"Колцина от нас са допускали или знаели, че Айрис Мърдок, майсторката на художествена проза и на няколко философски съчинения, е писала и поезия? Представя ни я за пръв път на български език тази колекционерска книжка в лимитиран тираж, с цветни илюстрации, отпечатана на специална хартия, с чийто нюанс искаме да помогнем на едно деликатно пътуване назад, към времето на писането на стиховете. Както подобава на заглавието, книгата представя една цяла година, месец по месец, през избрана за всеки месец... птица. Като полъх от птиче или ангелско крило, в тих и мъдър летеж на сърцето, в минималистичен - някои биха ... |
|
Красив и непокорен роман за бунта, табутата, насилието и еротизма, както и за необикновената метаморфоза на душата. Преди да започнат кошмарите, животът на Йонгхе и съпруга ѝ е обикновен и до голяма степен предвидим. Но сънищата - натрапчиви картини с кръв и жестокост - я измъчват и в крайна сметка я принуждават да се откаже от консумирането на месо. Този малък акт на независимост поставя край на обикновения семеен живот и начало на гротескни събития у дома. Съпругът ѝ, сестра ѝ и нейният мъж напразно опитват да възвърнат контрола си върху Йонгхе, докато тя отстоява избора, превърнал се в свещен закон ... |
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
Тази книга разказва за едно от многото експедиции и издирвания осъществени от вестник Поглед в периода 1966 - 1971 година. Тя е и най-драматичната. Тръгвайки по следите на едно писмо от тогавашна Югославия, разкрихме събития, човешки съдби, драми, прояви на човешка солидарност и на престъпления в нацистки стил. На страницата на вестника обаче се появи малка част от разкритията, колкото и да изглежда днес странно - дори само в част от тиража на вестника. Действаше инерцията на минали вражди, идеологическото противопоставяне и политическата мнителност. И все същата глупост. Потребни бяха четири десетилетия, за да стигнем до ... |
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
"Знам, че си отровен" е стихосбирка, която като змия се увива около сърцето на читателя. Книгата разказва историята на любов, която е предана на мъката, но въпреки яснотата за последствията - позволява сърцето да бъде отровено. Всеки стих е портрет на автора, описващ истинска, вътрешна борба - битката между любов за обич и любов за страст. Първият вид - верен на вечност, поставен на пиедестал. Вторият вид - осъден на страдания, носещ съблазън, заедно със стенанията на сърцето и тялото. Изборът за всеки остава личен, а книгата дава само огледалото. ... |
|
Безсъдбовност е най-известният роман на унгарския писател Имре Кертес. Първата книга от неговата трилогия за Холокоста е наградена с Нобеловата награда за литература през 2002 година. За първи път е публикувана през 1975 година в Унгария след като е била забранена от комунистическия режим в страната. Историята разказва за преживяванията на едно подрастващо момче, което един ден е натоварено на влак за Аушвиц. С пълна отчужденост то наблюдава живота около себе си, ужасите на лагерите и постепенната душевна деградация в света. Кертес, макар да отхвърля твърденията за автобиографичност в романа, тъй като той сам е бил ... |
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |