Григорий Сковорода
Басни. Трактати

Самобитният украински философ сам изкопал гроба си и легнал в него завинаги.

Григорий Сковорода (1722 - 1794) е изтъкнат украински философ, баснописец, просветител и педагог. Роден е в бедно казашко село. Постъпва в Киево-Могилянската академия, където си спечелва уважението на преподавателите, защото по всички изучавани предмети винаги е първи сред учениците. Увлича се по изучаването на езици, литература и философия. Става полиглот, пътува много из Централна Европа и посещава Полша, Унгария, Австрия, Прусия, Италия. Учи в Университета в Хале.

Когато се връща в Украйна, става преподавател в Переяславския колегиум (по-късно преобразуван в Духовна семинария). Там обаче влиза в конфликт с епископа заради неграмотността на духовенството в областта на изкуството. В резултат на това е уволнен. Става частен учител на сина на богат земевладелец. Поканен е да преподава поетика в Харковския колеж, но му налагат да приеме монашеството. Той обаче заявява, че не желае "да увеличава броя на фарисеите", освен това учи младежите там не на религиозни догми, а на "търсене на човека в себе си". Отново е уволнен.
Последните 25 години от живота си проповядва възгледите си сред хората. Облечен бедно и само с най-необходимите неща и книги в чантата си, той обикаля селски колиби и богати имения, като образова хората. Славата му се разнася надалеч - едни го критикуват, други го хвалят, но всички искат да го видят. През този период написва голяма част от произведенията си.

Според легендите той сам изкопал собствения си гроб, легнал в него и заспал завинаги, облечен в чисти дрехи и сложил ръкописите под главата си. След смъртта му неговите творби се преписват, печатат и разпространяват. Философските трактати на Сковорода са посветени на теми като самопознанието, разума и щастието на човека. Те внушават, че не всяка отрова има неприятен вкус; че не бива да тъгуваш за изгубеното и да не се радваш на останалото ти; че ако постигнеш върха, ще си на средата; че презадоволяването води до ситост, ситостта - до скука, а скуката - до духовна мъка и който страда от това, не може да се нарече здрав. Сред литературните произведения на Сковорода най-забележителни са неговите басни (Харковски басни). Критиката определя творчеството му като нешлифован диамант. Изключително трудният превод на философските тракти, които изобилстват от библейски цитати, е дело на Мариян Петров, а на басните - на Димитър Христов.

КВЦ
София, 1113
бул. Шипченски проход 18
kvcbg@abv.bg

Басни

• Кучета
• Врана и щиглец
• Чучулиги
• Глава и тяло
• Чинка и щиглец
• Часовникови колела
• Орел и сврака
• Мравка и свиня
• Две кокошки
• Вятър и философ
• Магаричка и нож
• Орел и костенурка
• Сова и дрозд
• Змия и бивол
• Жаби
• Два ценни камъка: Елмаз и смарагд
• Куче и кобила
• Прилеп и две птиченца - Гургулицин и гълъбицин
• Камила и елен
• Кукувица и косче
• Тор и диамант
• Куче и вълк
• Кърт и рис
• Лъв и маймуни
• Щука и рак
• Пчела и стършел
• Кошута и шопар
• Старица и грънчар
• Славей, чучулига и дрозд

Трактати. Входната порта за християнското благонравие

• Предверие
• Твърдта на беседата
• За Бога
• За вселенската вяра
• За общия промисъл
• За промисъла, специален за човека
• За десетословието
• За истинската вяра
• Благочестие и церемония - разликата
• Законът Божи и преданието - разликата
• За страстите, или греховете
• За любовта или чистосърдечието

Нарцис. Разсъждение за това: Опознай себе си

• Пролог
• Чудото, явило се във водата пред Нарцис
• Разговор за това: опознай себе си
• Втори разговор за същото: опознай себе си
• Трети разговор за същото: опознай себе си
• Четвърти разговор за същото: опознай себе си
• Пети разговор за същото: опознай себе си
• Шести разговор за същото: опознай себе си
• Седми разговор. За истинския човек или за възкресението му
• Симфония

Симфония наречена Книгата на Ахса, за опознаването на самия себе си
Беседа, наречена Втора, за това, че на блажения му е леко
Божия порта към новата страна в пределите на вечността
Там проверяваме: Лесно ли е да бъдеш блажен?
Първа беседа, наречена Observatorium (Сион)
Втора беседа, наречена Observatorium specula, на европейски: Сион
Диалог или разговор за древния свят
основа на диалога
Разговор за древния свят
За беса и за варсава
Извод, че всичко на света е похот на очите, грижа и горест
Райски край