Превръщане

Превръщане Нора Робъртс Времетраене: 0:37 мин. Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин. Марката Ти Дейвид Ройстън-Лий, Силвана Стори Времетраене: 0:59 мин. Кубинската наследница Сорая Лейн Времетраене: 0:59 мин. Октоподеният случай на детектива Филип Сотир Гелев, Пенко Гелев Времетраене: 1:02 мин. Пред камерите Беа Фицджералд Времетраене: 0:54 мин. Синята птица Морис Метерлинк Времетраене: 0:59 мин. Космична нумерология за лечение на духа и тялото Майкъл Брил Времетраене: 1:02 мин. България в Първата световна война 1914 - 1918 Проф. д.и.н. Людмил Спасов, д-р Александър Въчков Времетраене: 1:09 мин. Да опознаем природата Илария Барсоти Времетраене: 1:14 мин. Затворникът Фрида Макфадън Времетраене: 1:15 мин. Вторият ренесанс Джоана Атанасова Времетраене: 1:20 мин.

Преди много време светът на магията е бил отделен от този на хората. Но някои като Брийн Шивон Кели могат да пътуват свободно между двата свята. Тя се завръща в Талаф заедно с най-добрия си приятел Марко, който е едновременно стъписан и очарован от това място, населено с дракони, феи и русалки. Тук Брийн не е неуверената учителка, която той познава, а силна жена, която се учи да прегърне истинската си същност. Марко е приет радушно от нейните хора и от Кийган - водача на Талаф. Кийган тренира Брийн да бъде воин в задаващата се битка, а заедно с възхищението му от нейните умения и сила нараства и влечението му към нея.

Но някой не се радва на пробуждането на Брийн. Нейният дядо, прокуденият бог Одран, иска да завладее и унищожи Талаф, а след това и останалите светове. Сега всички трябва да се обединят срещу тъмните му сили. Те ще станат свидетели на загуби и скръб, на предателство и кръвопролития, а междувременно Брийн ще направи още една стъпка напред, за да се превърне в това, което е родена да бъде.

Втора книга от трилогията "Сърцето на дракона" на Нора Робъртс.

"В далечното минало световете на боговете, хората и феите съществували заедно. През времена на мир и война, през благоденствие и упадък, световете се преплитали един в друг свободно. Но колелото на времето се въртяло и дошли тези, които изтласкали старите богове, за да ги заменят с боговете на алчността, жаждата за власт над земята и морето и великолепието на това, което някои наричали напредък.

Сред настъпилата благодарение на алчността, жаждата за власт и за величие мизерия избуяли страхът и омразата. Някои богове се разгневили от намалелите уважение и почит към тях, а други превърнали гнева си в неутолима жажда да притежават и да унищожават. По-мъдрите и по-сдържаните приемали въртенето на колелото на времето като нещо неизбежно и прокудили тези, които използвали надмощието си, за да убиват и поробват. А когато световете на хората превърнали боговете в създания от митовете, тези, които наричали себе си "светци", започнали да преследват всеки, избрал да почита боговете по старите обичаи. Такава почит, някога срещана навсякъде също като дивите цветя в поляните, сега вече носела само мъчения и грозна смърт.

Скоро страхът и омразата сграбчили в костеливите си пръсти и света на народа на феите. Мъдрите, които някога будели възхищение заради дарбите си, се превърнали в извратени създания на злото, а народът на ший* вече не смеел да разтвори криле от страх, че може да ги порази стрелата на ловец. На превръщенците се гледало като на презрени чудовища, които се хранели с човешка плът, а на русалките - като на морски сирени, подмамващи мореплавателите към сигурната им смърт.

Подвластни на страх и омраза, в световете се разразили гонения, които изправили човек срещу човек и фея срещу фея в кървава и брутална битка, подхранвана от тези, които твърдели, че намеренията им са святи. И така в света на Талаф, както и в другите светове, настанало време за избор. Водачът на Талаф предложил на народа на феите с всичките му племена да направят своя избор - да обърнат гръб на старите вярвания и да последват правилата и законите на хората или да запазят своите порядки и магията си, като се изолират от останалите светове. Народът на феите избрал магията.

Накрая, след ожесточени религиозни спорове, каквито подобни въпроси неизбежно предизвикват, тийшахът и съветът стигнали до компромис. Били написани нови закони. На всички било позволено да пътуват до други светове, да се учат и да вземат пример от тях. Всеки, който изберял да създаде дом извън Талаф, трябвало да следва законите на света, който е избрал, но и да спазва един ненарушим закон на Талаф - магията никога не трябвало да бъде използвана във вреда на друго живо същество, а само като средство за спасяване на живот. Но дори и в такъв случай използвалият я трябвало да се върне в Талаф за съдебна преценка на справедливостта на своето действие.

И така поколение след поколение Талаф успял да запази мира в земите си. Някои от жителите му напуснали и отишли да живеят в други светове, други си довели брачни партньори от същите тези светове, с които се установили в Талаф. В зелените поля растели жита, троловете копаели дълбоки пещери в недрата на планините, в гъстите гори изобилствало от дивеч, а двете луни сияели над хълмовете и моретата на Талаф. Но един толкова мирен свят, богат на зелени пасища и плодородни земи, буди глад в тъмните сърца. Не след дълго и с отмъстително намерение един отхвърлен бог успял да се промъкне в света на Талаф. Той спечелил сърцето на младата му водачка, която измамно го видяла такъв, какъвто той искал да ѝ се покаже - красив, добър и любящ.

Те създали дете - единственото нещо, което той искал. Дете, в чиито вени течала кръвта на тийшах и на Мъдрите, имало частица от кръвта на народа на ший, а чрез него самия и кръвта на бог. Всяка нощ, докато майката спяла, омагьосана в дълбок сън, злият бог пиел магическа сила от своя син, поглъщайки същността му, за да увеличи мощта си. Майката обаче се пробудила веднъж и видяла бога такъв, какъвто бил всъщност. Тя спасила сина си и повела Талаф в зрелищна битка, за да прогонят падналия бог. Веднъж щом го сторили, всички портали към други светове били омагьосани, така че да не допускат бога и последователите му, а водачката на Талаф се отказала от жезъла и хвърлила меча на тийшах обратно в Езерото на истината, за да го вдигне друг, който да ги поведе. Тя отгледала сина си и след време, когато колелото отново се завъртяло, той също се издигнал с меча в ръка от водите на езерото, за да заеме мястото си като водач на Талаф.

Той бил мъдър водач и съумявал да запази мира сезон след сезон, година след година. При пътуванията си той срещнал човешка жена и двамата се влюбили. Довел я в своя свят, при своите хора, във фермата, която принадлежала на майка му и нейното семейство от поколения наред. Там двамата познали радостта да станат родители. През първите си три години дъщеря им не познавала друго, освен любов, чудеса и мира, който баща ѝ удържал толкова решително, колкото здраво държал и малката ѝ ръчичка.

Това момиченце било безкрайно ценно, защото носело в себе си кръвта на Мъдрите, на народа на ший, на боговете и на хората. Злият бог се появил отново и се опитал да я отвлече с помощта на тъмните сили на пропаднала в лапите на злото вещица, която развалила магията на един от порталите. Богът заключил детето в стъклена клетка, скрита дълбоко в бледозелените води на реката, където възнамерявал да го държи, докато силите му нараснат. Този път държал в ръцете си не просто бебе, от което да пие по малко, а дете, което можел да погълне цяло, щом силата му съзреела.

Въпреки това се оказало, че малкото момиченце притежавало по-голяма, много по-голяма сила, отколкото богът подозирал. Плачът и виковете на малката достигнали отвъд портала, до Талаф. Гневът ѝ успял да си пробие път през омагьосаното стъкло и тя задържала бога настрана, докато народът на феите, предвождан от баща ѝ и баба ѝ, се спуснал в разгорещена битка. Но дори когато детето било отведено в безопасност, замъкът на злия бог бил разрушен, а защитата над портала подсилена, майката на момиченцето не успяла да намери спокойствие. Тя настоявала да се върнат в света на хората, където я нямало магията, която вече считала за зло, и където дъщеря ѝ да остане да живее без никакви спомени за родния ѝ свят.

Разкъсван между любовта и дълга си, тийшахът заживял и в двата свята, създавайки, доколкото било по силите му, дом за дъщеря си и завръщайки се в Талаф, за да управлява и да пази своя свят и детето си в безопасност. Бракът му не успял да оцелее, а щом колелото на времето се завъртяло, тийшахът също не оцелял в една от поредните си битки. Родният му баща го убил. Момиченцето пораснало, вярвайки, че баща му ги е изоставил, и никога не разбрало каква сила носело у себе си. Отгледало го майка му, чийто страх я подтиквал да вменява на дъщеря си все по-силно чувство за малоценност. А в това време друго дете - момче, извадило меча от езерото. И така двамата израснали - всеки в своя свят. Момичето се превърнало в жена, а момчето в мъж. Тя живеела безрадостно и правела това, което ѝ било наредено. Той бил изпълнен с решимост и опазвал мира. Хората в Талаф чакали, знаейки, че злият бог заплашва да завладее всички светове. Той отново щял да потърси своята плът и кръв и колелото отново щяло да се завърти, така че да настане време, когато народът на Талаф вече нямало да може да го спре. Тя била мостът между световете и трябвало да се завърне и да се пробуди, трябвало да се превърне и да избере дали да даде всичко от себе си, дали да рискува всичко, за да помогне за унищожаването на злия бог.

Когато пристигнала в Талаф, без да ѝ е известно нищо от вече случилото се, младата жена току-що била започнала пътуването към самата себе си. В родния ѝ свят я довело откритото сърце на баба ѝ и там научила миналото, скърбила и приела същността си. И се пробудила. Също като баща си, тя таяла в сърцето си любов и дълг към двата свята. Същите тези любов и дълг я върнали обратно в света, в който била отраснала, но тя дала обещание да се върне в Талаф. С разкъсвано от тревога сърце се подготвила да остави настрана всичко познато и да поеме риска да бъде такава, каквато е. В съдбовния миг на избора, докато тийшахът на Талаф я чакал, тя споделила всичко това със своя брат по сърце, приятел като никой друг.

И когато пристъпила в портала, за да премине отвъд, този неин най-верен приятел, скочил заедно с нея. Уловена в примката на два различни свята, разкъсвана между любовта и отговорностите си, тя започнала своето пътуване към превръщането."
Из книгата

Историята на един от най-продаваните автори в целия свят, и при това - жена и майка, започва всъщност съвсем обикновено. Елинор Мари Робъртсън е родена на 10 октомври 1950 г. в Съединените щати, Мериленд. Тя е най-малкото дете в семейство с пет деца и единственото момиче. Омъжва се млада против волята на родителите си и заживява със съпруга си в Блумкин, Мериленд. За кратко работи като секретарка, а когато се раждат синовете ѝ, остава у дома. Като домакиня, Елинор запълва голяма част от времето си с творчески занимания като шиене на детски дрехи и изработване на изделия от керамика.

През 1979 г. в Мериленд пада обилен сняг и по време на виелицата Елинор е затрупана вкъщи с децата си, без да има възможност да ги заведе на сутрешната им занималня. С намаляващи запаси от шоколад и без да има кой знае какво за правене. Тогава тя взима химикал и тетрадка и започа да пише. От ученическите години си години, прекарани в католическо училище, няма кой знае каква практика с писането - освен с училищните есета. Но затова пък още от тогава наистина я бива в измислянето на разни неща. Е, 29-годишната Елинор за първи път започва да записва идеите си, за да се превърне скоро в световноизвестната авторка на бестселъри Нора Робъртс - псевдонимът, зад който се крие Елинор Робъртсън.

Талантливата писателка бързо усвоява тънкостите на добрата книга, но като повечето начинаещи автори, среща трудности, докато намери издател. Първите ръкописи срещат стандартният отказ. Ето какво разказва Нора Робъртс за този момент:

"Получих стандартното отхвърляне за първите няколко опита, а след това любимото ми отхвърляне на всички времена. Получих ръкописа си обратно с хубава малка бележка, на която пишеше, че работата ми е обещаваща и историята е била много увлекателна и добре написана. Но те вече имали своя американски писател, и това е Джанет Дейли."

Първият издаден ръкопис е "Irish Thoroughbred", а годината е 1981 г. Скоро след това, Елинор се развежда и писането става нейното спасение. То ѝ дава възможност да остане у дома, близо до децата си, и да ги подкрепя. Личният ѝ живот взима нова насока, когато се омъжва за втори път, а в в работата следват години на плодотворно сътрудничество със издателя на първия роман. Под неговия знак на бял свят излизат още 23 романа.
Робъртс е забележително плодовит автор и резултатите от работата ѝ през годините са красноречиви - издадени са повече от 200 книги. Много от тях са заемали първото място в списъка бестселъри на Ню Йорк Таймс (общото време за нейни романи на първо място при седмичните бестселъри може да се сумира на 20 години!). Понякога в същата класация са присъствали едновременни 4 нейни книги. По някои от романите има създадени и филми.
Елинор Робъртсън е човекът, който стои и зад псевдонима Дж. Д. Роб (англ. J.D. Robb), под който са публикувани футуристични романи като "Илюзии в смъртта", "Далас в смъртта" и "Слава в смъртта". Други псевдоними, под които пише, са Джил Марш и Сара Харди.

Списъкът с награди, с които Нора Робъртс получава признание за творчеството си, също е много дълъг. Какво е отличителното за книгите ѝ? Въпреки огромната продуктивност (във възможностите ѝ е да напише роман за 45 дни!), книгите на авторката остават все така завлядяващи и привлекателни и за дългогодишните ѝ почитатели. Ако може да се приеме, че в тях има нещо, което се повтаря, то е единствено Нейно величество романтиката - с главно Р.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com