Превръщане

Превръщане Нора Робъртс Времетраене: 0:37 мин. Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин. С вкус на гръцко лято Манди Багот Времетраене: 0:44 мин. Минералните води на България Росица Тодорова Времетраене: 0:56 мин. Атмосфера Тейлър Дженкинс Рийд Времетраене: 0:57 мин. Пожарната Ан-Софи Боман Времетраене: 0:46 мин. Агент Лу Мод дьо Бел Времетраене: 0:53 мин. Загадката Людмила Живкова Крум Благов Времетраене: 1:00 мин. Родена от бурята Лорин Хамилтън Мъри Времетраене: 1:00 мин. Навици за успех For Dummies Дирк Зелер Времетраене: 0:56 мин. Как да правиш зелено на зелено Димитър Калайджиев Времетраене: 0:54 мин. Момичето в капана Робърт Дъгони Времетраене: 0:46 мин.

Преди много време светът на магията е бил отделен от този на хората. Но някои като Брийн Шивон Кели могат да пътуват свободно между двата свята. Тя се завръща в Талаф заедно с най-добрия си приятел Марко, който е едновременно стъписан и очарован от това място, населено с дракони, феи и русалки. Тук Брийн не е неуверената учителка, която той познава, а силна жена, която се учи да прегърне истинската си същност. Марко е приет радушно от нейните хора и от Кийган - водача на Талаф. Кийган тренира Брийн да бъде воин в задаващата се битка, а заедно с възхищението му от нейните умения и сила нараства и влечението му към нея.

Но някой не се радва на пробуждането на Брийн. Нейният дядо, прокуденият бог Одран, иска да завладее и унищожи Талаф, а след това и останалите светове. Сега всички трябва да се обединят срещу тъмните му сили. Те ще станат свидетели на загуби и скръб, на предателство и кръвопролития, а междувременно Брийн ще направи още една стъпка напред, за да се превърне в това, което е родена да бъде.

Втора книга от трилогията "Сърцето на дракона" на Нора Робъртс.

"В далечното минало световете на боговете, хората и феите съществували заедно. През времена на мир и война, през благоденствие и упадък, световете се преплитали един в друг свободно. Но колелото на времето се въртяло и дошли тези, които изтласкали старите богове, за да ги заменят с боговете на алчността, жаждата за власт над земята и морето и великолепието на това, което някои наричали напредък.

Сред настъпилата благодарение на алчността, жаждата за власт и за величие мизерия избуяли страхът и омразата. Някои богове се разгневили от намалелите уважение и почит към тях, а други превърнали гнева си в неутолима жажда да притежават и да унищожават. По-мъдрите и по-сдържаните приемали въртенето на колелото на времето като нещо неизбежно и прокудили тези, които използвали надмощието си, за да убиват и поробват. А когато световете на хората превърнали боговете в създания от митовете, тези, които наричали себе си "светци", започнали да преследват всеки, избрал да почита боговете по старите обичаи. Такава почит, някога срещана навсякъде също като дивите цветя в поляните, сега вече носела само мъчения и грозна смърт.

Скоро страхът и омразата сграбчили в костеливите си пръсти и света на народа на феите. Мъдрите, които някога будели възхищение заради дарбите си, се превърнали в извратени създания на злото, а народът на ший* вече не смеел да разтвори криле от страх, че може да ги порази стрелата на ловец. На превръщенците се гледало като на презрени чудовища, които се хранели с човешка плът, а на русалките - като на морски сирени, подмамващи мореплавателите към сигурната им смърт.

Подвластни на страх и омраза, в световете се разразили гонения, които изправили човек срещу човек и фея срещу фея в кървава и брутална битка, подхранвана от тези, които твърдели, че намеренията им са святи. И така в света на Талаф, както и в другите светове, настанало време за избор. Водачът на Талаф предложил на народа на феите с всичките му племена да направят своя избор - да обърнат гръб на старите вярвания и да последват правилата и законите на хората или да запазят своите порядки и магията си, като се изолират от останалите светове. Народът на феите избрал магията.

Накрая, след ожесточени религиозни спорове, каквито подобни въпроси неизбежно предизвикват, тийшахът и съветът стигнали до компромис. Били написани нови закони. На всички било позволено да пътуват до други светове, да се учат и да вземат пример от тях. Всеки, който изберял да създаде дом извън Талаф, трябвало да следва законите на света, който е избрал, но и да спазва един ненарушим закон на Талаф - магията никога не трябвало да бъде използвана във вреда на друго живо същество, а само като средство за спасяване на живот. Но дори и в такъв случай използвалият я трябвало да се върне в Талаф за съдебна преценка на справедливостта на своето действие.

И така поколение след поколение Талаф успял да запази мира в земите си. Някои от жителите му напуснали и отишли да живеят в други светове, други си довели брачни партньори от същите тези светове, с които се установили в Талаф. В зелените поля растели жита, троловете копаели дълбоки пещери в недрата на планините, в гъстите гори изобилствало от дивеч, а двете луни сияели над хълмовете и моретата на Талаф. Но един толкова мирен свят, богат на зелени пасища и плодородни земи, буди глад в тъмните сърца. Не след дълго и с отмъстително намерение един отхвърлен бог успял да се промъкне в света на Талаф. Той спечелил сърцето на младата му водачка, която измамно го видяла такъв, какъвто той искал да ѝ се покаже - красив, добър и любящ.

Те създали дете - единственото нещо, което той искал. Дете, в чиито вени течала кръвта на тийшах и на Мъдрите, имало частица от кръвта на народа на ший, а чрез него самия и кръвта на бог. Всяка нощ, докато майката спяла, омагьосана в дълбок сън, злият бог пиел магическа сила от своя син, поглъщайки същността му, за да увеличи мощта си. Майката обаче се пробудила веднъж и видяла бога такъв, какъвто бил всъщност. Тя спасила сина си и повела Талаф в зрелищна битка, за да прогонят падналия бог. Веднъж щом го сторили, всички портали към други светове били омагьосани, така че да не допускат бога и последователите му, а водачката на Талаф се отказала от жезъла и хвърлила меча на тийшах обратно в Езерото на истината, за да го вдигне друг, който да ги поведе. Тя отгледала сина си и след време, когато колелото отново се завъртяло, той също се издигнал с меча в ръка от водите на езерото, за да заеме мястото си като водач на Талаф.

Той бил мъдър водач и съумявал да запази мира сезон след сезон, година след година. При пътуванията си той срещнал човешка жена и двамата се влюбили. Довел я в своя свят, при своите хора, във фермата, която принадлежала на майка му и нейното семейство от поколения наред. Там двамата познали радостта да станат родители. През първите си три години дъщеря им не познавала друго, освен любов, чудеса и мира, който баща ѝ удържал толкова решително, колкото здраво държал и малката ѝ ръчичка.

Това момиченце било безкрайно ценно, защото носело в себе си кръвта на Мъдрите, на народа на ший, на боговете и на хората. Злият бог се появил отново и се опитал да я отвлече с помощта на тъмните сили на пропаднала в лапите на злото вещица, която развалила магията на един от порталите. Богът заключил детето в стъклена клетка, скрита дълбоко в бледозелените води на реката, където възнамерявал да го държи, докато силите му нараснат. Този път държал в ръцете си не просто бебе, от което да пие по малко, а дете, което можел да погълне цяло, щом силата му съзреела.

Въпреки това се оказало, че малкото момиченце притежавало по-голяма, много по-голяма сила, отколкото богът подозирал. Плачът и виковете на малката достигнали отвъд портала, до Талаф. Гневът ѝ успял да си пробие път през омагьосаното стъкло и тя задържала бога настрана, докато народът на феите, предвождан от баща ѝ и баба ѝ, се спуснал в разгорещена битка. Но дори когато детето било отведено в безопасност, замъкът на злия бог бил разрушен, а защитата над портала подсилена, майката на момиченцето не успяла да намери спокойствие. Тя настоявала да се върнат в света на хората, където я нямало магията, която вече считала за зло, и където дъщеря ѝ да остане да живее без никакви спомени за родния ѝ свят.

Разкъсван между любовта и дълга си, тийшахът заживял и в двата свята, създавайки, доколкото било по силите му, дом за дъщеря си и завръщайки се в Талаф, за да управлява и да пази своя свят и детето си в безопасност. Бракът му не успял да оцелее, а щом колелото на времето се завъртяло, тийшахът също не оцелял в една от поредните си битки. Родният му баща го убил. Момиченцето пораснало, вярвайки, че баща му ги е изоставил, и никога не разбрало каква сила носело у себе си. Отгледало го майка му, чийто страх я подтиквал да вменява на дъщеря си все по-силно чувство за малоценност. А в това време друго дете - момче, извадило меча от езерото. И така двамата израснали - всеки в своя свят. Момичето се превърнало в жена, а момчето в мъж. Тя живеела безрадостно и правела това, което ѝ било наредено. Той бил изпълнен с решимост и опазвал мира. Хората в Талаф чакали, знаейки, че злият бог заплашва да завладее всички светове. Той отново щял да потърси своята плът и кръв и колелото отново щяло да се завърти, така че да настане време, когато народът на Талаф вече нямало да може да го спре. Тя била мостът между световете и трябвало да се завърне и да се пробуди, трябвало да се превърне и да избере дали да даде всичко от себе си, дали да рискува всичко, за да помогне за унищожаването на злия бог.

Когато пристигнала в Талаф, без да ѝ е известно нищо от вече случилото се, младата жена току-що била започнала пътуването към самата себе си. В родния ѝ свят я довело откритото сърце на баба ѝ и там научила миналото, скърбила и приела същността си. И се пробудила. Също като баща си, тя таяла в сърцето си любов и дълг към двата свята. Същите тези любов и дълг я върнали обратно в света, в който била отраснала, но тя дала обещание да се върне в Талаф. С разкъсвано от тревога сърце се подготвила да остави настрана всичко познато и да поеме риска да бъде такава, каквато е. В съдбовния миг на избора, докато тийшахът на Талаф я чакал, тя споделила всичко това със своя брат по сърце, приятел като никой друг.

И когато пристъпила в портала, за да премине отвъд, този неин най-верен приятел, скочил заедно с нея. Уловена в примката на два различни свята, разкъсвана между любовта и отговорностите си, тя започнала своето пътуване към превръщането."
Из книгата

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com