Париж в книгите на Димо Райков

"Париж - радостта от живота" е книга за града - символ на свободата, любовта и желанието, и правото на човек да изпитва радост от живота, което никой не може да му отнеме.

"Във всеки град има по нещо. В Париж има всичко."
А. Франс

Димо Райков е един от най-интересните съвременни български писатели. Роден е на 31 юли 1954 г. в най-строго охраняваното в страните от някогашния Варшавски договор градче Малко Търново, намиращо се в Странджа планина, на няколко километра от българо-турската граница. Димо Райков завършва минно училище в Бургас и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", дълги години работи като редактор в редица литературни издания и национални медии. Сред длъжностите, които заема, са съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика.

Творческата му кариера започва през 1983 г. със сборника разкази "Стълба от камък", последван от повестта "Жребият" (1987 г.), сборника разкази "Мигът на невестулката" (1989 г.). Издава и романите "Писма до мъртвия брат" (1993 г.) и "Пансионът" (1995 г.). През 2008 г. те са преиздадени в едно томче. През последните няколко години Димо Райков, преди да се установи да живее в Париж, поделя времето си между София и столицата на Франция, творчески плод на което бе един уникален и любопитен триптих за Града на светлината. Той обхваща популярните му и радващи се на огромен интерес книги: "Париж, моят Париж..." (2006 г.), претърпяла три издания, "BG емигрант в Париж" (2008 г.) и "55 тайни на Париж" (2009 г.). Вече живеещ в Париж, писателят издаде и сборника с разкази "Кестени от Париж". Авторът е член на Сдружението на българските писатели и е носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.

Тази книга е един вик - какво става днес с нас, българите? Един вопъл за обич. Но обич преди всичко към себе си. Защото как ще обичаш другите, когато ти сам себе си не обичаш? Как и защо толкова е оскотяла душата ни? Как така при досега с нормалния свят у нас се завихрят ненормални усещания? И още, и още въпроси... И опит за отговори... И много мълчание...

Защото "Няма по-сляп от този, който не иска да види!". Защото "Не е ли доброто повече от злото?". Да, доброто... Което толкова ни липсва на нас, българите - било в родината, било в странство, днес. А може би и утре. Когато безвъзвратно ще сме го изгубили...

"Кестени от Париж" е книга за болката, за усещането за милосърдие, за умението да се докоснеш до чуждата мъка и радост. Това е книга за Париж, но и книга за България. Това е болка за Париж, но и болка за България, това е мечта за Париж, но и мечта за България. Мечта за оная другата България, България на солидарността и на простата човешка радост, че живееш, дишаш, че се радваш на късчето живот, дарено ти от Бога, и то не сам, а в общност от съмишленици - хора с чувствителност и усещане за състрадание към ближния. Да, за оная другата България, която, дай боже, някога да я усетим наяве, а не само във въображението и в лепкавите си сънища... На емигрантите в чужбина и на емигрантите в родината си...

"Тези разкази вопли са моят пореден опит да надникна там, в бездната на парижкото метро, там, в подземията на оня, другия Париж, където спят, трудят се, дишат, пеят и... плачат те, моите герои, далеч от дом и родина..."
Димо Райков