Неуправляеми или атипични?

Неуправляеми или атипични? Клер Стрид Времетраене: 1:21 мин. Естественото решение за бебешкия сън Поли Мур Времетраене: 1:05 мин. Красив свят Джеймс Норбъри Времетраене: 0:42 мин. Анатомия на страстта Д-р Емили Джамия Времетраене: 1:07 мин. Неустоимото желание да се влюбиш във врага си Бриджит Найтли Времетраене: 1:07 мин. Шест дни в Бомбай Алка Джоши Времетраене: 1:03 мин. Баланс в храната и душата Дари Миленова Времетраене: 0:56 мин. Златна енциклопедия за деца Времетраене: 0:52 мин. Светлините на Париж Пам Дженоф Времетраене: 1:03 мин. Четвъртият Юнас Мустрьом Времетраене: 0:53 мин. На една стъпка от теб Хана Бонам-Йънг Времетраене: 0:57 мин. Фигурки за игра Schleich Времетраене: 4:20 мин.

Висок интелектуален потенциал, дислексия, Аспергер, свръхчувствителност. Да приемем и подкрепим различните деца.

Деца аутисти, странни птици, свръхчувствителни, с дис разстройства, с висок потенциал, атипични или просто различни - тази реалност се определя с термина невроразнообразие и засяга 20% от населението. Как да отгледаш дете, което не се вписва в общоприетите рамки, а системата иска непременно да го вкара в тях? Как да изградиш личността си, когато те третират като проблем?

Авторката на Неуправляеми или атипични? Клер Стрид е минала по този път като дете, а днес помага на семействата и възпитателите да се справят по-добре. Самата тя е с дислексия, дискалкулия и висок потенциал. Изучавала е невронауки, неагресивни модели на комуникация, работи като консултант, преподавател и личен коуч по емоционална и междуличностна интелигентност. В тази книга тя ни обяснява как функционират тези необикновени деца, споделя правилния подход и практическите средства, с които да им помагаме без чувство за вина и непрекъснати битки.

"Да си различен не е нито нещо хубаво, нито нещо лошо. То означава само, че имаш достатъчно смелост да бъдеш такъв, какъвто си."
Албер Камю

И така, кое ви накара да разгърнете тази книга? Думата неуправляем или думата атипичен? Доста често съм чувала да казват по мой адрес: "тя е неуправляема". Това бяха силни и категорични думи, които звучаха странно, защото самата аз не бях в състояние да управлявам себе си. Колкото повече се стараех да го правя, толкова повече ми се струваше, че успявам да заблудя околните! Но не беше така. Към заглавието на книгата бих могла да добавя и отнесена. Разбрах, че съм атипична много преди да мога да го изразя. А като факт го приех едва наскоро. Какво се крие зад понятието атипичност?

Днес често се говори за аутисти, за странни птици, за свръхчувствителни деца, за деца с дислексии и със специални образователни потребности, за хиперактивни деца и деца със синдром на Аспергер, за свръхнадарени деца и такива с голям емоционален потенциал, за деца индиго, за деца с изпреварващо развитие. В тази книга ние ще използваме понятието различни деца.

Родителите на тези невероятни хлапета често биват упреквани, че прекалено се вторачват в тях. Да, всеки родител е любящ и грижовен. И тъй като малко се знае за невроатипичността, вместо да се разглежда нейната специфика и особеностите ѝ, е по-лесно да се съсредоточи вниманието върху възпитанието на неуправляемите деца. Атипичността се банализира и се третира като модно явление. Да погледнем на проблема от друг ъгъл. За какво всъщност става дума? Става дума за невронно разнообразие. Този термин не се използва често във Франция. В САЩ понятието обхваща всички хора с атипична церебрална функция от т.нар. аутистичен спектър. Всички ли сме аутисти? Не. Но близо 20% от населението попадат в този спектър, като повечето от тях дори не подозират това. Това са хора със специфично невронно окабеляване, откъдето идва и понятието невронно разнообразие. Тази атипичност обхваща лица със следните специфики, които подробно ще представя по-нататък в книгата.

Първо, т.нар. дис разстройства, или специфични разстройства на уменията за заучаване. От тях настръхва косата на учителите, особено ако трябва да се справят с дете с дислексия или дисортография, сричащо и малтретиращо краснописа и правописа. Често се наблюдава смесено едновременно проявление на две или три разстройства. Невронното разнообразие обхваща и лица, страдащи от синдром на дефицит на вниманието със или без хиперкинетично разстройство (СДВХ).

При дефицит на концентрация и внимание могат да се наблюдават и някои поведенчески прояви, като оказване на съпротива или тревожност. Надареността (деца с висок потенциал, деца чудо, вундеркинди и пр.) също се отнася към атипичността. Основава се на коефициента на интелигентност (IQ>130), определен по теста WAIS (тест на Векслер за изследване на интелекта за възрастни). Т.нар. група аспи (от синдром на Аспергер) обхваща лицата с разстройства от аутистичния спектър. За тях са характерни склонността към ритуализиране на някои действия, както и сериозни нарушения на социалните умения. Това поведение е илюстрирано в известния филм Рейнман (1988 г.), от главния герой в сериала Атипичен или пък от персонажа Шелдън в сериала Теория на големия взрив. При тях е възможно да се наблюдава висок потенциал, както и в повечето случаи изострена емоционална чувствителност към заобикалящата и социалната среда, неразбиране на социалните кодове, дефицит на увереност в собствените сили, особено отношение към логиката, интелекта и правилата.

Ние се раждаме такива. Първите признаци на тази различност се появяват много рано, но се откриват едва след като детето тръгне на училище. Характерните особености са следните: усамотеност, неразговорливост, неподчинение, силна емоционалност, слаба комуникация с другите деца, непохватност, изблици на насилие, остра реакция при несправедливост, оспорване на поведението на другите деца и на преподавателя. Като добавим трудностите в писането на домашни, напрежението за постигане на висок успех, отношението на детето към категорията време - всичко това превръща училището в истински кошмар. Добре ви е познато притеснението на малкия ви син, когато ви подава тетрадката си, убеден, че пак ви е разочаровал, както и раздразнението при мисълта за поредната вечер, която ще прекарате над домашното, недоумявайки как е възможно дъщеря ви да не разбира тази елементарна задача. И вместо да приключи бързо с нея, да протака безкрайно мъчението...

Вие сте в началото на пътя, който предстои да извървите с децата си. Труден път, криволичещ между специалистите, системата, организирането на всекидневието, стреса, както и загрижеността и уважението към всеки участник в живота на детето ви. Как да отгледаш дете, което е извън рамките, а системата всячески се стреми да го вкара в тях, за да го признае и криво-ляво да поеме грижите за него? Как самото дете да придобие самочувствие, когато всяко обучение е насочено към това, което не умее, а не към дарбите му? От невроатипичните се очаква да се стараят, да влязат в калъпа, да престанат да бъдат проблем. Как да се развиваш, когато усещаш, че си проблем? Когато това, което е твоето дарование, твоето богатство, е отхвърляно, подценявано, обезценявано?

Ние, невроатипичните (това е научният термин, под който ни категоризират независимо от нашите емоции, усещания и заложби, често неподозирани за околните), живеем в свят, който не използва кодовете, цветовете и вкусовете, обичайни за по-голямата част от населението. Това е прекрасен подарък, който е време да получите. Тази книга е адресирана преди всичко към родителите на необикновени деца, които заслужават особено внимание, предлага им ключ и решения, за да помагат успешно на децата си, осъзнали и приели сложната ситуация без чувство за вина и без изтощаващи непрестанни битки. Тази книга е глътка въздух, практическо ръководство, признаване на трудното положение на родителите на атипични деца. В нея са представени преживени ситуации, свидетелства, конкретни инструменти и за първи път - моята методология черно на бяло (което за мен си е сериозно изпитание, ще разберете защо). Не сте сами, има изстрадан чужд опит и той помага! Горещо се на дявам, че това, което споделям, ще ви даде ключ за решаване на проблемите, защото всички ние имаме право да живеем в хармония с различията си!"
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Предговор
Атипичното дете и неговият свят

• Малко числа
• Какво представлява невроатипичността?
• Дис разстройствата
• Надареността
• Дефицит на вниманието със или без хиперактивност
• Аутизъм и разстройства от аутистичния спектър (РАС)
• Отношението към себе си и към другите. Как различното дете вижда себе си
• Как различното дете вижда другите
• (Свръх)чувствителност

Какво всъщност се случва в главата на моето дете

• Приключение #1: когато се появи в семейството...
• Приключение #2: когато тръгне на училище
• Приключение #3: средата, в която расте моето дете
• Приключение #4: оцеляване в социална среда
• Отношение към истината
• В заключение

Капани и лъжеприятели. Как да защитим различното си дете

• Рискът от токсични отношения и от тормоз в училище
• Отношението към чувството за провал
• Въпросът с професионалната ориентация
• Въпросът с диагнозата
• Многообразие на невроатипичността и статут на лице с увреждания

Моят метод за хармонично съжителство с различността в семейството

• Всички заедно
• Да изслушаме всеки, да вникнем в неговата реалност
• Да приемем
• Да простим
• Да опознаем другия чрез себе си
• Да пробваме нещо ново
• Управление на гнева
• Да насърчим стремежа към положително развитие и първите стъпки
• Всеки да намери своето място
• Комуникация и адаптация
• Самостоятелност

Да се научим по-добре да учим

• Определяне на доминиращата памет
• А мултипотенциалните деца?
• Учене с помощта на асоциативни връзки
• Учене с хронометър: методът на доматчето!
• Учене в дигиталния свят
• Училище у дома

Яж, спи, расти

• Ролята на хранителния режим
• Ролята на съня
• Пубертет

Заключение: Богатството на невроразнообразието

• Различността - приемане, споделяне, единение
• Да погледнем различно на света и да помогнем за промяната му
• Това, което трябва да запомним

Защо тази книга се появява едва сега?
Благодарности