Обърната пирамида

"Универсалният критически обглед на "Обърната пирамида" предпоставя определението роман-антиутопия, но творбата всъщност е ре-антиутопия, защото е картина на съвременната наша действителност. Антиутопията говори за събития, които може би никога няма да се случат, но у нас утопията се е сбъднала. Пирамидата се е обърнала още в ранната есен на 1944 г. и до ден днешен стои обърната. Сбъднатата утопия за сегашните поколения е т. нар. преход, който колкото повече се сбъдва, толкова повече изнурява и подлудява номинално живеещите обикновени люде. Това печално време поетът-романист го рисува с бароковия размах на фарса и гротеската, на социално-психографската сатира, в която бушува екзистенциалният драматизъм.

Заглавието и съдържанието на книгата са метафора. "Обърната пирамида" не е статичен обект, а особен метафизичен механизъм, чрез който "Третото аз" на разказвача виртуозно вмества ту спомените в измеренията на болезнения живот, ту болезнения живот в измеренията на спомените, където възходът е пропадане, а пропадането възход (според нравствения избор).

Тъжен роман за изкушени, жилести читатели, сродил се равностойно с почтеното визионерство на кол оси в алегоричния документализъм като Евгений Замятин, Борис Пилняк, Карел Чапек, Андрей Платонов, Франц Кафка, Оруел, нашите Георги Марков, Евгений Кузманов, Христо Бойчев..."
Пламен Анакиев