Приключения в Клондайк. Разкази

Джек Лондон Времетраене: 1:47 мин. Силата на наричането Мирослава Митева Времетраене: 0:58 мин. Аз, която не познах мъжете Жаклин Харпман Времетраене: 1:23 мин. Надхитри мозъка си Даниел Т. Уилингам Времетраене: 1:09 мин. По същото време следващото лято Аннабел Монахан Времетраене: 1:14 мин. Ленорман - ръководство и гадателски карти Тони Сейвъри, Чиро Марчети Времетраене: 1:14 мин. Лятото на нарушените правила К. Л. Уолтър Времетраене: 1:09 мин. Лято в Ню Йорк Алекс Астър Времетраене: 1:18 мин. Супервдъхновени Адам Дорси Времетраене: 1:01 мин. Обича ме, не се обичам Катрин Сентър Времетраене: 1:12 мин. Митотворците Тамзин Мърчант Времетраене: 1:17 мин.

Принуден от рано да се труди, за да се издържа, Джек Лондон дълго се лута между много професии и преминава през различни житейски изпитания, докато едни ден не осъзнава, че трябва да поеме към Аляска, завладян от "златната треска", както много други мъже. Животът му е белязан от времето, в което златният пясък се лее като вода в Клондайк, мексиканците се борят за свобода, а ловци на китове и тюлени кръстосват моретата надлъж и шир. Именно това време ражда героите на Джек Лондон - сурови, безмилостни и горди мъже с благородни сърца. Хората, за които авторът разказва така увлекателно отлично знаят цената на всяка изречена дума, но са наясно и с цената на мълчанието. Вълнуващите сюжети и романтичните приключения са умело преплетени с дълбоки философски обобщения, в които жаждата за печалба и жестокостта на времето често отстъпват пред силата на истинското приятелство.

Разказите на Джек Лондон разкриват един отдавна отминал свят, пълен с опасни приключения, с жестоки природни стихии, с неутолима жажда за злато, но винаги носят в себе си несломимата воля за живот и вяра в човешкото начало.

Книгата е част от поредицата "Библиотека за четене" на издателство "Паритет".

"... награда. Успехът, който постигнах в конкурса на вестник "Призив", неволно ме накара да помисля за писателска дейност, но кръвта ми беше още твърде гореща за уседнала работа. Всъщност за момента се въздържах от литературни занимания, ако не се броят два-три опита да напиша за същия този вестник някакви злободневни статии, които редакцията побърза веднага да отхвърли. Извървях пеша всички щати на Америка, от Калифорния до Бостън, нагоре и надолу, и се върнах на Тихия океан през Канада. Дълго време се намирах под силното впечатление на достойнствата и благородството на труда и си изработих трудова дисциплина, пред която евангелските химни бледнееха. "Трудът - това е всичко. Той е пречистване и спасение" - мислех си аз. Не можете да си представите колко се гордеех в онези години от добросъвестно изпълнената си работа през деня. От огромните, открити пространства на Запада, където рядко се срещаше човек и където работата търсеше работника, отидох в претоварените работнически центрове на източните щати, където хората бяха някакви дребни същества и, изплезили език, по цял ден тичаха в търсене

Започнах да гледам на живота от съвършено различна гледна точка. Заклех се, че никога повече няма да се занимавам с физически труд, ако към това не ме тласне крайната нужда и оттогава само това правех - стараех се всячески да избягвам физическия труд. На 19 години се върнах в Окланд и постъпих във "Висшето средно училище", в което се издаваше обичайното училищно списание. Пишех разкази за него, по-точно спомени за морските си впечатления и описания на странстванията ми пеша. В училището останах точно една година, припечелвайки средства като портиер. Страшно ми се искаше да получа университетско образование и за да се издържам, докато бях студент, работех в пералнята и пишех. Но отново не издържах на натоварването и напуснах университета, без да го завърша. Продължих да работя в пералнята, да гладя ризи и прочие, а в свободното си време пишех. После зарязах пералнята и започнах само да пиша, да живея и да мечтая. След тримесечни опити изоставих и писането - реших, че не ставам за писател и заминах за Клондайк да търся злато.Там намерих себе си.

Докато бях златотърсач, баща ми почина и бремето за издръжката на семейството легна на моите плещи. В Калифорния времената бяха тежки, никъде не можех да си намеря работа. Докато търсех с какво да се захвана, написах разказа "Надолу по реката". Изпратих разказа в редакцията и, докато чаках отговор, написах голям роман за агенцията, снабдяваща вестниците с фейлетонни романи, но и той беше отхвърлен. Бях стигнал, както се казва, до последната крайност, изтикан от релсите, готов да се върна в каменовъглените мини или да свърша със самоубийство. Но една сутрин получих кратко писмо от редакцията на списание "Черната котка". А списанието имаше престижа на национално. Беше основано от Брет Харт (известен американски писател). Бях изпратил в него свой разказ от четири хиляди думи. Бях скромен. Отваряйки плика, разчитах да намеря чек за не по-малко от 40 долара. Вместо това ми съобщаваха хладно, че разказът ми е "приемлив" и че след отпечатването му ще ми бъдат изплатени пет долара.

Бях сломен, както може да бъде сломен един много млад, много отслабнал и много изгладнял юноша. Но ето че същия ден вечерта пощата ми донесе още едно кратко писмо от мистър Умбстетър от "Черната котка". Той ми съобщаваше, че изпратеният от мен разказ от четири хиляди думи се отличава не толкова с достойнства, колкото с дължина, и ако му разреша да го съкрати наполовина, веднага ще ми изпрати чек за четиридесет долара. Отговорих на редактора, че може да съкрати разказа наполовина и да ми изпрати парите. Той ми ги изпрати с обратна поща. Именно този случай ме накара да тръгна по писателския път. Както в буквалния, така и в литературния смисъл, бях спасен от разказа, отпечатан в списание "Черната котка". Първата ми книга "Синът на вълка" беше издадена през 1900 година. Джек Лондон умира едва на 41 години.

Кърваво отмъщение
Фортун ла Перл тичаше по снега, клатушкаше се, задъхваше се и проклинаше съдбата си, Аляска, Норм и картите на човека, когото беше пробол с нож. Топлата кръв бе засъхнала на ръцете му, а пред очите му все още се мяркаше преживяната преди малко сцена: - Човекът се хваща за масата и бавно се свлича на пода, картите се пръскат, парите - също, и вцепенение обзема присъстващите. Пауза... Замлъкват подвикванията на банкера, спира тракането на заровете. Минутната тишина се проточва безкрайно, след това избухва оглушителен рев и викове за отмъщение, които го карат да бяга по-далеч от обезумелия град зад него.
– Като че целият пъкъл е станал на крака - презрително мърмореше той, като се отправяше към брега на морето.

Огньове блестяха през отворените врати. От палатките, от хижите, от танцувалния салон - от всякъде изскачаха хора и тичаха да го стигнат. Виковете на хората и лаят на кучетата оглушаваха ушите му и ускоряваха бързината на крачките му. И той все бягаше, и бягаше. Шумът лека полека утихна. Преследването се свърши с безсилна ярост и безцелни лутания. Само една сянка неотклонно тичаше по неговите следи. Като се озърташе назад, той я виждаше ту да се откроява на открития снежен простор, ту да изчезва в гъстия мрак на осветените хижи и обърнатите лодки на брега. Фортун ла Перл изруга със слаб, женски хленчещ и уморен глас, и продължаваше да бяга сред купчините натрупан лед, безкрайни ями и палатки. Понякога му се струваше, че опасността е минала. Той сядаше на земята задъхан от умора, с безумно биещ в слепите очи пулс. Но сянката незабавно се явяваше из мрака и го заставяше да продължи своя отчаян бяг.

Внезапно през ума му мина мисъл, която го накара да потръпне. В настойчивостта, с която го преследваше сянката, той, суеверен като всеки комарджия, съзря нещо символично. Мълчалива, безжалостна, неизбежна, тази сянка му се стори съдбата, орисницата, която чака последното раздаване на картите, когато се разплащат играчите с налични пари и се прави сметка на общата печалба или загуба. Фортун ла Перл вярваше в подобни редки, просветни моменти, когато безплътният дух, разумът, свободен от понятията за време и пространство, прониква в същността на вселенската вечност и свободно чете развитието на живота в отворената книга на съдбата. Той не се съмняваше, че преживява един такъв момент и когато свърна обратно към селището и забърза из покритата със сняг степ, беглецът не се учуди никак, че сянката се приближава до него и се оформя.

Отчаян от безсилието си, той се спря сред снежната пустиня и се обърна. Дясната му ръка бързо хвърли ръкавицата и при слабата светлина на звездите блесна вдигнат револвер.
– Не стреляйте! Аз съм без оръжие.
Сянката доби определен образ. При звука на човешки глас Фортун ла Перл цял затрепери, като почувства в гърдите си прилив на внезапно облекчение. Ако Ури Брам имаше оръжие тая вечер, когато седеше на дървената пейка в Елдорадо и видя извършеното убийство, всичко, може би, би взело друг обрат и той не би трябвало да тича по Лонг Трел след убиеца. Но, както и да е, той още веднъж каза:
– Не стреляйте. Нали виждаше, че съм без оръжие.
– За какъв дявол тогава тичате след мене? - попита комарджията, като снемаше револвера. Ури Брам сви рамене.
– Това не е никак важно. По-добре елате с мене.
– Къде?
– В моята хижа. Тя е там, на края на селището.
Безумното предложение на Ури Брам така порази Фортун ла Перл, че от изумление той тропна с крак в снега и пусна в действие всички ругатни, които знаеше.
– Кой сте вие? - запита той най-после – И за какъв ме мислите, като смятате, че аз по ваше предложение доброволно ще се тикна в примката, която сте ми приготвили?
– Аз съм Ури Брам - просто отговори другият. – Моята хижа се намира на края на селището. Аз не ви познавам, но вие убихте човек пред очите ми. На вашия ръкав все още личи неговата кръв. Сега вие, като Каин, сте преследван от всички. Няма де да подслоните глава. Аз имам място...
– За Бога, млъкнете! - прекъсна го Фортун ла Перл – или аз ще направя от вас втори Авел. Ако искате да ми помогнете, помогнете ми както трябва. Каква полза ще ми принесе вашата хижа, когато хиляда души тичат след мене и ме търсят навсякъде? Аз трябва да бягам далеч, далеч оттук, колкото се може по-скоро и по-далеч!"
Из книгата

Джек Лондон е американски писател, автор на приключенски разкази и романи. През целия си творчески път той написва над 50 книги и около 200 разказа, в които увлекателно описва силата на природата и борбата за оцеляване в трудни условия. Най-известни негови романи са "Морският вълк", "Белият зъб", "Дивото зове", "Лунната долина" и др.

Джек Лондон, чието истинско име е Джон Грифит Чейни, е роден на 12 януари 1876 година в Сан Франциско. Майка му Флора Уелман е учителка по музика, любителка на спиритизма. Тя забременява от астролога Уилям Чейни, с когото известно време живеят на семейни начала. След като научава за бременността на Флора, Уилям настоява да направи аборт, но тя категорично отказва да махне бебето и в отчаянието си се опитва да се застреля. За щастие не успява да се рани сериозно и всичко завършва благополучно. След като ражда Флора поверява бебето на грижите на своята робиня Вирджиния Прентис, която заема важна роля в живота на Джон. В края на 1876 година Флора се омъжва за ветерана от Първата световна война - Джон Лондон и взима момчето обратно при себе си. Впоследствие детето получава фамилията на втория си баща и всички започват да го наричат Джек Лондон. След известно време семейството се установява в Оукланд, където Джек завършва училище. Детството му преминава в бедност и трудности - като ученик продава вестници, след като завършва началното училище едва 14-годишен започва работа в консервена фабрика. 12-часовите работни смени са изключително тежки за младото момче и търсейки изход от положението, в което се намира той взима пари на заем, купува малко корабче на старо и започва да се занимава с нелегален лов на стриди. По-късно е нает като моряк и през 1893 година пътува на борда на шхуна за ловене на тюлени по бреговете на Япония и Берингово море. Първото далечно плаване оставя ярки впечатления у младия Джек, които той впоследствие използва за основа в много от неговите морски разкази и романи. След като се завръща от плаването той написва очерка "Тайфун край бреговете на Япония", който поставя началото на литературната кариера на автора. Той е публикуван на 12 ноември 1893 година в Сан Франциско, в един от местните вестници и за него авторът получава първа награда. През 1894 година Лондон участва в похода на безработните към Вашингтон, след което прекарва един месец в затвора за скитничество. Година по-късно той се присъединява към социалистическата работническа партия на САЩ, след това благодарение на самостоятелната си подготовка успява да влезе в "Калифорнийския университет", но след третия семестър поради липса на средства е принуден да напусне. През пролетта на 1897 година Лондон, подобно на хиляди други американци се поддава на "златната треска" и заминава за Аляска.

По-сериозно Джек Лондон започва да се занимава с писателска дейност след завръщането си от Аляска. Тогава писателят е на 23-годишна възраст. През 1900 година е публикувана първата му творба - "Синът на вълка", а през 1902 година след публикуването на романа "Дъщерята на снеговете" и книгата "Xopa от бездната", писателят придобива известност. Той е известен със своя работохолизъм - пише по 15-17 часа на ден. В следващия му роман "Дивото зове" (1903 г.) се разказва за домашното куче Бък, което открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и попада сред дивия север, където става водач на глутница вълци. Това е най-четеното произведение на Лондон и се смята за най-добрия роман от ранния му период. Книгата е многократно екранизирана, като първият филм е от 1935 година с участието на Кларк Гейбъл и Лорета Йънг. Книгите му "Белият зъб" (1906 г.) и "Сияйна зора" (1910 г.) също се радват на голям интерес от широката читателска аудитория. През 1904 година той пише романа "Морският вълк", който се смята за най-известната творба в творчеството на автора. В периода 1904-1905 година Лондон отразява събитията от Руско-японската война, като военен кореспондент и доказва себе си като майстор на репортажа. Един от шедьоврите на писателя е романът "Мартин Идън" (1909 г.). В него той описва историята на неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия автор. Това е романтичен разказ, който ни води по пътя на мъчителното издигане и на грубото сгромолясване на беден младеж, заслепен от любовта и богатството. Други популярни творби на автора са "Северна одисея", "Белю Пушилката", "Демоните на Фуатино" и др.

Последните години на Джек Лондон са белязани от творческа криза, алкохолизъм и бъбречни заболявания, чийто пристъпи той облекчава с морфин. На 22 ноември 1916 година докато е в Глен Елън, Лондон взима смъртоносна доза от веществото. Фатална грешка ли беше това или умишлено самоубийство – отговорът на този въпрос известният писател отнася със себе си...

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Из автобиографията на Джек Лондон
Кърваво отмъщение
Злато, много злато
На север
Съюзът на старците
Обичаят на белия човек
Борба за живот
Приятел
Синът на вълка
В далечна страна
Бялото мълчание
Мъжете от четиридесетата миля