Непобеденият. Битката за съвършенство на Роки Марчиано в един покварен свят

Непобеденият. Битката за съвършенство на Роки Марчиано в един покварен свят Майк Стантън Времетраене: 2:04 мин. Джони Велинов: Моята история Джони Велинов, Ники Александров Времетраене: 2:08 мин. Роджър Федерер Рене Щауфер Времетраене: 0:46 мин. Джошуа Времетраене: 1:04 мин. Roberto Cavalli: Просто аз Роберто Кавали Времетраене: 0:59 мин. Gucci Патриция Гучи Времетраене: 1:48 мин. Барбра Стрейзанд Нийл Гейблър Времетраене: 2:03 мин. Фердинанд Порше Николай Надеждин Времетраене: 0:53 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Роки Марчиано е непредвидимият шампион. Не се боксира сериозно чак до двайсет и четири годишна възраст, често пъти е превъзхождан по ръст и умения. Висок е метър и седемдесет и девет, тежи осемдесет и четири килограма, има къси и дебели ръце, криви крака и стил на булдозер, заради който редовно си спечелва сериозни наказания. Обаче тренира неуморно, в изключителна форма е и притежава неукротимо сърце, което му помага да издържи на свирепите битки. Юмручният му удар, наречен Сузи Кю, е изживяване на границата на смъртта. "Всеки път, когато те удари - споделя негов съперник - виждаш светкавица." На ринга пристъпва като работник от фабрика, който маркира часа си, а после започва да блъска стената пред себе си с привидна несериозност, докато тя внезапно рухва.

"Когато се събудих, не знаех къде съм, нищо не знаех, но имах чувството, че е станало нещо хубаво."
Роки Марчиано, сутринта, след като е станал световен шампион.

"Да седиш до ринга с Мохамед Али и да си поделяте парче грейпфрут или пък да посетиш умиращия мафиот Вито Дженовезе в затвора в Канзас - книгата на Майк Стантън за Роки Марчиано пресъздава великолепни сцени и ни въвежда в хаотичния свят на един непобеден шампион в тежка категория."
Дейвид Маранис

"Това е история, която чака много дълго време, за да бъде разказана толкова добре от надарен писател и репортер като Майк Стантън. Това е история за начина, по който се случваха нещата в бокса, в спорта и в Америка. Книга, която ни показва мита и действителността за Роки Марчиано. Най-накрая истинският Роки си намери достоен съперник."
Майк Лупика

"Една от най-добрите спортни книги, които съм чел. Това е история, на която трудно може да се устои, красиво написана и с точност в детайлите. Подобно на Роки Марчиано, тази книга те удря здраво и не е лесно да я оставиш настрани."
Джонатан Ейдж

"Изкачването на Марчиано към върховете в тежката категория е невероятна история, а Стантън я разказва отлично. Той е направил изключително проучване и е пресъздал откритията си в спираща дъха книга... Авторът описва събития и места с впечатляващи детайли и ги връща към живот... Хора, които сега са само имена от историята, оживяват, обрисувани толкова майсторски."
Томас Хаузер, "Спортинг Нюз"

"На церемонията на стадиона има и още призраци. През 2011 г., докато се подготвя да пътува от дома си във Флорида до Броктън за работна среща във връзка с паметника, Мери Ан Марчиано умира внезапно от дихателни проблеми. Тя е на петдесет и осем. Майка ѝ Барбара е починала от рак на 8 септември 1974 г., почти пет години от деня, в който съпругът ѝ е загинал. Тя е на четиресет и шест. В последните си дни Барбара е на легло и халюцинира, вижда как Роки идва и я вика.
– Роки, още не съм готова - противи се тя. – Трябва да се грижа за Мери Ан и малкия Роки.
Погребана е до Роки в семейната гробница в "Мемориъл Гардънс" във Форт Лодърдейл. "Когато той умря, с него умря и част от майка ми", казва Мери Ан.

След смъртта на Роки семейството изпада в затруднено положение. Недоверието на шампиона към банките означава, че състоянието му е изгубено. На Барбара и децата се налага да напуснат дома си на брега на океана, тя продава диамантите си, за да изплаща сметки. С години напразно търсят парите му. Мери Ан дори се допитва до познат в ЦРУ, за да провери за сметки в швейцарски банки. Понеже вярва, че баща ѝ е крил пари в сейфове, опитва да дешифрира кодираните му послания за улики и подозира, че е използвал фалшивите имена "господин Роко" и "господин Марч". Семейството моли Бърни Кастро да претърси бомбоубежището си, но той заявява, че това е нелепо - там нямало пари. Обаче стават свидетели как други хора от обкръжението на Роки внезапно си купуват ресторанти и подхващат бизнес след смъртта му.

Преди смъртта му Алис, сестрата на Роки, го е питала какво ще прави семейството му, ако с него стане нещо. Той ѝ дава името на адвокат от Роуд Айлънд и ѝ казва, че трябва да се свържат с него. Семейството не знае, но това е същият адвокат, който е въвлякъл Роки в преговори с мафията в Бъфало за курорта Лейжърленд през 1963 г. Но когато опитват да открият адвоката, установяват, че се е самоубил, след като е бил обвинен в рекет.

След смъртта на Барбара овдовялата ѝ майка Бети Казънс се мести в скромното семейно ранчо във Флорида и поема грижите за Мери Ан и Роки-джуниър. Това са тежки дни в живота на Мери Ан. Тя се пристрастява към наркотиците и влиза в затвора след поредица арести за употреба на кокаин, продажба на крек и нарушаване на пробацията, а през 1991 г. - за участие във въоръжен грабеж на клуб "Елвис" във Форт Лодърдейл. От полицията обвиняват нея, друга жена и още двама мъже в използването на счупена щека за билярд, за да пребият мъж, след което са откраднали ключовете, портфейла му и касовия апарат. Мери Ан признава и че е взела няколко бутилки водка. Когато чичо ѝ Сони моли съда за снизхождение, Мери Ан е осъдена на двайсет и два месеца затвор, от които излежава осем.

"Допуснах някои грешки. Просто се замесих с грешните хора - казва тя. – Никога не съм наранила никого. Единствените, които съм наранявала, съм аз и семейството ми. Възпитана съм много добре. Имах добро семейство." Мери Ан казва, че смъртта на баща ѝ е опустошаваща. "Опитах да съм силна и да следвам стъпките му. Мисля, че претърпях поражение, понеже останах в сянката му." През 1993 г. Уилям Нак от "Спортс Илюстрейтид" сяда в кухнята на Марчиано с Мери Ан и баба ѝ Бети Казънс. Мери Ан се смее, като разказва как баща ѝ е взел нея и приятелката ѝ да летят с товарен самолет до Хавай, когато е на дванайсет, а прозорецът се е отворил.
– Въобще не е трябвало да се качваш на този самолет - прекъсва я Бети. – Боже, колко труден човек беше той!
– Но, бабо, можех да получа от него всичко, което си поискам - изтъква Мери Ан.
– Ами аз? - пита Бети. – Дори се наложи сама да си купя билет, за да го гледам как се бие с Джо Луис. А той живееше с нас!
После добавя, че Барбара е трябвало да се разведе с Роки.
– Може и да сляза два метра под земята, но... когато се озова там, ще му кажа на всеобщия любимец едно-две неща.

Мери Ан взема живота си в ръце и с години работи в компания за пазарни изследвания. Помага в отглеждането на Роки-джуниър, който е с петнайсет години по-малък, грижи се и за децата в бейзболните отбори, в които тренира той. Заклета пушачка също като майка си, Мери Ан е диагностицирана с белодробно заболяване. След смъртта ѝ на петдесет и осем години брат ѝ казва, че тя е притежавала качествата на баща им: сила и топлина. "Знам, че сега бди над нас - казва Роки-джуниър. – Тя е там с мама и тате. Сега тя почива в мир." Роки-джуниър, който следва инженерни науки в Атлантическия университет във Флорида, прави кариера в бизнеса с недвижимите имоти. През 2017 г. пуска на пазара ново италианско червено вино от родното място на дядо си, Рипа Театина, и го нарича "Роки Марчиано Монтепулчано д'Абруцо". Говори как баща му е развил силата си като момче, като е носил тежките щайги с грозде в мазето на дядо си Луиджи, а после е въртял пресата за вино. "Единственото, за което съжалявам, е, че не познавах баща си", казва той.

Роки винаги повтаря, че е взел силата от майка си, а упоритостта - от баща си. Пиерино Маркеджано, чийто спокоен живот в обувната фабрика е преобразен от успехите на сина му на ринга, умира на 4 април 1973 г. на седемдесет и девет години от белодробните проблеми, които го измъчват след обгазяването му през Първата световна война. Паскуалена Маркеджано озарява всички с яркото си присъствие още тринайсет години и работи за запазването на паметта на първородния си син - нейния figlio mio, cuore della mia vita. Помага за създаването на фондацията за стипендии, наречена на името му. През 1981 г. е поканена на частен прием в Белия дом с президента Роналд Рейгън за откриването на изложбата "Американските шампиони" на Смитсоновия институт, в която участва и Роки."
Из книгата

Премиум букс ЕООД
София, 1700
ул. Акад.Борис Стефанов 1
books@premiumbooks.eu