Къде са децата?

Къде са децата? Мери Хигинс Кларк Времетраене: 0:48 мин. Мери Хигинс Кларк Времетраене: 1:50 мин. Лято в Ирландия Стефана Белковска Времетраене: 1:05 мин. Божието число Людмила Филипова Времетраене: 1:27 мин. Любов в насрещното Здрава Каменова Времетраене: 0:56 мин. Завръщане у дома Даниел Стийл Времетраене: 1:00 мин. Земя на кланове Сам Хюгън, Греъм Мактавиш Времетраене: 1:05 мин. Мозъкът на щастливите хора Феран Касес, Сара Тейер Времетраене: 1:04 мин. Усилията на любовта Стивън Грос Времетраене: 1:03 мин. 28-дневен рестарт на нервната система Нина Златкова Времетраене: 1:01 мин. Как говорят животните и растенията Габи Доуней Времетраене: 1:07 мин. Възрастта е само число Дара Торес Времетраене: 1:08 мин.

Заключен спомен изпълзява отново...

Нанси Хармън отдавна е заключила мъчителните спомени от първия си брак, зловещата смърт на двете си малки деца и шокиращите обвинения към нея. Сменила е името си, боядисала е косата си и се е преместила от Калифорния в бруления от вятъра Кейп Код. Повторно омъжена, тя отглежда с цялата си любов двете си деца, родени от втория ѝ брак, и ужасната рана от случилото се преди е започнала да заздравява - докато една сутрин не поглежда в задния двор за малкото си момченце и момиченце и не открива само една червена ръкавичка. Веднага разбира, че кошмарът е започнал отново...

Една от най-въздействащите книги на Мери Хигинс Кларк. Неостаряваща история!

Историята продължава в книгата Къде са децата днес?

"17 ноември

Рей слезе по стълбите, като пристягаше възела на вратовръзката си. Нанси седеше на масата с все още сънената Миси в скута си. Майкъл закусваше по типичния за него начин безмълвно, спокойно и вглъбено.

Рей разроши косите на момчето и се приведе да целуне Миси. Нанси вдигна глава и се усмихна. Беше дяволски хубава. Около прекрасните сини очи вече се забелязваха тънки бръчици, но никой не би ѝ дал трийсет и две. Рей бе само с няколко години по-голям, но винаги се бе чувствал много по-възрастен. Може би заради нейната ужасна уязвимост. Забеляза издайническото рижаво, което се беше показало при корените на тъмните ѝ коси. Десетки пъти бе изпитвал желание да я помоли да ги остави с естествения им цвят, но така и не посмя.

– Честит рожден ден, скъпа - прошепна той.
Видя как цветът изчезна от лицето ѝ. Майкъл изненадано вдигна поглед.
– Днес рожденият ден на мама ли е? Не сте ми казали.
Миси също се изправи.
– Значи мама има рожден ден? - Изглеждаше доволна.
– Да - потвърди Рей. Нанси бе впила поглед в масата. – И довечера ще празнуваме. Ще донеса голяма празнична торта и подарък и ще поканим на гости леля Дороти. Нали така, майче?
– Рей... не! - Гласът на Нанси бе тих и умоляващ.
– Да. Спомни си, миналата година ми обеща, че тази ще...

Празнуваме не беше точната дума. Той не можеше да я изрече. Но отдавна знаеше, че някой ден ще трябва да променят модела, по който неизменно минаваха рождените ѝ дни. В началото тя беше затворена в себе си, избягваше го и обикаляше къщата или се разхождаше по плажа като призрак в своя тъжен и безмълвен свят.

Но миналата година най-накрая започна да говори за тях... за другите две деца. На този ден изрече с болка: "Сега щяха да бъдат толкова големи... на десет и единайсет години. Опитвам се да си представя как щяха да изглеждат, но не успявам... Всичко от онова време е толкова замъглено. Като някакъв кошмар, който съм сънувала и забравила". "Така и трябва да бъде - успокои я Рей, - забрави всичко това, скъпа. Дори не се питай повече какво се е случило!" Споменът засили решението му. Той се приведе към Нанси и погали косите ѝ. Жестът му беше нежен и едновременно с това покровителствен.

Нанси вдигна поглед към него. Молбата, изписана на лицето ѝ, се смени с колебание.
– Мисля, че не...
Майкъл я прекъсна.
– На колко години ставаш, мамо? - попита той делово.
Нанси се усмихна... искрена и сърдечна усмивка, която като някакво вълшебство разсея напрежението.
– Не е твоя работа - отвърна тя.
Рей бързо отпи глътка кафе.
– Добро момиче - каза той. – Ето какво ще ти кажа, Майк. Днес следобед ще те взема от училище и ще отидем да купим подарък на мама. Сега по-добре да тръгвам. Един човек ще идва да огледа къщата на Хънт. Искам да подготвя документите.
– Тя не е ли дадена под наем? - попита Нанси.
– Да. На онзи господин Париш, който всяка година отсяда в горния апартамент. Сега пак е там, но е предупреден, че при нужда имаме право да го показваме на клиента. Къщата е чудесна за ресторант, а и преустройството няма да глътне много средства. Ако успея да я продам, ще изкарам добра комисиона.

Нанси пусна Миси и го придружи до вратата. Той я целуна леко и усети как устните ѝ потръпваха под неговите. Доколко я беше разстроил с този разговор за рождения ден? За момент обладан от инстинктивен порив, изпита желание да ѝ каже: "Хайде да не чакаме до довечера. Ще остана вкъщи, ще вземем децата и ще отидем да прекараме днешния ден в Бостън". Вместо това се качи в колата си, махна им, даде на заден и потегли към тесния черен път, виещ се през един акър гора, преди да се включи в главното шосе, което пресичаше целия Кейп Код и стигаше до центъра на Адамс Порт, където се намираше неговият офис.

Рей е прав, помисли си Нанси, докато бавно се връщаше към масата. Време беше да престане да следва моделите от вчерашния ден... да престане да си спомня и да гледа само към бъдещето. Чувстваше, че част от нея все още бе странно вцепенена. Знаеше, че съзнанието ѝ бе спуснало защитна завеса, за да я откъсне от болезнените спомени... но имаше и нещо друго.

Сякаш целият ѝ живот с Карл бе неясно петно... цялото това време. С мъка си припомняше къщата в района на университета, обработения глас на Карл... Питър и Лиза. Как изглеждаха тогава? С тъмни коси... и двамата, също като Карл... И твърде тихи... прекалено потиснати... повлияни от нейното колебание... А после вече ги нямаше."
Из книгата

Мери Хигинс Кларк е американска писателка, известна в цял свят като майстор на съспенс-трилъра. В творческата ѝ биография се включват повече от 30 романа, които стават световни бестселъри (само в САЩ, книгите ѝ са продадени в повече от 100 милиона копия). Освен с тях, Мери Хигинс Кларк е известна и с колекции от кратки разкази, исторически роман, мемоар и две детски книги. Две от нейните книги са адаптирани за игрални филми, а много от други нейни творби са претворени и в телевизионни сериали. Многократно е сред най-продаваните автори на Ню Йорк Таймс. Освен това е носител на престижни награди за литература като американската награда Едгар (на името на Едгар Алън По), на наградата Malice Domestic, която се присъжда се за творби в стил Агата Кристи, на Голямата награда за литература във Франция, литературната награда на филмовия фестивал в Довил и много други. В продължение на дълги години, Мери Хигинс Кларк е известна и като президент на организацията Mystery Writers of America, в която се обединяват професионални писатели в жанра на трилъра и криминалния роман.

Този успех не идва за една нощ. Ето и неговата история, която завършва щастливо, но всъщност съдържа в себе си много примери, че Мери Хигинс Кларк притежава не само талант да пише, но и силен характер. Писателката е родена на Бъдни вечер 1927 г., като второто от три деца. Тя израства в Бронкс, в семейството на ирландския имигрант Люк Хигинс, а майка ѝ Нора е американка от ирландски произход. Семейството притежава ирландски пъб, от който се издържа, но не и без усилия. Бащата на Мери Хигинс е принуден да работи дълги извънредни часове, а когато внезапно умира в съня си, дъщеря му Мери е само на единадесет години. След това тя учи в гимназията Свети Франциск Ксавие", където получава стипендия за академията Villa Maria. На шестнадесет години, Мери Хигинс прави първия си опит да публикува своя творба. Успоредно с ученето, за да помага на семейството, тя работи като оператор на хотел Шелтън ( по-късно споделя, че е прекарала часове, слушайки разговорите на Тенеси Уилямс, но той така и не казал нещо интересно). Въпреки участието на Мери Хигинс в плащането на сметките, средствата не стигат и семейството загубва къщата си и се премества в малък апартамент.

След завършването си, Мери посещава училището за секертарки в Уудс. На осемнадесет години започва първата си работа като секретарка в рекламна агенция, където научава много неща, които са ѝ полезни по-късно. Следващата ѝ работа в продължение на една година е като стюардеса на Pan American Airlines. Докато нейните връстници завършват колеж, тя лети в Европа, Африка и Азия. През 1949 г. Мери Хигинс се омъжва за съседа си Уорън Кларк, като през следващите осем години в семейството вече има пет деца. Бракът на Мери Хигинс Кларк е щастлив, но след 15 години, съпругът ѝ Уорън умира от сърдечен удар.

През годините, докато е у дома и се грижи за семейството, Мери Хигинс е натрупала и известен опит в писането на кратки разкази, които опитва да продава. След като овдовява, тя започва да работи като сценарист за радиопредаване. Скоро настъпва и момент, в който художествените произведения в краткия жанр вече не се заплащат добре и списанията се концентрират върху статиите за самопомощ. Затова, по съвет на агента си, в ранните сутрешни часове, преди децата ѝ да тръгнат на училище, Мери Хигинс започва да пише първия си роман. Той е посветен на Джордж Вашингтон и е публикуван през 1969 г. Макар че не се продава твърде добре, той дава на Мери Хигинс увереността, че може да пише романи и да намери издател. Големият успех идва, когато писателката се насочва към жанра съспенс-трилъра. Романът Къде са децата е купен през 1974 г. за три хиляди долара. Веднага след продаването му, Мери Хигинс се записва в колеж и получава степен по философия. Тя продължава с писането и през годините са публикувани повече от 50 романа. Шест от тях са написани със съавтори, сред които са Алафеър Бърк (за Убиецът на спящата красавица, Няма да има утре и други), както и с една от дъщерите ѝ - Карол Хигинс Кларк (в Отвличане по Коледа).

Макар да не вярва, че ще се омъжи отново след един неуспешен брак, продължил между 1978 и 1986 г, Мери Хигинс Кларк се омъжва за трети път за Джон Конъни, с когото живее е Ню Джърси. Двамата имат общо седемнадесет внуци.

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg