин;
• Йордан Йовков;
• Георги Райчев;
• Добри Немиров;
• Владимир Мусаков;
• Тодор Кожухаров;

"Полкът се беше окопал срещу непристъпните позиции на няколко пъти по-голяма турска сила. Бе заповядано да се не напада, доде не дойде подкрепление, ала здраво да се държи заетият хълм. И ето вече от цяла седмица многобройният неприятел налита, пълни дола с убити и ранени и бяга пак презглава назад. Турските топове бучат от сутрин до вечер, но стрелбата им е тъй неточна, че само забавлява момчетата. Гранатите орат земята на няколко километра зад тях, повечето пъти без да се пукнат. Нашите пък: вземат ли на око някоя турска батарея, непременно я накарат да замлъкне.
Войниците бяха бодри. Пуканицата изострюваше остроумието им. Те се окопаваха по-дълбоко - повече за да се топлят, отколкото да се запазят по-добре. Бе странно да чува човек по цял ден шегите и смеховете им сред адския трясък на гранатите.

Едно им липсваше само, за да няма на света по-честити от тях: храна. Вече седмица глозгат сух като камък хлебец, а от вчера останаха и без него. Никой не бе турял трохица в уста. Тям бе малко криво, дето са ги забравили - толкова повече, че него ден беше празник, но не се чуваше никакво роптание. Те пресрещаха и отбиваха турците със същата жилавина, макар че по лицата им личеше голямо изтощение. Само офицерите изглеждаха сърдити и ръмжаха от мъка, като гледаха изпитите жълто-зелени лица на момчетата.

По едно време в дола зад позициите се зададе, тичайки, широката фигура на търновчето, чието име никой не знаеше, но който на всички в полка бе известен под прозвището На-Тупурдуто-брат-му. Войниците надзърнаха и се развикаха, защото знаеха, че На-Тупурдуто-брат-му бе проводен от полковия командир да види, не е ли затънал обозът някъде наоколо в прочутите калове на одринското поле и да го докара час по-скоро. Пратеникът очевидно идеше с радостни вести. Той махаше неистово с ръце и викаше нещо, което обаче не се чуваше. Все пак разбра се още от пръв поглед, че обозът е близо и по всички наши окопи се понесе радостно ура. Турците изведнъж престанаха да гърмят, навярно ослушвайки се учудени и мислейки, че на българите пристига подкрепление, но след миг стрелбата зачести още повече.

Пъхтейки като локомотив, На-Тупурдуто-брат-му скочи в окопите сред рояк куршуми и изведнъж от всички страни бе обсипан с въпроси:
– Иде ли?
– Точете зъби, момчета! - отговори той.
– Къде е?
– Точете зъби! - повтори тежко дишащ На-Тупурдуто-брат-му.
– Много коля ли са?
– Точете зъби, ви казвам!
И видял да изпъкне пред него дружинният му командир, дигна ръка под козирог и остана ухилен с цялото свое тлъсто потно лице.
– Каква я завърши? - попита го дружинният.
– Намерих го, господин майор!
Войниците наоколо се разтропаха от радост.
– А защо още не иде? - запита пак дружинният командир.
– Чакат да мръкне, господин майор. Открито е, та няма как да превалят. По доловете наоколо кола не върви. Пък може всичко да се пренесе на гръб, без някой нещо да види - прибави той.

Скоро по нанадолнището зад нашите позиции се втурнаха стотина-двеста момчета. Най-напред от всички търчеше На-Тупурдуто-брат-му, приличен отдалеч на голяма търкаляща се топка от сива пластина.
Завчас обозът бе разграбен и пренесен в най-затулен дол около нашите окопи. И разтичаха се едни да кладат огньове, духайки с шинелите си пушека, да не се издигне на висок стълб, та да бъде съпикясан от турците, а други се уловиха да режат месото и да пълнят казаните. Скоро над слабички огньове без пушек бяха поставени дълъг ред казани, около които се въртяха весели войници и хвърляха вътре кой кромид, кой сол, кой шепа червен пипер. На-Тупурдуто-брат-му, чийто батю, именуемий Тупурдуто, беше прочут гостилничар нейде в Търновско, обикаляше около казаните и даваше трескави заповеди:
– Червен пипер! Сипвай още! Изпила ви кукувица ума, дето не сте докарали една кола петелки. Люто, люто трябва, че и Цариград да не ни побере! Турни още по една шепа!

Чорбата се зачерви отгоре като разтопено злато.
В това време по нашите позиции бе безумна радост. Чакайки гозбата да уври, момчетата пушкаха с такава точност, че не бе възможно враг и носа си да покаже. Турците, които отначало мислеха, че то е радост за придошло подкрепление, скоро разбраха, че друга ще е причината на това възбуждение у кара-гяурите. И знаейки много добре какво нещо е глад, те скоро я налучкаха. Не щеш ли пък и На-Тупурдуто-брат-му неволно им помогна... Обикаляйки около огньовете, притеснявайки се, че чорбата не завира, той по едно време извика:
– Ей, момчета, тая работа не ще я бъде тъй! Чорбата няма и до утре да заври на тия клечки! Я дайте тука дърва!
Всички отдавна мислеха същото. И втурнаха се да подклаждат. След малко казаните завряха и над буйно лумналите огньове се дигнаха високи стълбове дим и пара."
Из книгата

Пергамент Прес
София 1229
жк Надежда 3 302 ет. 8 ап. 159
staniotov@abv.bg

Иван Вазов

• Вълко на война
• Иде ли?
• Два врага

Кирил Христов

• Госпожицата
• Гладният полк (или На-Тупурдуто-брат-му)
• Марко Заваралията
• Снежко
• Подарък
• Призраци

Стефан Руневски

• Мъченица
• Мародери
• Едно писмо
• Резезд
• Другар
• Баща
• Един ветеран
• Погребение
• Край Вардара
• Незнайни гробове

Елин Пелин

• Среща
• Страшният съд
• Към Южният фронт
• Радост

Йордан Йовков

• Белият ескадрон
• Балкан
• Белите рози
• Българка
• В строя
• Предвестникът
• Седемте
• Светата нощ

Георги Райчев

• Майчина вяра
• Лало
• Пъстрата броеница

Добри Немиров

• Носталгия
• Вкъщи
• Тържество

Владимир Мусаков

• Кървави петна

Тодор Кожухаров

• По неволя доброволец
• Урок по човещина
• Новобранец
• Пленник
• Младенецът в яслите

Вместо послеслов: Те победиха
Приложение: Българинът като войник