Жан дьо Лафонтен (1621 - 1695) е най-великият баснописец след Езоп. Автор е на многобройни литературни произведения. Безсмъртна слава му донасят неговите басни, публикувани от 1668 до 1694 година.
В настоящия том са събрани в нов превод най-популярните басни на Лафонтен.

Басните са забавни кратки истории, които ни помагат по-добре да разбираме необятния свят на човешките взаимоотношения. Героите в тях са умни и глупави, храбри и боязливи, скромни и горделиви, трудолюбиви и мързеливи, великодушни и завистливи, хитри и наивни. В духа на древния си учител Езоп, френския баснописец Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората - за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Повече от три века басните на Лафонтен, като "Вълкът и агнето", "Лисицата и гроздето", "Заекът и костенурката" и "Кокошката със златните яйца", ни учат какви трябва да бъдем и какви не, как трябва да постъпваме и как не в живота.

Жан дьо Лафонтен е един от най-известните автори на басни в световната литература. Роден е на 8 Юли 1621 г. във френския град Шато Тиери, област Шампан. Прекарал детството си най-вече сред горите, тъй като баща му бил лесничей. През 1647 г. той предава на малкия тогава Лафонтен длъжността на горски и го убеждава да се ожени за 15-годишно момиче. Съвсем скоро след сватбата заминава за Париж, където живее до края на дните си, заобиколен от приятели и поклонници на таланта му. Именно там следва богословие и право, но през повечето време е отдаден на двете си страсти - философията и поезията.

Първите стихове, които превръщат Жан дьо Лафонтен в първокласен поет, са написани през 1661 година. Те са събрани в произведението "Елегия към нимфите от Во", в което той се застъпва за Краля-слънце Луи XIV относно нерадостната съдба на Никола Фуке (домакин на двора на крал Луи XIV). По този начин Лафонтен си печели име и става много известен.

Всъщност, голямата заслуга на Жан дьо Лафонтен за историята на литературата се състои в новият жанр, който той възражда. Заимствайки от древните автори, той внася нещо ново и негово, а именно външната фабула в басните. Чрез тях писателят разкрива порочните нрави на лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. В басните му ловките и хитрите винаги тържествуват над простоватите и наивни животни и хора. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане.

Жан дьо Лафонтен умира на 13 април 1695, на 74 години. Днес, три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.