Анализа на сънищата. Бележки от семинара 1928 - 1930 г.

Карл Густав Юнг Времетраене: 1:10 мин. Божията нивица Ърскин Колдуел Времетраене: 1:07 мин. Пазители Дийн Кунц Времетраене: 0:53 мин. Bitcoin променя всичко Иван Иванов Времетраене: 0:55 мин. Не съвсем мъртва Холи Джаксън Времетраене: 0:59 мин. Murdle. Кримиграми - том 1 Г. Т. Карбър Времетраене: 1:01 мин. Кармата на вашето дете Сергей Лазарев Времетраене: 1:02 мин. Моят живот с легендите на рока : Биография Тони Кинг Времетраене: 1:04 мин. Отрязаната плитка Майлинда Брегаси Времетраене: 0:58 мин. Повелителката на птиците Карин Ерландсон Времетраене: 1:03 мин. Роза в окови Джули Сото Времетраене: 0:58 мин.

"Семинарните колоквиуми на Юнг са богати на материал, който не може да се намери или само е загатнат в неговите публикувани съчинения. За Юнг те са плодородна почва: той често е развивал идеите си, докато е говорел. Семинарът, публикуван в този том, дава най-пълно описание на метода за амплификация на Юнг в анализата на сънищата на пациентите и най-подробните записки за лечението на пациент мъж от самия Юнг. Взети заедно, семинарите ни дават един Юнг, който е уверен в себе си, спокоен, непредпазлив и недипломатичен, без респект към институциите и важните особи, често с чувство за хумор, дори непристоен, изключително начетен в препратките и алюзиите си, винаги в резонанс с най-деликатните вибрации на разглеждания случай и верен на себе си и на призванието си."
Уилям Макгуайър, Въведение

"Анализите на сънищата е централният въпрос на аналитичното лечение, тъй като е най-важното техническо средство за отваряне на път към несъзнаваното. Основната цел в това лечение, както знаете, е да се достигне посланието на несъзнаваното.

Сънищата са обективни факти. Те не отговарят на нашите очаквания и ние не сме ги изобретили; ако човек възнамерява да сънува определени неща, той скоро разбира, че това е невъзможно. Сънуваме своите въпроси, своите трудности. Ние сме напълно неспособни да повлияем на сънищата си и не действителната ни среда непременно доставя сънния материал.

Сънищата ни са особено независими от нашето съзнание и изключително ценни, защото не могат да мамят. Те са толкова трудни за разчитане, колкото винаги са били и физиологичните факти.

Сънят е опит да ни накара да асимилираме неща, които все още не сме смлели. Това е опит за лечение.

Природата никога не е дипломатична. Ако природата произведе едно дърво, то е дърво и не е сбъркано куче. Така и несъзнаваното не създава маски, това го правим ние.

Ние носим християнския предразсъдък към животното у човека, но животното не е зло, точно както не е и добро. Ние сме зли, човекът по необходимост е зъл, тъй като е толкова добър. Само опитомените животни се държат лошо; едно диво животно никога не се държи лошо, то следва естествения си закон; няма такова нещо като добър тигър, който яде само ябълки и моркови! Едно диво животно е богобоязливо, законопослушно същество, което изпълнява волята Божия по най-съвършения начин. Бикът е доста диво животно и ако убием животното в себе си, убиваме също и истински добрите неща в себе си, не привидно добрите неща.

Човек трябва да има съвършен съзнателен контрол, съвършен стил и безупречна грация и смелост, за да живее в сърцето на варварщината; ако прояви слабост където и да е, с него е свършено. Затова бикоборството е било символ на божественото. Тореадорът е героят, защото той е единствената ярка светлина в тази тъмна маса от страст и ярост, тази липса на контрол и дисциплина. Той олицетворява съвършената дисциплина.

Синхронизмът е предразсъдъкът на Изтока; каузалността е модерният предразсъдък на Запада. Колкото повече се занимаваме със сънищата, толкова повече ще виждаме такива съвпадения - случайности. Спомнете си, че най-старата китайска научна книга е за възможните случайности в живота.

За да обясним определени мисловни процеси в модерния човек, в днешно време не можем да минем без миналото.

Колкото повече човек се обръща към светлината, толкова по-голяма е сянката зад него. Или иначе казано, колкото повече обръщаме поглед към светлината на съзнанието, толкова повече чувстваме сянката на гърба си.

Съзнанието е като търсещ лъч, който минава по полето; само осветените места са съзнавани.

Няма нито едно нещо в нашата цивилизация, което да не се е появило първо във въображението, във фантазията.

Това, което си заровил, дебелее, докато ти слабееш. Ако се отървеш от качествата, които не харесваш, като ги отречеш, ставаш все по-ненаясно с това какво си ти, обявяваш се за все по-несъществуващ, а дяволите ти дебелеят и дебелеят.

Действителното ни съзнание е резултат от работата на хиляди или вероятно милиони години. Във всяко изречение има дълга история, всяка дума, която изговаряме, има огромна история, всяка метафора е пълна с исторически символизъм; те не биха просъществували изобщо, ако това не беше вярно. Думите ни носят цялостността на тази история, която някога е била толкова жива, и все още съществува във всяко човешко същество. С всяка дума ние се докосваме до исторически нишки, така да се каже, вътре в нашите човешки събратя; и следователно всяка дума, която изричаме, докосва тази струна във всяко друго човешко същество навсякъде, където говорим един и същи език. Определени звуци се тълкуват по един и същи начин навсякъде по земята: например звуците на страха и ужаса са интернационални. Животните разбират звуците на страха на напълно различни видове, защото те имат една и съща подлежаща нишка.

Онова, което виждаме от личността, е персоната. Всички тук сме черупки, само повърхности, и имаме много мъглява представа за това какво се крие вътре. Вършейки всичките си дребни задачки, повечето хора вярват, че са своите маски, и така стават невротични. Да си повярвам, че съм точно това, което правя, би било ужасна грешка, няма да си паснем с този човек… Ако хората са идентични с коричката, те не могат да направят нищо освен да живеят биографията си, и у тях няма нищо безсмъртно; те стават невротични и ги докопва дяволът.

Целият смисъл на греха е, че го носиш. Каква е ползата от греха, ако можеш да го изхвърлиш? Ако си напълно наясно с греха си, трябва да го носиш, да живееш с него, това си самият ти. Иначе отричаш брат си, сянката си, несъвършеното същество вътре в теб, което те следва и прави всичко, което ти не искаш да направиш, всичките неща, които си твърде страхлив или твърде добър да направиш. Той извършва греха и ако бъде отречен, бива притиснат към колективното несъзнавано и създава проблеми там. Защото това противоречи на природата, трябва да си в контакт със сянката си, трябва да кажеш: Да, ти си ми брат, аз трябва да те приема. Трябва да си добър със себе си, да не казваш на брат си: Празноглавецо, нямам нищо общо с теб! Грешка е да се отрича сянката. Ако го направиш, от тъмното ще се надигне реакция от колективното несъзнавано под формата на някаква персонификация."
Из книгата

Леге Артис ЕООД
Плевен, 5800
ул. Тодор Влайков № 3
legeartis@el-soft.com

Въведение
Благодарности
Членове на семинара
Хронологичен ред на сънищата
Списък на използваните съкращения
Зимен семестър - първа част

• 7 ноември 1928 г.
• 14 ноември 1928 г.
• 21 ноември 1928 г.
• 5 декември 1928 г.
• 12 декември 1928 г.

Зимен семестър - втора част

• 23 януари 1929 г.
• 30 януари 1929 г.
• 6 февруари 1929 г.
• 13 февруари 1929 г.
• 20 февруари 1929 г.
• 28 февруари 1929 г.
• 6 март 1929 г.
• 13 март 1929 г.
• 20 март 1929 г.
• 27 март 1929 г.

Летен семестър

• 15 май 1929 г.
• 22 май 1929 г.
• 29 май 1929 г.
• 5 юни 1929 г.
• 12 юни 1929 г.
• 19 юни 1929 г.
• 26 юни 1929 г.

Зимен семестър - първа част

• 9 октомври 1929 г.
• 16 октомври 1929 г.
• 23 октомври 1929 г.
• 30 октомври 1929 г.
• 6 ноември 1929 г.
• 13 ноември 1929 г.
• 20 ноември 1929 г.
• 27 ноември 1929 г.
• 4 декември 1929 г.
• 11 декември 1929 г.

Зимен семестър - втора част

• 22 януари 1930 г.
• 29 януари 1930 г.
• 5 февруари 1930 г.
• 12 февруари 1930 г.
• 19 февруари 1930 г.
• 26 февруари 1930 г.
• 5 март 1930 г.
• 12 март 1930 г.
• 19 март 1930 г.
• 26 март 1930 г.

Летен семестър

• 7 май 1930 г.
• 14 май 1930 г.
• 21 май 1930 г.
• 28 май 1930 г.
• 4 юни 1930 г.
• 11 юни 1930 г.
• 18 юни 1930 г.
• 25 юни 1930 г.