Пътешествие до центъра на Земята

Пътешествие до центъра на Земята Жул Верн Времетраене: 1:29 мин. Жул Верн Времетраене: 1:39 мин. Поредица Стич и самураят Хирото Уада Времетраене: 1:13 мин. Херман Хесе Времетраене: 1:37 мин. Лиз Бурбо Времетраене: 1:12 мин. Харесвам те просто така! Неле Времетраене: 0:50 мин. Какъв е бил дядо, преди да стане дядо? Мод дьо Бел Времетраене: 0:56 мин. Панорамна книжка: Винсент ван Гог Сузи Ходж Времетраене: 0:55 мин. Христо Бонев. Осмото тепе. Биография Дончо Дончев Времетраене: 0:57 мин. Св. Борис Велики Георги Тодоров Времетраене: 1:06 мин. Иван Гранитски Времетраене: 1:05 мин. Привързаност там и тогава, тук и сега Ваня Матанова Времетраене: 1:13 мин.

Научнофантастичният роман "Пътешествие до центъра на Земята" излиза за първи път във Франция през 1864 година. В него Жул Верн развива хипотезата за "Кухата земя", която по онова време живо вълнува умовете на учени и писатели-фантасти.

Главният герой на романа, професорът по минералогия Ото Лиденброк случайно попада на шифрован ръкопис от XVI век. Разгадавайки мистериозния шифър, заедно с племенника си Аксел заминава за Исландия, където в отвора на вулкан, според тях, е скрит пътят към центъра на Земята. Героите водят научни спорове, попадат на невероятни находки, срещат мистични същества и преживяват смъртоносни опасности. Спускайки се в кратера на вулкана, професорът и племенникът му проникват в един удивителен подземен свят, където текат горещи реки, бушува подземен океан, расте гигантска гъбена гора и живеят праисторически динозаври. Романът е любимо четива на поколения читатели и с право заема достойно място сред най-добрите книги в световната литературна съкровищница.

Илюстрациите в това издание са на известния френски художник Едуард Риу (1833-1900), който получава Ордена на Почетния легион за многобройните си творби. Романът е многократно екранизиран.

Книгата е част от поредицата "Библиотека за четене" на издателство "Паритет".

"Руническият ръкопис

Кабинетът бе истински музей. Тук бяха събрани всички образци на минералното царство, етикетирани и подредени в перфектен ред в три основни раздела: горими, метални и каменни минерали. Колко добре ми бяха познати тези дрънкулки от минералогията! Колко често, вместо да безделнича с другарите си, аз предпочитах да бърша прах от всички тези графити, антрацити, лигнити, каменни въглища и торфове! А планинските смоли, клейове, органични соли, които трябваше да се пазят и от най-малката прашинка! А металите, от желязо до злато, чиято относителна стойност изчезваше пред абсолютното равенство на научното класиране! И всички тези камъни, които биха стигнали наново да се построи цялата къща на улица "Кьонигщрасе", дори с една хубава стая в допълнение, в която толкова добре бих могъл да се настаня! Но, влизайки в кабинета, аз не мислех за тези чудеса. Мисълта ми бе напълно погълната от чичо ми. Той бе потънал в широкото си кресло и държеше една книга, която разглеждаше с най-голямо възхищение.
– Каква книга! Каква книга! - извика той.
Това възклицание ми напомни, че професор Лиденброк бе и библиоман; но книгата ставаше ценна в очите му само при условие, че бе невъзможно да се намери друг екземпляр от нея или тя не можеше да бъде разчетена.
– Е - каза той, – не виждаш ли? Това е безценно съкровище! Открих го тази сутрин в магазина на евреина Хевелиус.
– Великолепна книга! - отговорих аз с пресилен възторг.

Всъщност каква ли полза имаше от тази стара книга с дебела подвързия от телешка кожа и избледнели от времето букви! Междувременно, възторжените възгласи на професора не преставаха.
– Гледай! Не е ли прекрасна? - започна той да задава въпроси сам на себе си, отговаряйки си веднага. – Ах, тя е възхитителна! И каква подвързия! Лесно ли се отваря? О, можеш да я отвориш на която страница поискаш! А затваря ли се лесно? Да, защото корицата и страниците са прекрасно напаснати, сякаш са едно цяло! Ами тази кожена подвързия, по която няма и най-малка драскотина дори след 700 години живот! Ах! Ето една подвързия, с която Бозериан, Клос или Пюрголд биха се гордели!...
Говорейки така, чичо ми току отваряше и затваряше старата книга. Така че трябваше поне да го попитам какво съдържа тя, въпреки че въобще не ме интересуваше.
– А какво е заглавието на тази чудесна книга? - зададох лицемерен въпрос.
– Това съчинение - отговори чичо ми, въодушевявайки се още повече, – се казва "Хаймс Крингла" от Снор Турлесон, именитият исландски писател от дванадесети век! Това е летопис на норвежките князе, които са управлявали Исландия!
– Наистина! - извиках аз. – Нима е преведена на немски?
– Да, вярно - отговори живо професорът, - преведена е! Но защо ми е този превод? Кой въобще се интересува от този превод? Това е оригиналното съчинение на исландски език - великолепно наречие, богато и просто едновременно, което позволява най-разнообразни граматични словосъчетания и многобройни изменения на думите!

– Като в немския език - подметнах доста сполучливо.
– Да - отговори чичо ми, свивайки рамене, – но с тази разлика, че в исландския език има три рода, както е в гръцкия, а собствените имена се скланят така, както е в латинския.
– А! - казах аз, леко разколебан в равнодушието си. – А шрифтът на книгата хубав ли е?
– Шрифтът! Кой ти приказва за шрифт, бедни ми Аксел? Ах! Ти си мислиш, че книгата е напечатана? Ех, невежо, това е ръкопис, рунически ръкопис!...
– Рунически ли?
– Да! Сега пък да не ме накараш да ти обяснявам и тази дума?
– Няма да има нужда - отговорих аз със засегнато честолюбие.
Започнал веднъж, чичоми продължи с обясненията си, въпреки че не желаех да знам нищо повече.
– Руните - говореше той, – са букви, използвани някога в Исландия, и според преданието са дело на самия бог Один. Гледай и се възхищавай, нечестивецо, погледни тези букви, измислени от божество! Вместо да отговоря, бях готов да падна на колене – отговор, който е приятен и на боговете, и на царете, защото има преимуществото да не обижда никого, когато една случка обърна посоката на разговора ни.

От книгата се изтърси и падна на пода един изцапан пергамент. Чичо се спусна към тази вехтория с разбираемо настървение. Един документ, затворен може би от незапомнени времена в старата книга, несъмнено имаше голяма стойност за него.
– Какво е това ? - извика той.
Той внимателно разгъна на масата пергамента, който бе с дължина пет и широчина три пръста. Съдържанието на документа се състоеше от някакви нечетливи и неразбираеми чертички. Ето и самото факсимиле. Смятам, че трябва да предам точно тези странни знаци, защото те накараха професор Лиденброк и неговия племенник да предприемат най-удивителното пътешествие на XIX-и век:
Професорът разгледа внимателно тъкописа е продължение на няколко минути, след което, повдигайки очилата си, каза:
– Това е руническа писменост; буквите са същите като в ръкописа на Снор Турлесон. Но...какво могат да означават те?"
Из книгата

Жул Верн е френски писател и географ, класик на приключенската литература. Счита се за един от създателите на жанра научна фантастика. Неговите творби са превеждани на 148 езика според статистиката на ЮНЕСКО, което го нарежда сред едни от най-четените романисти. Романите му са изградени върху внимателно проучени научни факти и теории, като действието в тях се разгръща чрез полета на въображението. Член е на Френското географско общество.

Жул Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 година в Нант, Франция в семейството на адвокат. Той е най-голямото от 5-те деца в семейството. Възпитанието в семейство с юридически корени се отразява върху неговата биография, влечението към мореплаването наследява по майчина линия - тя е потомка на известна фамилия от корабостроители и морски капитани. През 1848 година след като завършва лицея в Нант, по настояване на баща си Верн заминава в Париж, за да следва право. Там той придобива правни познания, но е силно увлечен по литературата и започва да пише разкази, комедии. Негов роднина го въвежда в литературните кръгове и Жул Верн започва да пише пиеси, повлияни от автори като Виктор Юго и Александър Дюма, с когото се познава и лично. През 1850 година се играе в Париж първата му пиеса Пречупени сламки. Тогава Верн е едва 22-годишен. В периода 1852-1854 година работи като секретар в Театър Лирик, а след това се изявява като брокер на ценни книжа, като същевременно не престава да пише комедии, либрето, разкази.

През 1963 година Жул Верн публикува първия си роман от поредицата Необикновени пътешествия - Пет седмици с балон. Книгата разказва за изследователско пътешествие с балон над Африка. Романът му носи изключителен успех, Верн загърбва правото и се отдава изцяло на писателската си дейност. Следващите книги от поредицата - Децата на капитан Грант (1868 г.) и Тайнственият остров (1874 г.) също придобиват голяма известност. Неговите романи бързо печелят огромна популярност по цял свят и въпреки че авторът няма образование на учен, нито голям опит като пътешественик, той отделя много време за проучване и подбор на материалите при написването на книгите си, като целта му е да представя реалистично и най-малките подробности. Например в Около света за 80 дни (1873 г.) се базира на реалното пътешествие на американеца Джордж Франсис Трейн. В книгата Капитан Немо Верн представя един предшественик на съвременните супергерои - смелият и самоотвержен Немо. За повече от 40 години Жул Верн публикува по 1.2 книги годишно и въпреки че пише основно за екзотични места, самият той не пътува много.

Малко преди смъртта си Жул Верн ослепява, но продължава да твори, диктувайки книгите си. Писателят умира на 24 март 1905 година заобиколен от семейството си. В Амиен на надгробната му плоча е поставен паметник, изобразяващ Жул Верн, излизащ от гроба с протегната към звездите ръка.

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Професор Лиденброк
Руническият ръкопис
Разчитане на ръкописа
Ключът
Решението на Лиденброк
Доводите на професора
Подготовка за път
В Копенхаген
Към Рейкявик
На обед у Фридриксон
Отпътуване от Рейкявик
Гледки от Исландия
На път към Стапи
Пасторът
Изкачването на Снефелс
Сянката на Скартарис
Слизане в комина
Изчисленията на Аксел и на професора
Съмнението на Аксел
Грешният път
Припадъкът на Аксел
Малко геология
Вода!... Вода!
Под океана
Почивка и изчисления
Изгубен!
Отчаянието на Аксел
Разговор от 6 км разстояние
Падането
Море Лиденброк
Построяването на сала
Изкопаемият свят
Опасност
Буря под Земята
На нежелан бряг
Откритие
Урок
Подземната гора и обитателите ѝ
Запушената галерия
Неочаквани последици
Последният обяд
Сред пламъците
Вулканът Стромболи
Заключение