"Той предпочел да падне по очи, отколкото да падне по колени." "България... една човешка длан" е поетически животопис на трагичната съдба на поета
Георги Джагаров (1925 - 1995), която започва с февруари 1944 и завършва с последната му изповед. Творбите са с лично - изповедно звучене: зов към умиращия другар, съкровен диалог на бащата със сина, поетически зов към брата, към съпругата, към приятелите. В поезията на Джагаров най-релефен е образът на родната земя с нейните невероятни превъплъщения. Особено място в неговото творчество заема личността и творчеството на Христо Ботев, който е символ и пример, българският идеал. В тази стихосбирка са събрани едни от най-ярките образци на българската поезия, излезли изпод ръката на един истински български поет.