В какво е вярвал Хитлер? Мистичните тайни на Третия райх

Второ преработено и допълнено издание. Водачите на нацистката държава са убедени в своята изключителност. Те се опитват да съвместят окултизма, езотериката, митологията и утопичната литература, а това има чудовищни последици. Теорията за жизненото пространство, за уникалността на арийската раса, опитите за създаване на съвършения човек, преклонението пред езически божества, организирането на тайни затворени общества - без изучаването на всичко това няма как да разберем действията на Адолф Хитлер. Възможно ли е да се гради бъдещето на основата на "отдавна изгубените велики тайни знания"?

Тази книга разказва не само за историята на окултизма в Третия райх, но и разкрива много детайли от религиозните пристрастия, вярванията и дейността на неговите ръководители: Хитлер, Гьобелс, Химлер, Борман, Хес.

Книгата е част от поредицата "Втора световна война" на издателство "Паритет".

"Започва "най-тъжният" период от биографията на младия Хитлер. От 1909 до 1913 година той живее във Виена. Недостигът на средства го принуждава да освободи мебелираната стая и да се раздели с Август Кубичек. (Приятелят му се представя блестящо в консерваторията, а гордият Адолф не иска да се чувства унижен от общуването с него.) Хитлер става истински клошар, живее в приюти и се задоволява с благотворителната супа. Но за разлика от другите бездомници, вместо да потърси забрава в наркотиците - той не пие и не пуши, - прекарва по-голяма голяма част от времето си в обществените библиотеки.

"Тогава четях изключително много и при това задълбочено. Цялото свободно време, което ми оставаше след работа, отиваше за тези занимания. През тези няколко години натрупах известен запас от знания, от които се ползвам и до днес. Нещо повече. През това време си изградих и известна представа за света и си изработих мироглед, който стана гранитният фундамент на сегашната ми борба. Към възгледите, които си изработих тогава, впоследствие ми се наложи да прибавя съвсем малко, без да променям нищо от предишното. Напротив. Сега съм твърдо убеден, че всички творчески идеи се оформят в общи черти у човека още на младини, ако изобщо той е способен да мисли творчески. Сега различавам мъдростта на старите, която е резултат от солидна аргументация, предпазливост и жизнен опит и гениалността на младите, които с щедра ръка даряват човечеството с благотворни идеи и мисли, макар понякога и в неоформен вид. Младостта дава на човечеството строителния материал и плановете за бъдещето, от които мъдрата старост слага тухлите и строи зданието, понеже така наречената мъдрост на старите не задушава гениалността на младите."

В последните редове е скрит ключът към разбирането на заблудите на Хитлер, които в края на краищата довеждат неговата империя до крах. Той така и не успява да разбере, че непълноценното му образование, без надзор и напътствия от опитен учител, го лишава от правото да съди за каквото и да било извън твърде ограничените си знания. Той вярва, че изборът на онези книги и теории (в повечето случаи случаен), които чете и усвоява през младостта си, му е позволил да се докосне до истината, да узнае за света повече от другите. От Артур Шопенхауер Хитлер заимства фатализма и волунтаризма, като отхвърля всички будистки елементи. От Фридрих Ницше - концепциите за еволюцията и свръхчовека, забравяйки, че философът подкрепя теза, според която свръхчовекът по пътя към самоусъвършенстването трябва да се бори със себе си, а не с околните. Хитлер попива от Рихард Вагнер расизма и езичеството, но отхвърля неговите християнски идеи.

По същия начин постъпва и с теориите на Елена Блаватска, Жозеф дьо Гобино, Хюстън Чембърлейн, Гуидо фон Лист и Адолф Ланц. И тогава зад сложната мозайка от философски, митологични, палеофантастични и езотерични елементи се очертава грубият монолит на яркия антисемитизъм. Този елемент от светогледа на бъдещия фюрер, който се превръща в мъчение и смърт за милиони евреи, също се развива във виенския период от живота му. Нека видим какво казва Хитлер за своето отношение към евреите:

"Когато веднъж минавах по оживените улици в центъра на града, неочаквано се натъкнах на някаква фигура с дълго палто и къдрава черна коса. Първата ми мисъл беше: и този ли е евреин? В Линц евреите изглеждаха другояче. Заразглеждах внимателно и предпазливо тази фигура. И колкото повече се вглеждах в чертите, толкова повече предишният въпрос приемаше в мозъка ми друга формулировка. И този ли е немец? <...> Но евреите ме отблъснаха окончателно, когато се запознах не само с физическата им, но и с моралната нечистоплътност на този избран народ. Нищо не ме накара толкова скоро да променя мнението си за тях, както запознаването ми с дейността им в отделни области. Има ли на света поне едно нечисто дело, поне едно безсрамие от какъвто и да е род и преди всичко в областта на културния живот на народите, в което не беше замесен в крайна сметка някой евреин?

Както във всяка гнойна рана ще намериш червея или личинката, така и във всяка мръсна история непременно ще се натъкнеш на чифутин. Когато се запознах с дейността на евреите в пресата, в изкуството, в литературата и в театъра, у мен неизбежно се засили отрицателното отношение към тях. Никакви добродетелни уверения не можеха да помогнат тук. Достатъчно беше да се приближиш до някоя будка, да се запознаеш с имената на духовните бащи на всички тези отвратителни пиеси от киното и театъра, за да се настървиш срещу тези господа. Това е чума, това е истинска духовна чума, по-лоша от черната смърт, с която плашеха народа. А в какви несметни количества се произвеждаше и разпространяваше тази отрова! Разбира се, колкото е по-малко умственото и моралното равнище на такъв производител на низости, толкова по-безгранична е неговата плодовитост. Подобен субект навъжда безкрай такива гадости и залива с тях целия град. Помислете и за това, колко е огромно количеството на подобни субекти. Не забравяйте, че на един Гьоте природата ни дарява винаги с по 10 хиляди такива мърльовци, а всеки един от тях разнася най-лошия вид бацили навсякъде по света."

Антисемитизмът на Хитлер има дълбоки корени, подхранвани от културния стереотип, създаден в Европа до началото на XX век. И тази нетърпимост изобщо не е частен въпрос в мирогледа на бъдещия фюрер. Напротив, вече като зрял политик той неведнъж подчертава, че неговите позиции по въпроса са принципни. Освен всичко друго той става и привърженик на теорията за "световния еврейски заговор". Това схващане е доста разпространено сред хората с неукрепнал разум, които се опитват да опростят многообразния и често хаотичен исторически процес, придавайки му някакъв смисъл и определеност чрез признаване на хипотезата за тайните сили, "управляващи историята". Хитлер не смята евреите нито за народ, нито за раса, нито за религиозна общност - за него те са "болест", симптом за разложение на националната държавност. В резултат на всичко това крайният антисемитизъм става основа на расовия мит, култивиран в Третия райх.

Хитлер сериозно вярва и доказва пред своите почитатели, че в света съществува - без собствена територия, но напълно развита - универсална и интернационална държава на евреите. Основната черта на тази митична държава е враждебността им към всяка друга национална държава; главните оръдия в "борбата за оцеляване" са пацифизмът, интернационализмът, капитализмът, комунизмът, либерализмът, демокрацията и парламентаризмът. Всички гореизброени доктрини евреите са измислили, за да попречат на другите народи свободно да се развиват. Според Хитлер те в действителност се стремят към световно господство, вземайки под свой контрол икономиката и културата. Развивайки своята теза, Хитлер пише, че еврейският интернационал със своя пацифизъм, световен комунизъм и световен капитализъм нарушава всички известни правила на играта, лишавайки нормалните държави от дори минимален шанс да защитят своите интереси.

Той смята, че, дори евреите да се откажат от своята религия (юдаизма), нищо няма да се промени, защото те не са религиозна общност; ако се откажат от своята националност, смесвайки се с другите народи, ще бъде още по-лошо, защото по такъв начин те ще подкопаят здравето на тези народи; ако се откажат от своята култура и история, ставайки правоверни патриоти - немци, англичани, французи, - ще настъпи катастрофа: евреите ще настроят тези народи един срещу друг, използвайки пари и пропаганда. Хитлер не оставя на евреите нито една "вратичка" - каквото и да правят, те са отговорни за всички беди и проблеми, затова във всички случаи трябва да бъдат отстранявани, изселвани, ликвидирани. През 1912 година Хитлер се преселва от Виена в Мюнхен. В мемоарите си той посочва няколко причини за това. В частност, направо го вбесявало "засилването" на еврейската общност в австрийската столица и от определен момент повече не можел да понася това.

По всяка вероятност причината е измислена - за младия човек е къде по-важно да се опита да намери приложение на своята професия като художник в града, който се смята за "културна столица" на Германия. Макар доходите му да не са по-високи, Хитлер си спомня за първите две години от живота си в Мюнхен като за най-щастливото време. Там той се запознава с поета символист Стефан Георге. Според съвременниците си Георге е "въплъщение на римската култура на рейнска почва" и "Наполеон при двора на музите". Ницшеанският по произход и антидемократичен по същност мироглед на поета го довежда до националистическите идеи. Георге предсказва, че скоро в Германия ще се появи герой, който ще доведе до възраждане на страната, на Европа и на целия свят. Този свръхчовек щял да разкъса оковите на прогнилото общество, да внесе ред в хаоса и да посее семената на новата германска държава. Още в навечерието на Първата световна война литературни последователи, съмишленици и почитатели на творчеството на поета образуват "кръжок на Стефан Георге" - нещо средно между бохемски литературен салон и духовно-естетичен орден. Наричайки себе си космисти, те широко пропагандират естетическите си концепции, придържат се към определен ритуал на поведение и дори подражавайки на своя лидер се обличат в широки черни дрехи.

Повечето от космистите са предвестници на германския фашизъм, а един от тях - Алфред Шулер - е сред първите в Германия, започнали да използва свастиката като символ. След пристигането си в Мюнхен, Хитлер често посещава кафенето и таверната, където се събират членовете на "кръжока Стефан Георге". Атмосферата там му допада. Той слуша речите на Алфред Шулер и е очарован от антисемитската насоченост и езотеричната им наситеност. Твърде вероятно е тъкмо тогава да го спохожда идеята да използва свастиката като символ на националистическото движение. Подобно на повечето ейдетици той е силно зависим от първото си впечатление. Началото на Първата световна война коренно променя живота на Адолф. Той предчувства, че идва краят на неговото жалко съществуване "на дъното на обществото" и се появява шанс без всякакви усилия да се пробва на съвсем друго поприще."
Из книгата

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg