Светлина в ключалката. Поезия

"Стиховете на Елена Янева са изтъкани от светлина, радост, тишина и щастие. В тях бълбука нейната неизтребима виталност, която прави поезията ѝ млада, а енергията ѝ – все така силна. Елена знае как да води тази енергия през строфите, как да я накара да разтвори крилете на стихотворението, и то да полети в нейните никога непредвидими посоки. Защото светът на Елена е ярък, дълбок, вълнуващ. Като всеки свят на много надарен поет."
Валентина Радинска, редактор

"Елена Янева знае всичко за чудесата, наднича през ключалката на небесните долапи, знае колко тежи душата и колко високо е. С думите на кръвта и с порасналите любовни думи тя разговаря с Бог. В поезията ѝ небето е отворено и сбъдва всички желания, изречени на глас. И нищо, че има чифт готови за бягство обувки зад вратата, тя може да измисли по-реален славей, да утеши самотен жерав, да не спира да те обича."
Роза Боянова

Високата душа

Не е моя работа да спасявам света.
Това, което мога да сторя,
е да разказвам.
Мога да си измисля един
по-реален от другите славей
и да опиша
дъжда, притаен в перушината му.
Мога да чуя мелодията
на вятъра
в стъпките на самотния жерав,
закрачил през зимните ниви,
вцепенен от снега.
Немилостива, разтърсваща
с продължението си гледка -
и той, и аз вече знаем,
че никога няма да танцува отново -
какво като плодоносна
и жертвоготовна е
до свършека на очите му есента!
Така че - не е моя работа да спасявам света.
Това, което мога да сторя, е
да не спирам да те обичам.
Да не спирам да говоря за любовта
в най-протегнатата си дължина.
На хълм, на смрачаване, напосоки,
в посоката на всички сърца.

В сърцето на моя брат
и на сестра ми.
В сърцето на целия свят
мога да се прицелвам
с букет от божури през май,
да вярвам
в разцъфтели врати без ключалки,
в непреклонната хубост
на откършената от лятото младост
на позлатените небеса.
Много е.
И е малко.
Каквито са всичките малки
наши надскачания,
всяка по-рязка промяна на времето, всяко
иззвънтяване на прозрачен комар
или сблъсък на чаши.
Наистина мога да не преставам
да говоря за любовта.
В такта на нескончаемото накланяне
на телата ни към земята, бих могла
да разказвам...
На теб. На всичките мои сестри.
И на братята ми.
Ненужно и нагласено е друго спасяване,
камо ли на света.
Това, което мога да сторя, е

да помилвам.
Да укрепя коленете на красотата ви,
гръбначния стълб на усмивките,
гравитацията в ставите...
Казват, душата тежала двайсет и един
грама...
За всичкото нейно останало се мълчи.
Обаче аз знам.
Когато говорим за любовта се добавя
поне сантиметър към
височината ѝ.
Елена Янева

Библиотека България 2022 ООД
София, п.к. 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 33, вх. Б, ет. 4, ап. 24
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg