"От напълно рационални позиции
Борхес бе отбелязал веднъж, че "хората век след век са разказвали само две истории: за лутащия се из Средиземно море кораб, който търси жадувания остров, и за Бога, разпънат на Голгота". Колкото до последното, може и да не е напълно прав. Художественото и философското преосмисляне на събитията, съпътствали екзекуцията на Исус Христос, се превръща в устойчива литературна традиция едва през деветнайсети век, когато Църквата в значителна степен е изгубила своите функции на идеологически надзирател. Темата обикновено присъства в повествованието като странична сюжетна линия или като роман в романа (както е при
Михаил Булгаков в
Майстора и Маргарита или
Чингиз Айтматов в
Голгота), понякога като самостоятелно произведение (Прокураторът на Юдея на
Анатол Франс или
Юда Искариотски на
Леонид Андреев). Текстовете, създадени в рамките на тая традиция, са твърде разнообразни както по художествено равнище (от безсмъртния Майстор до присмехулното разказче на Иля Варшавски Примката на хистерезиса), така и по степен на близост до Светото писание и историческите реалности (от твърде стриктна при Домбровски до преднамерено небрежна при братя Стругацки). В тоя ред на мисли следва да сравняваме и двата известни киношедьовъра: Евангелието по Матея на Пазолини и Последното изкушение на Христос на Скорсезе. Не е необходимо, мисля, да споменаваме, че версиите на различните автори радикално се отличават една от друга, а евангелските персонажи се превръщат в омоними - спомнете си Пилат, представен от Франс и от Булгаков, Юда на Леонид Андреев и на Домбровски, Исус на Пазолини и на Скорсезе.
Въпреки всичко в рамките на тая традиция е валидно и едно общо фундаментално ограничение: пряката намеса на свръхестествени сили в хода на събитията не бива да излиза извън рамките на странния облак, захлупил Йерушалаим. Тъкмо по тая причина едно толкова ключово за християнския мироглед събитие като телесното възкресение винаги остава извън рамките на повествованието, въпреки че мнозина от авторите, захващали се с темата, несъмнено са били хора вярващи. Самият аз спадам към поколението, чиито възгледи са се формирали в много по-голяма степен под въздействието на Булгаковия Йешуа, отколкото на официалния му прототип, затова и проблемът за възкресението съвсем доскоро не бе предизвиквал у мен никакъв интерес.
Аргументацията на Джош Макдауъл
Наскоро обаче в ръцете ми попадна една книга на известния съвременен проповедник Макдауъл, поставил си твърде необичайна задача: да докаже факта на телесното възкресение на Христос от напълно рационални позиции. Схемата на разсъждения на Макдауъл е следната. Той стъпва върху Евангелията като исторически документ, привлича много други (религиозно неутрални) източници и най-подробно изброява всички мислими възможности за материалистическо обяснение на необичайните събития, последвали екзекуцията на Исус Христос (на първо място изчезването на тялото от запечатаната и охранявана от римски воини гробница).
Той класифицира хипотезите по следния начин:- Гробницата на Христос всъщност не е била празна
- Никой не знае реалното място, където е погребан Христос; най-вероятно тялото е било хвърлено в общ ров заедно с други екзекутирани
- Гробниците са объркани: жените, станали първи свидетели на възкресението, всъщност погрешка попадат на нечия чужда, незаета гробница
- Всички разкази за възкресението представляват легенди, възникнали години след разпъването на Христос и нямат никаква реална основа
- Разказът за възкресението е иносказателен и в действителност става дума за чисто духовно възкресение
- Всички явления на Христос са плод на индивидуални и колективни халюцинации
- Гробницата на Христос наистина е била празна, но е опразнена по естествен начин
- Тялото е било откраднато от учениците
- Властите са пренесли и укрили тялото, за да възпрепятстват възможните машинации от страна на очакващите възкресение
- Христос не умира на кръста; свален е от него в шоково състояние, след което идва на себе си и се възстановява
- Хипотезата за Пасхалния заговор. Исус, повярвал в своята богоизбраност, решава да организира изпълнението на пророчествата относно Месията. За целта той организира (с помощта на Йосиф от Ариматея) собственото си разпъване; за да имитира смъртта си на кръста, той изпива наркотик вместо оцет.
Според плана е трябвало да бъде пренесен в гробницата, която след време да напусне в качеството си на възкръснал. Заговорът пропада, понеже римски войник го пробожда с копие и наистина го умъртвява. По-късно обаче Мария и учениците са се заблудили, вземайки за Христос някакъв неизвестен младеж, а пък Йосиф (който знае истината) дори не си помисля да им отвори очите. След като опровергава с по-голяма или по-малка убедителност всички посочени хипотези, Макдауъл обявява пространството на логическите възможности за изчерпано и прави извода, че изчезването на тялото и последвалите го явления на Христос няма как да бъдат обяснени от материалистически позиции. Ерго - имаме работа с пряка намеса на Бог в земните дела."
Из книгата
