Анима. Стихове

"Има тежки, силни чувства,
които ни изпълват, крещят ни, владеят ни.
Има обаче и такива чувства, които обвиват органите,
съзнанието ни и цялото ни същество с тънък, невидим конец.
Стягат ни бавно, променят ни, движат ни, към невидима посока.
Поезията разплита примката им.
Кара те да дишаш дълбоко.
Стига до всичко, което отричаш, че носиш. Гали го с перото си.
И после просто го пуска на свобода.
Теб също.
Любомира Димов знае как да използва перото си.
Знае, как да носи тази свобода на читателя.
И го прави.
Прави го смело и неосъзнато.
Удря, гали, размества те. Правилно. Обичам думите ѝ.
Свалят ми примката.
Тази книга няма да те направи, друг, читателю.
Тя ще те направи... теб.
Защото, противно на логиката, понякога не прозореца,
а огледалото може да ти покаже свят.
Просто се огледай.
Тук."
Ariadna

Парадокс
Предпазливите сърца
Чупливо
Неверници
Пито платено
Хронична умора
Край
Счупеното носи щастие
Мой
Немирниците
Щастие
Красива си
Или, или
Клише
Тази нощ, добре, че се прибра