В едни други, по-различни времена...
Тук децата нямат смартфони, нито следят в захлас новите интернет знаменитости. Те са на улицата, увлечени в своите въображаеми игри - и понякога попадат в съвсем истински приключения. И стават главните герои в тях.
"Следите остават" и "Произшествие на тихата улица" са любими на цели поколения приключенски романи, които учат децата да са не само дръзки и наблюдателни, но и честни и достойни личности. Нещо, което сякаш се позабравя в нашето съвремие.
"Идеологическият фон не може да бъде изтрит, но центърът на всичко е Приключението - това Приключение, към ... |
|
|
"Преди да се родя и след смъртта ми" създава нова, неидеализирана картина на българското село от 20-те години на XX век, пречупена през всевиждащия и надсмиващ се поглед на разказвача. ... |
|
|
Разкази и кратки биографични бележки ... Разкривайки материалното и фалша в "Дамата с рентгеновите очи", Светослав Минков показва на читателя как суетата, кокетността и желанието за красота и богатство могат да заслепят дадена личност. Дарена с възможността да вижда през човешка плът, Мими Тромпеева остава сляпа за духовните ценности на любимия си Жан. ... |
|
|
"Всъщност Смирненски с изключителна изобретателност борави със символистичния арсенал и точно затова изобщо не му се налага да се отървава от него. Напротив, оказва се, че неговата романтична натура има нужда именно от богатството на тази приповдигната образност, за да изрази емоционалните и мисловните полюси, в които вижда света. От друга страна, той неведнъж с лекота обръща символистичния език срещу него самия, кара го да се самоиронизира...
И така, творчеството на Христо Смирненски остава един от редките примери за щастливо съчетание на социално-политическа актуалност с писателски талант в нашата литература. Но ... |
|
|
"В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорието. Бяхме неколцина човека, натъпкани плътно един до друг в дъсчения сандък, едни седяха с лице към конете, други с гръб, трети се бяха настанили ребром, всички бяхме измръзнали, омърлушени и уморени. Връщахме се от лов, омотани в шалове, с вдигнати яки, с нахлупени капи или гугли, тъй че нито едно лице не се виждаше цяло. Изпод гуглите и шаловете димеше пара от дишането на хората, пара димеше и от ноздрите на конете. Когато човек пътува с шейна, изстива бързо, студът пропълзява по цялото му тяло, очите започват да сълзят, цялата природа наоколо започва да ... |
|
|
Юбилейно издание по случай 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов. ... "Пристъпваше пред мен с малко странна походка – много лека и малко скована в същото време – като гълъб или като чайка, която предпазливо крачи по мокрия пясъчен бряг. Беше облечена в евтина басмена поличка и някакво черно елече – и двете доста омачкани. Не носеше чорапи, макар че пролетта беше доста хладничка. Нямаше чанта или джобче по дрехите, не държеше в ръцете си ни ключ, ни дори носна кърпичка – приличаше наистина на птичка божия, която спи нощем по клоните на дърветата."
Павел Вежинов
Павел Вежинов е роден на 9 ноември ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание. ... "Моите спомени,
птици в нощта,
скитат бездомни,
скитат унесени
вън от света.
Моите песни,
сенки без път,
блесват нечути
в скръбната есен - и
пак замълчат.
Моята лютня, писък в нощта,
стене прокудена
и безприютна
вън от света."
Из "Птици в нощта", Николай Лилиев ... |
|
|
Издание, посветено на 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов. ... Той лежеше в мрака, сърцето му бе неспокойно. И изведнъж си припомни белите коне, сините бели коне, в нощ, каквато не е възможна - гъста като кръв, студена като стъкло. Изящните ноздри, отворени като очи, стремително опънатата шия. Той знаеше много добре защо иска да купи картината. Това беше всъщност неговият пръв спомен, първото нещо, което бяха зърнали смаяните му детски очи.
Светът не беше се появил пред него постепенно и бавно, не бе изплувал от сенките, не бе се втвърдил от хаоса. И тъй да е било - той не го помнеше. Светът се бе отворил пред ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... Пробудено от случайната среща със сръбския военнопленник Иво Обретенович, неизживяното интимно чувство изправя Елисавета пред дилемата: да живее "свободно и щастливо" или да продължи живота си на "угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга". Любовното чувство, за първи път истинско, упойващо силно, преодолява раздвоението. "Познала възраждащата магия на любовта", Елисавета й се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си. ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... |
Книгата включва повестта "Езерното момче" и разказите "В един есенен ден по шосето", "Студено време", "Момчето с цигулката".
Рейтинг: 7.86 / 22 гласа 
