Позорище

Комедия, разсмиваща до плач!

Страстта на Костас Папуляс е театърът - и когато внезапно се оказва свободен от брачните окови и с прилично наследство, той решава да преследва мечтата си: да създаде театър. Но в Гърция театри под път и над път, затова тръгва да търси реализация на амбицията си в друга балканска държава. Костас напуска родната Елада, за да скита в чужбина като един нов Одисей.

Поклонникът на Мелпомена първо се отправя към Скопие, там удря на камък, но се сдобива с приятел - амбициозен македонски драматург. Съдбата го отвежда в София, където наивният грък и особено парите му са посрещнати с възторг и ненавист. Следва трагикомична бъркотия, в която са намесени най-страстната българска актриса, ревнив директор на държавен театър, шмекер сърбин ("специалист" по еврофондове), проектоминистър на културата, най-сексапилната секретарка на света и други колоритни образи.

Костас има своята мечта. Но не знае каква цена има тя.

"Позорище" е балканска комедия на абсурда, в която всякакви прилики с действителни лица и събития са абсолютно случайни!

Художник на корица: Дамян Дамянов.

"– Къде паркира? - попита Евридики.
– Откъде да знам къде съм паркирал! - избухна Костас. Тя осъзна, че може би бе прекалила. Хвана го за ръката и се опита да го успокои.
– Не се ядосвай де.
– Ти ме ядосваш!
Той грубо отблъсна ръката ѝ, но Евридики не се отказа. Сега тя се притисна към рамото на Костас и поглади с въртеливи движения на дланта корема му - нещо, което безотказно го успокояваше.
– Милото ми мъжле, как се разпали само за любимия си театър! Без да спира да гали благоутробието му, тя
прошепна в ухото на Костас:
– Ах, как се възбуждам, когато се ядосаш така! Няма да се караме за глупости. Утре е такъв голям ден за любимото ми мъжле!
Тя го целуна и приласка. Костас постепенно се поуспокои. Погледна я почти виновно.
– Права си. Извинявай, Евридики.

След четвърт час Костас паркира пасата пред едноетажната къща на семейство Папуляс. Докато Евридики отключваше входната врата, той плъзна длан по дупето ѝ, а тя хихикаше. Това благосклонно хихикане - знаеше от опит Костас - предвещаваше палуване в леглото по-късно. Съпрузите влязоха в дома си в отлично настроение. Едва прекрачили прага, от вътрешността на къщата към тях се втурнаха с лай два разкошни далматинеца в разцвета на силите си. Те се радваха на Костас, скимтяха, махаха с опашки. На свой ред той ги галеше и прегръщаше.
– Розенкранц! Гилденстерн!
На тати хубавците! На тати бебчетата! Скучахте ли без мен? Кажете, липсвах ли ви? Много ли? Евридики го наблюдаваше с раздразнение отстрани, докато събуваше обувките си с висок ток.
– Понякога се чудя - изтърси тя, - ако имахме деца, тях ли щеше да обичаш повече, или тези кучета.
Костас рязко вдигна глава към нея, наранен от думите ѝ. Искаше да ѝ отвърне нещо, но в гърлото му се бе образувала буца. Без да го погледне, Евридики влезе навътре в къщата. Розенкранц лавна късо и неодобрително след нея, след което завъртя глава и загледа стопанина си с нямо очакване. Гилденстерн не бе толкова деликатен - той направо започна да драска с нокти по входната врата и заскимтя към Костас, за да му подскаже, че е време за вечерна разходка.

Вечеряха калмари от консерва, маслини и студена мусака, която Евридики уж сгря в микровълновата, но Костас установи с неудоволствие, че неговата порция едва-едва се бе затоплила най-отгоре. Той се втренчи мрачно в жена си. Ядеше същата студена мусака вече трета поредна вечер. Евридики в това време гребеше с лъжица от кофичка нискомаслено кисело мляко с парченца касис и гледаше на запис изпуснатото кулинарно риалити на телевизора в кухнята. На екрана участниците в "MasterChef Гърция" се суетяха зад дълги плотове, търчаха напред-назад за продукти и се преструваха, че знаят как трябва да се сготви див лаврак по правилата на гурме кулинарията."
Из книгата