К. Г. Юнг. Автобиография
Спомени, сънища, размисли

Карл Густав Юнг Времетраене: 1:10 мин. Смарт Off / On. Изключи екрана, включи се в живота Деница Вълева Времетраене: 1:11 мин. Голяма енциклопедия: Космосът Невяна Кънчева, Димитър Ценов Времетраене: 0:59 мин. Пътеводител в китайския зодиак Теодора Лау, Лаура Лау Времетраене: 0:59 мин. Перфекционизмът: Предимство или заплаха? Огнян Димов Времетраене: 1:03 мин. Кортизол под контрол Марина Райт Времетраене: 0:55 мин. Нежеланият брак Катарина Маура Времетраене: 1:04 мин. Капанът на илюзиите Росица Димова Времетраене: 1:03 мин. Какво знае реката Изабел Ибанес Времетраене: 0:47 мин. Цветът на надеждата Даниел Стийл Времетраене: 1:05 мин. Срещи с Буров Михаил Топалов-Памукчиев Времетраене: 1:04 мин.

Записани и редактирани от Аниела Яфе. "Човек, който не е преминал през ада на своите страсти, никога не ги е превъзмогвал.

Животът ми е история на самоосъществяване на несъзнаваното. Всичко в него цели външно проявление; личността също желае да се разгърне и да преживее себе си като едно цяло...

Ето с какво се заемам сега, на осемдесет и три години - да разкажа моя персонален мит...

Животът на един човек е един несигурен експеримент. Той е като растение, което живее върху своето коренище. Истинският живот е невидим. Споменът за външни събития в моя живот до голяма степен е избледнял или изчезнал. Единствените събития в моя живот, които си струва да се разкажат, са вътрешните преживявания, сред които сънищата и виденията. Те формират prima materia на моето научно дело. Те са огнената магма, от която кристализира камъкът, който трябва да бъде обработен. Те формират изключителността на моя живот и точно това е предмет на моята автобиография."
К. Г. Юнг

"Тази книга води началото си от една Еранос конференция, проведена в Аскона през лятото на 1956 година. Там издателят Курт Волф, в разговор с приятели от Цюрих, сподели своето желание да издаде биография на Карл Густав Юнг в издателство "Пантеон", Ню Йорк. Д-р Йоланде Якоби, сътрудничка на Юнг, предложи задачата на биограф да бъде поверена на мен.

Всички си давахме сметка, че задачата в никой случай няма да е лесна. Негативното отношение на Юнг към публично излагане на неговия личен живот беше добре известно. И наистина, той се съгласи след дълъг период на съмнения и колебания. Но след като го направи, той отделяше цял следобед веднъж седмично за съвместната ни работа. Предвид натовареността на обичайната му програма и колко лесно се уморяваше - защото тогава той вече надхвърляше осемдесет, - това беше немалко време.

Започнахме през пролетта на 1957 година. Имаше предложение книгата да не бъде написана като "биография", а под формата на "автобиография", разказана от самият Юнг. Този план определяше формата на книгата и моята първа задача се състоеше единствено в това да задавам въпроси и да записвам отговорите на Юнг. Макар че в началото той беше доста резервиран, скоро се въодушеви от работата. Започна да разказва за себе си, за своето развитие, съни­ща и мисли с нарастващ интерес.

Към края на годината положителната нагласа на Юнг към съвместните ни усилия, доведе до решителна стъпка. След период на вътрешна борба отдавна потиснати картини от детството изплуваха на повърхността на съзнанието му. Той смътно долавяше тяхната връзка с идеи­те в написаните творби вече като възрастен, но все още не можеше да я обясни. Една сутрин той ми каза, че желае да запише спомените си за детството директно. Дотогава вече ми беше разказал доста от най-ранните си спомени, но все още имаше огромни празнини в разказа.

Това решение беше колкото приятно, толкова и неочаквано, защото знаех какво огромно усилие представлява писането за Юнг. В тази напреднала възраст той не би предприел нищо подобно, ако не го чувстваше като „задача”, наложена му отвътре. Вече имаше доказателство, че "автобиографията" беше оправдана от гледна точка на вътрешния живот на самия Юнг.

Малко след това развитие на нещата, аз си записах една негова забележка: „Всяка моя книга винаги е съдбовна. Има нещо непредсказуемо в процеса на писането и аз не мога да си заповядвам или да предопределям хода му. Така че и тази "автобиог­рафия" сега поема посока, доста различна от онова, което си представях в началото. Да записвам ранните си спомени за мен се превърна в потребност. Ако пропусна да го правя дори само един ден, веднага се появяват неприятни физи­чески симптоми. Щом започна да работя, те изчезват и чувствам главата си главата напълно прояснена."

През април 1958 година Юнг завърши трите глави за детството, за дните в училище и за годините в университета. Първоначално ги нарече "За първите събития в моя живот". Тези глави свършваха до приключването на следването по медицина през 1900 година.

Това обаче не беше единственият пряк принос, който Юнг направи за книгата. През януари 1959 година той беше в имението си в Болинген. Посвещаваше всяка сутрин на четенето на избрани глави от нашата книга, които междувременно бяха приведени във форма. Когато ми върна главата "За живота след смъртта", той каза: "Нещо в мен се раздвижи. Усетих някакъв тласък и трябва да пиша." Така възникна "Късни раз­мишления", където той даде израз на най-дълбоките си и може би стигащи най-далече преценки.

През лятото на същата 1959 година, също така в Болин­ген, Юнг написа главата за Кения и Уганда. Частта за индианците пуебло е взета от един непубликуван и незавършен ръкопис, който се занимава с общи въпроси на психологията на примитивните.

За да попълня главите "Зигмунд Фройд" и "Сблъ­сък с несъзнаваното", аз включих много пасажи от един семинар, проведен през 1925 година, на който Юнг за първи път говори за своето вътрешно развитие.

Главата "Психиатрична дейност" се базира на разговори между Юнг и младите лекари-асистенти от Цюрихската болница за душевноболни Бургхьолцли през 1956 година. По онова време един от неговите внуци работеше там като психиатър. Разговорите се провеждаха в дома на Юнг в Кюснахт.

Юнг прочете ръкописа на тази книга и го одобри. Понякога коригираше пасажи или добавяше нов материал. На свой ред, аз използвах записите на наши разговори, за да допълня главите, които самият той беше писал, разширявах понякога кратките загатвания и премахвах повторени­ята. Колкото повече напредваше книгата, толкова повече се сработвахме.

Произходът на книгата в известна стенен определяше съдържанието й. Разговорът или спонтан­ният разказ е непреднамерен, и този тон е пренесен в цялата „автобиография”. Главите са бързо движещи се лъчи от светлина, нещо като мимолетни проблясъци, които осветяват външните събития от живота и работата на Юнг. За компенсация, те предават атмосферата на неговия мисловен свят и опита на един човек, за когото психиката е абсолютна реалност. Често питах Юнг за специфични факти, свързани с външни събития, но напразно. Само духовната есенция на неговия житейски опит беше останала в паметта му и само тя според него си струваше да бъде разказана.

Далеч по-значими от трудностите, свързани с формалната организация на текста, бяха онези предварителни пречки от по-лично естество, за които Юнг намеква в едно писмо до свой приятел от студентските години. В отговор на една молба, в края на 1957 година, да опише своите младежки спомени, той пише:

"...Ти си абсолютно прав! Когато остаряваме, ние се връщаме назад към вътрешните и външни спомени от младостта. Веднъж, преди трийсет години, бях помо­лен от учениците си да опиша как съм стигнал до понятието за несъзнаваното. Изпълних молбата им като изнесох семинар. През последните години бях посъветван от различни страни да направя нещо от рода на „автобиография”. Не можех да си представя да направя нещо такова. Познавам твърде много биографи, с техните самозаблуди и откровени лъжи и знам твърде много за невъзможността човек да се опише сам, за да си позволя риска от подобен опит."
Из книгата

Леге Артис ЕООД
Плевен, 5800
ул. Тодор Влайков № 3
legeartis@el-soft.com

Бележки от българския издател
Въведение (Аниела Яфе)
Пролог
Ранни години
Училищни години
Студентски години
Психиатрична дейност
Зигмунд Фройд
Сблъсък с несъзнаваното
Делото
Кулата
Пътешествия

• Северна Африка
• Америка: индианците пуебло
• Кения и Уганда
• Индия
• Равена и Рим

Видения
За живота след смъртта
Късни размишления
Поглед назад
Приложение I: Писма от Фройд до Юнг
Приложение II: Писма до Ема Юнг от Америка (1920)
Приложение III: Писма до Ема Юнг от Северна Африка
Приложение IV: Рихард Вилхелм
Приложение V: Septem Sermones ad Mortuos
Речник